Решение № 779 от 14.12.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Видин, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20211320101739 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на Е. Ц. Н. ,ЕГН ********** със съдебен адрес :гр.*************** против М. И. Н.,ЕГН ********** , с която е предявен иск с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД.

Твърди се от ищцата, че с ответника М. И. Н., са съсобственици на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***., по КККР, одобР. със Заповед РД-18-5/28.01.2008г. на ИД на АЕКК, представляващ апартамент *********, със застроена площ 78 кв.м., заедно с избено помещение № 7 и 5.57 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата.

Сочи се, че имотът е придобит по време на брака между ищцата и ответника в режим на СИО, въз основа на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ peг. № 62 / 31.03.1994г. със Стопанска дирекция „Изграждане на селищните системи“. Бракът между страните е прекратен през 2016г. и от тогава апартаментът е в режим на обикновена съсобственост между бившите съпрузи.

Излага се, че с Решение № 191/23.04.2018г. по гр.дело № 233/2017 г. по описа на Районен съд - гр.Видин, което не е обжалвано и е влязло в сила, е допусната делба на процесния недвижим имот, при равни дялове за съсобствениците, като страните притежават по ½ идеална част от недвижимия 1 имот.

Поддържа се от ищцата, че от прекратяването на брака до подаване на исковата молба, всички разходи, включително и ремонтни дейности във връзка с имота, са заплащани от нея.

Твърди, апартамента: че е извършила следните значителни подобрения в

През 2016 г. е сменена входната врата в апартамента за сумата от 470.00 лева, платена по фактура от 17.08.2016г. В началото на следващата година е закупена и монтирана отоплителна система на стойност 7260.00 лева.

През лятото на 2017 г. са монтирани четири броя алуминиеви щори на стойност 825.00 лева, платени по фактура от 08.08.2017г.

По договор за охрана на недвижимия имот са заплатени първоначално 74.99 лв., по фактура от 01.08.2016г, както и сумата от 124.98 лв., платени по фактура от 16.08.2016г.

Направени са и множество покупки на строителни материали за извършването на необходими поправки и подобрения по апартамента, като вътрешен ъгъл за перваз, строителни стълби, строителни материали и др.

Сочи, че в резултат на направените подобрения, цената на недвижимия имот се е увеличила значително, в това число и стойността на дела от собствеността на ответника.

Излага се, че ответникът не се е противопоставил на ремонтните дейности и подобренията. Поддържа се, че извършените работи са в негова полза и го обогатяват, като увеличават стойността на неговия дял от собствеността, въпреки че и до този момент той няма никакво участие в поддръжката и разходите за съсобствения имот, в това число и в заплащането на каквито и да било разноски, като например, за ремонтни дейности, данъци, вода, ток, отопление.

Твърди се, че ответникът е собственик на ½ идеална част от апартамента, поради което ищцата счита, че същият й дължи половината от направените необходими разходи за него, за периода от момента на влизането в сила на решението за прекратяване на брака до подаването на исковата молба по настоящото дело, които са в размер на 4447.73 лв. Ищцата сочи, че с тази сума се е увеличила и стойността на неговия дял от съсобствеността.

2

Ищцата излага, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху необходимите и полезни разноски, от момента на изразходването им, като претендира следните суми:

- законна лихва в размер на 118.75 лв., начислена върху 235.00 лв., представляващи половината от извършения разход за нова врата, дължима от 17.08.2016 г. до датата на подаването на исковата молба;

- законна лихва в размер на 1152.87 лв., начислена върху 2500.00 лв., представляващи половината от сумата от авансово дадените средства за отоплителна система, дължима от 23.01.2017 г. до датата на подаването на исковата молба;

- законна лихва в размер на 518.59 лв., начислена върху 1130.00 лв., представляващи половината от сумата от доплатените средства за отоплителна система, дължима от 31.01.2017 г. до датата на подаването на исковата молба;

- законна лихва в размер на 190.22 лв., начислена върху 412.50 лв., представляващи половината от извършения разход за четири броя алуминиеви щори, дължима от 23.01.2017 г. до датата на подаването на исковата молба;

- законна лихва в размер на 19.11 лв., начислена върху 37.49 лв., представляващи половината от първоначалната вноска по Договор за охрана на недвижимия имот, дължима от 01.08.2016 г. до датата на подаването на исковата молба;

- законна лихва в размер на 31.59 лв., начислена върху 62.49 лв., представляващи половината от направените разходи за охрана на недвижимия имот за периода август - декември 2016 г.

Поддържа се, че законната лихва върху посочените суми е в общ размер на 2026.13 лева, като ответникът дължи и законната лихва върху посочените суми за периода от датата на подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

С допълнителна искова молба ищцата е увеличила размера на исковете.

Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 4697.73 лв., представляваща половината от общите разходи, направени за 3 необходимата поддръжка и за подобрението на описания в настоящата молба съсобствен недвижим имот, с която се е увеличила стойността на дела на ответника от апартамента, ведно със законната лихва, в размер на общо 2 087.04 лв., изчислена съответно от датата на изразходването им, до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от 4697.73 лв. от датата на подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба.

Не се оспорва, че ищцата и ответникът са съсобственици с равни права по ½ ид. част от процесния апартамент, върху който недвижим имот е допусната делба между страните с решение № 191 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 233/2017 г. по описа на Районен съд Видин. Сочи се, че относно частта на ответника М. И. Н. в размер на ½ от ЖИЛИЩЕТО обаче в полза на ищцата Е.

