Решение № 5439 от 27.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5439 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110143567 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Г. М. И. и Д. Г. И. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......9, с аб. № ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 1 930,49 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 195,44 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г., 63,52 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 11,67 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 19883/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г., при следните квоти: по отношение на Г. М. И. – 3/4, а 1 именно: 1 447,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 146,58 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г., 47,64 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 8,75 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2023 г. до окончателното им заплащане; по отношение на Д. Г. И. – 1/4, а именно: 482,62 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 48,86 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., 15,88 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 2,92 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от ответниците Г. М. И. и Д. Г. И. са подали отговор на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват активната легитимация на ищеца да претендира исковите суми поради липсата на представени доказателства за сключване на индивидуален писмен договор. Сочат, че присъединяването на клиентите в сградата – етажна собственост се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността, което е необходимо условие за извършване на дейността „пренос“, както и предпоставка за последваща доставка на топлинна енергия. Сочат, че не се доказва спазване на процедурата във връзка с избора на ищеца за извършване на услугата дялово разпределение, тъй като в представения договор от 01.06.2015 г. няма вписан срок на действие, а освен това липсва решение на етажните собственици за упълномощаване на лицето, което го е подписало от името на етажната собственост. Оспорват пасивната си легитимация в процеса, тъй като нямат качеството на клиент на топлинна енергия, доколкото липсват насрещни волеизявления на страните по същественото съдържание на договора, което се приравнява на липса на такъв. Поддържат, че реалната консумация в имота се равнява на „0“, в подкрепа на което са изравнителните сметки, отнасящи се за процесния период. Считат, че се касае за непоръчана доставка на топлинна енергия, позовавайки се на чл. 62 ЗЗП, който се прилага с предимство пред ЗЕ.

Оспорват относимостта на представените с исковата молба писмени доказателства.

Ответницата Д. Г. И. оспорва да притежава право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана 2 услуга за дялово разпределение, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответниците Г. М. И. и Д. Г. И. се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение при посочения от ищеца в исковата молба обем на отговорността им. Най-напред, от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 164/1983 г. (л. 90 от делото) се установява, че Г. М. И. и ... И. са придобили собствеността върху новопостроено жилище № 79, находящо се в жилищна сграда – блок № 38Б, вх. Б, ет.

4, построена върху държавна земя, квартал № 131, ....“, заедно с таванско помещение № 4 и 1,215 % идеални части от общите части на сградата, като видно от представеното удостоверение с изх. № 68-00-1183/2/09.09.2024 г., издадено от „... (л. 22 от делото), в което е отразено, че стар административен адрес: ж. .... I“, бул. „...“, бл. 38Б съответства на настоящ административен адрес: ж. .... I“,, бл. 38Б, с вх. А и вх. Б, съдът приема, че имотът, предмет на придобивната сделка от 10.06.1983 г. е идентичен с процесния апартамент № 79, за който се отнасят исковите претенции. При липсата на уговорка в противен смисъл, съдът прави извод, че същият е придобит от посочените лица при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място от представеното удостоверение за наследници с изх. № РВТ23-УФ01-825/26.10.2023 г., издадено Столична община, р-н „Витоша“ (л. 86 от делото), се установява, че ... И. е починала на 28.03.2022 г., оставяйки за свои наследници по закон ответниците Г. М. И. – съпруг и Д. Г. И. – дъщеря, като по делото липсват данни относно осъществяването в периода от придобиването му на такива юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, поради което съдът прави извод, че в включително и в рамките на по-голямата част от исковия период – до смъртта на Р. И., починала на 28.03.2022 г., тя заедно с Г. И. са били негови собственици при равни квоти. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката всяко едно от посочените лица следва да отговаря за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/2 за всеки от тях. Доколкото обаче, на 28.03.2022 г. Р. И. е починала, с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, в качеството им на нейни наследници по закон, двамата ответници следва да отговарят за включените в наследствената маса на наследодателката си задължения, включително и за това за заплащане на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот през исковия период. При това положение съдът приема, че обемът на отговорността на всеки един от тях е, както следва: 3/4 – по отношение на Г. И. (1/2 на лично основание, доколкото е бил собственик на процесния апартамент № 79 по силата на придобивната сделка от 10.06.1983 г. и 1/4, в качеството му на наследник на съпругата си, доколкото същият отговаря за половината от нейнотото задължение, съответстващо на 1/2 от правата й в съсобствеността) и 1/4 – по отношение на Д. И. (в качеството й на наследник на майка си, доколкото тя също отговаря за половината от нейнотото задължение, 3 съответстващо на 1/2 от правата й в съсобствеността). В периода след смъртта на наследодателката Р. И., починала на 28.03.2022 г., до края на исковия период – 30.04.2022 г., отговорността на всеки един от ответниците следва да бъде ангажирана в лично качество, доколкото на основание наследствено правоприемство всеки един от тях е станал носител на по 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, т. е. отново 3/4 – по отношение на Г. И., който на собствено основание също е бил собственик на 1/2 от правото на собственост върху него по силата на придобивната сделка от 10.06.1983 г. и 1/4 – по отношение на Д. И.. Нещо повече, изводът на съда относно обема от права на всеки един от ответниците следва и от факта, че по силата на нотариален акт за дарение № 88, том I, нот. дело № 78/14.06.2022 г., т. е. след края на исковия период ответницата И. е надарила баща си Г. И. с притежаваната от нея след смъртта на майка си 1/4 идеална част от процесния имот, което свидетелства, че описаните по-горе юридически факти са се осъществили именно по вече възприетия от съда начин.