Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 205 от 26.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2624/2022
Вид
Определение № 205
Подписан
26.01.2023
В сила
26.01.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411,ал.2,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,т.7,9и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,т.7,9и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,т.7,9и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • §1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 25.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502624 по описа за 2022 година Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№25790/06.10.2022 г., подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт

Г. П., срещу разпореждане №19406 от

18.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 11112/2022г. по описа на Районен съдПловдив, 18 гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С.

Д. с ЕГН ********** от *** за вземания по договор за потребителски кредит №40002722403 от 13.01.2021 г. за сумата 7036,93 лв., в т.ч.: неплатена главница в размер на 2917,31 лв.,неплатено договорно възнаграждение в размер на 1064,89 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуги Фаст за 718,71 лв. и Флекси в размер на 1725 лв.,сумата от 412,96 лева- лихви за забава за периода 21.02.2021 – 05.04.2022 г. и законната лихва в размер на 198,06 лв. за периода 05.04.2022 г.– 28.07.2022 г. , поради това, че съответните клаузи в договора са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП или има вероятност за това.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и вместо него да се 1 постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.Претендира за разноски и юрск.възраграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Д. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които са отхвърлени.

С частната жалба се прави довод, че заповедният съд няма правомощия на този етап от производстото да се произнася по валидността на сделката; с чл.411,ал.2,т.3 ГПК заповедният съд може да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или има обоснована вероятност за това, но заповедният съд не е напавил задълбочен анализ на тези кумулативни критерии за неравноправна клауза и те не се съдържали в клаузите на процесния договор.Счита, че угововерият ГЛП отговаря на законовите ограничения, както и на ограничението за максималния рамер на ГПР по чл.19,ал.4 ЗПК;счита, че в §1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не са включват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато закупуването на допълнителните услуги не е е задължително условия за получаване на кредита.

По направените доводи, ПОС намира следното:

Клаузата за закупуване на услуги Фаст за 718,71 лв. и Флекси в размер на 1725 лв. заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.

От приложения договор за кредит е видно, че В. Д. е получил кредит в размер на 3000 лв. със срок на връщане – 24 месеца, при ГЛП – 41% и ГПР – 48,73%.

2

В Чл. 19. (1) от ЗПК е казано, че Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.ПОС възприема доводите на РС по отношение закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси, че същите са свързани с усвояването и управлението на кредита, при което те попадат под забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

От това следва, че закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси е следвало да бъдат включени в ГПР, при което същия би надвишил петкратния размер на законната лихва, поради което искането е в противоречие със закона. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 отЗПК/.

Горното налага извода, че разпореждането на ПРС следва да се отмени и делото да се върне за издаване на заповед за изпълнение за чистата сума на кредита съобразно изложнените по-горе мотиви.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №19406 от 18.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 11112/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18 гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С. Д. с ЕГН ********** от * * * за вземания по договор за потребителски кредит №40002722403 от 3

13.01.2021 г. и

ВРЪЩА гр.д.№ 11112/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 18 гр.сза продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно изложените по-горе мотиви.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4