Ц. Н. е възникнало наемно отношение между тях по силата на чл.57, ал.1 СК, видно от решението по брачното дело, считано от 27.07.2016 г. Излага се, че пазарната оценка на имота е определена в размер на 37690.00 лв. и е изнесен на публична продан с решение на ВРС, влязло в законна сила. Ответникът оспорва предявените от ищцата искове като неоснователни - както тези, посочени в исковата молба, така и тези, посочени в допълнително подадената молба. Прави възражение, че всички разходи за претендираните подобрения не са били необходими за нормалното ползване на имота. Оспорва и претенциите за заплащане на лихви върху разходите за такива подобрения.

Сочи, че лихви не се дължат преди момента на поискването, тъй като съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, „когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора”. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно всички претенции на ищцата. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните обстоятелството,че са съсобственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***., по КККР, одобР. със Заповед РД-18-5/28.01.2008г. на ИД на АЕКК, представляващ апартамент *********, със застроена площ 78 кв.м., 4 заедно с избено помещение № 7 и 5.57 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата.

Не е спорно и това , че горния имот е придобит по време на брака между страните в режим на СИО, въз основа на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ peг. № 62 / 31.03.1994г. със Стопанска дирекция „Изграждане на селищните системи“.

Не спорно и че бракът между страните е прекратен с развод с решение на ВдРС по гр.д.№ 2203/2015 г., влязло в сила 27.07.2016 г., както и че ползването на апартамента е предоставено на ищцата.

Не е спорно, че ищцата и ответникът са съсобственици с равни права по ½ ид. част от процесния апартамент, върху който недвижим имот е допусната делба,което е видно и от влязлото в сила решение №

191/23.04.2018г. по гр.дело № 233/2017 г. по описа на Районен съд - гр.Видин, По делото са представени :фактура от 17.08.2016 г. за сумата от 470.00 лева за врата,квитанции от 23.01.2017 г. и 31.01.2017 г. за сумата общо от 7260 лв.за закупена и монтирана отоплителна система,фактура от 08.08.2017 г.за сумата от 825 лв.за четири броя външни ролетни щори и договор №165 за поставянето им,фактури от 01.08.2016 г./74.99 лв./,16.08.2016 г. /124.98 лв.и 01.02.2017г./25 лв./ по договор от 01.08.2016 г. за охрана на процесния имот с „Вип секюрити“ЕООД,7 бр.разписки за платени през 2021 г. на „Вип секюрити“ЕООД суми по 25 лв. и 1 за 50 лв.,6 бр. разписки за платени през 2019 г. на „Вип секюрити“ЕООД суми по 25 лв. и една за 50 лв. , 2 бр. разписки за платени през 2018 г. на „Вип секюрити“ЕООД суми по 50 лв., 1 бр. разписка за платена през 2017 г. на „Вип секюрити“ЕООД сума от 50 лв. и една за 75 лв. ,платежно нареждане от 02.07.2021 г. към ЧЕЗ.

В началото на следващата година е закупена и монтирана отоплителна система на стойност 7260.00 лева.

През лятото на 2017 г. са монтирани четири броя алуминиеви щори на стойност 825.00 лева, платени по фактура от 08.08.2017г.

По договор за охрана на недвижимия имот са заплатени първоначално 74.99 лв., по фактура от 01.08.2016г, както и сумата от 124.98 лв., платени по фактура от 16.08.2016г.

5

Назначената съдебно-техническа експертиза е осъществена от вещото лице Р. И., чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано.

Вещото лице е взело в предвид направените разноски от ищцата за посочените в исковата молба вещи/ входна блиндирана врата,отоплителна локална водна инсталация на твърдо гориво,ПВЦ ролетни слънцезащитни щори/като в заключението си е посочило,че стойността на имота се е увеличил с 6096 лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът правни изводи. прави следните

В конкретния случай е безспорно , че след като бракът между страните е прекратен с развод с решение на ВдРС по гр.д.№ 2203/2015 г., което е влязло в сила 27.07.2016 г.,апартаментът от тази дата е в режим на обикновена съсобственост между бившите съпрузи,по ½ идеална част за всеки от тях.

При установените данни е безспорно,че след тази дата за апартамента за направени разноски за различни вещи,имащи характер на полезни разноски-подобрения ,като следва да се приеме, че същите за извършени в интерес на страните като собственици на идеална част от съсобствения имот.

Трайна е съдебната практика, че необходимите разноски са такива, без които вещта би погинала или би се увредила до степен, която не позволява пълноценното ѝ използване по предназначение.

От приетите по делото доказателства не се установява извършването на такива.

В случая съдът намира, че разноските за входна блиндирана врата,отоплителна локална водна инсталация на твърдо гориво,ПВЦ ролетни слънцезащитни щори представляват подобрения, т.е. такива разходи, които увеличават стойността на имота.

Същите са направени в съсобствен имот ,по отношение на който се е водило и делбено дело между страните .

Вещите, които са добавени към имота ( които към настоящия момент няма как да бъдат отстранени без да се стигне до увреждането им), както и начинът, по който са извършени ремонтните работи са от такъв характер, че и 6 без тях имотът би могъл да се ползва по предназначение, но те са направени с цел подобряване полезните свойства на вещта и осигуряване на един по-висок стандарт . Затова и те представляват подобрения на имота, а не необходими разноски,като в този смисъл е и точка 8 на Постановление на Върховния съд № 6 от 1974г., което не е изгубило значението си и към момента.