Решение № 17618 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17618 гр. С., 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110170150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „ЗД .......... АД срещу Д. Т..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 30.07.2021 г. в района на rp, ............., е реализирано ПTП с участието на четири л.а., като два от тях са MПC „........., собственост на Д. Т., управлявано от същия п МПС „........., собственост на „...........“ ООД, управлявано от Г. Г. И..Според представения КП за ПTП № K-358 от 30.07.2021 г., съставен от органите на MBP и Удостоверение от СДВР, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Д. Т., който на горепосоченото място на 30.07.2021 г. към 11:30 ч. се движи по „............. с посока на движение от бул. ............ към бул. „.........“, шофира с несъобразена скорост за пътните условия, не спазва достатъчно разстояние и блъска спиращите пред него MПC - .........” с per. № .........., в следствие на което реализира ПTП. В резултат на настъпилото ПTП са нанесени материални щети на „........., със следните детайли и части: облицовка задна броня, основа задна броня, светлоотразител десен бр. задна, държачи задна броня и държачна задна броня среден.Твърди се, че MПC ......... е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност" в ЗД ........" АД със застрахователна полица № .......... която е валидна към момента на събитието.

MПC .......... е бил застрахован със застраховка „Каско +“ към датата на ПTП в „ЗАД ........... АД“. Пред ЗАД ........... АД е заведена щета от Г. Г. И., който е водач на увреденото MПC „...............” с per. N ............... като на основание Договор за извършване на авто-сервизни услуги ЗАД ........... АД възлага на автосервиз ....... ЕООД да извърши ремонт на автомобила видно от Фактура № ......... г., издадена от „.......... ЕООД, като след калкулации, ремонтът е на стойност 1 648.44 лева. След представяне на всички необходими документи от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ по регресна претенция, 1 ищецът е направил калкулация на щетата е одобрил и изплатил цялата сума по регресна претенция в размер на 1 663.44 лева, представляващо и ликвидационни разноски на ЗАД ........... АД в размер на 15 лева.Видно от КП за ПTП с № K-358 от 30.07.2021 г. и Удостоверение от СДВР, се установява, че Д. Т. към момента на настъпване на ПТП е управлявал MПC „.........., съставен е AУAH с бл. № ............. г. за нарушени разпоредби по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП (чужденец дългосрочно пребиваващ в Република България управлява MПC със CУMПC не издадено от държава членка на EC, ЕИП, или Швейцария след изтичане на 1 година от издаване на документ за пребиваване) — неправоспособен .Издадено е НП № ............... от 13.08.2021 г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. по чл. 177, ал.

1, т. 2 от ЗДвП. Същото не е връчено и не е влязло в законна сила. На основание ППРНП № 22310/21 от 14.03.2022 г. по описа на CPП е издадено НП № 22-4332-007914 от 03.05.2022 г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП. Същото е връчено на 13.05.2022г. по чл. 58 ал.2 от ЗАНН е влязло в законна сяла на 28.05.2022 г. Твърди се, че на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, ЗД “.........” АД има право да получи платеното от него застрахователно обезщетение от виновния причинител на ПТП.Твърди се, че с писмо е уведомен ответника да заплати претендираната сума, но до момента не е изплатена, поради което и за ЗД “.........” АД възниква правния интерес от предявяване па претенциите си по съдебен ред.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. След изтичане на срока, на 15.10.2025 г. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. В отговора се поддържа, че не са налице предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 2 КЗ.

Оспорва се твърдението на ищеца, че към датата на процесното ПТП ответникът е бил неправоспособен водач. Излага се, че ответникът притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от компетентните органи на Република Северна Македония, включително за категория „В“, поради което е придобил необходимата правоспособност за управление на процесния вид МПС. Поддържа се, че обстоятелството, че ответникът е пребивавал в Република България за период, по-дълъг от срока, през който съгласно чл. 162 ЗДвП може да управлява МПС въз основа на чуждестранното свидетелство, не означава, че същият е загубил придобитата правоспособност.

Според ответника следва да се прави разграничение между придобитата правоспособност за управление на МПС и правото тя да бъде упражнявана на територията на Република България въз основа на конкретния чуждестранен удостоверителен документ. Нарушаването на изискванията относно срока за използване или подмяната на чуждестранното СУМПС може да обуслови административнонаказателна отговорност, но не приравнява водача на лице, което не притежава правоспособност по смисъла на чл. 500, ал. 2 КЗ.

Ответникът оспорва и наличието на останалите предпоставки за ангажиране на регресната му отговорност, като поддържа, че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване механизма на процесното ПТП, виновното и противоправно поведение на ответника, причинната връзка между неговото поведение и настъпилите вреди, както и 2 размера на изплатеното застрахователно обезщетение. В тази връзка се оспорва да е доказано именно поведението на ответника да е причинило верижното пътнотранспортно произшествие и конкретните вреди, за които застрахователят е изплатил обезщетение. С оглед изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата от 1688,44 лв., от които 1663,44 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, за вреди по лек автомобил „...............“ с рег. № ............... настъпили при ПТП на 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от 25.11.2024 г. до окончателното изплащане. С протоколно определение от 21.04.2026 г. съдът е изменил първоначалния доклад именно в тази насока и е възложил на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, наред с останалите предпоставки на регресното право, че към момента на произшествието ответникът е управлявал автомобила, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение и лихвите от виновния водач, когато същият е управлявал моторното превозно средство, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на когото временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Следователно регресното право на застрахователя по цитираната разпоредба възниква при кумулативно наличие на едно от нарочно предвидените в чл. 500, ал. 2 КЗ обстоятелства, в случая – твърдяната от ищеца липса на придобита правоспособност на ответника за управление на съответната категория МПС. Посочената предпоставка е правопораждащ факт за регресното вземане и доказателствената тежест за установяването й се носи от ищеца. Поради това обстоятелството дали ответникът е бил правоспособен водач не представлява единствено защитно възражение, което ответникът е следвало да въведе в срока по чл. 131 ГПК, а представлява част от фактическия състав на заявеното от ищеца материално право. Поради това фактът, че отговорът на исковата молба на ответника е депозиран след изтичането на срока по чл. 131 ГПК, не освобождава ищеца от доказване на посочената предпоставка, нито позволява на съда да приеме съществуването й поради процесуалното бездействие на ответника. В този смисъл са и указанията на съда дадени с доклада по делото, изменен с протоколното определение от 21.04.2026 г., с което изрично е указано на ищеца че следва да установи по делото, че ответникът е управлявал автомобила към датата на ПТП, без да притежава правоспособност за съответната категория МПС.

Относно правоспособността на ответника

От събраните по делото доказателства съдът намира, че посочената предпоставка на чл. 500, ал. 2 КЗ не е доказана. Напротив, установява се, че към датата на процесното ПТП ответникът е бил правоспособен водач за 3 категория „B“.

С молба с вх. № 115279/14.04.2026 г. ответникът е представил превод на свидетелство за управление на МПС № Т1430124, издадено в Република Македония, което е прието като писмено доказателство с протоколно определение от 21.04.2026 г. От свидетелството и представения му превод се установява, че същото е издадено на Д. Т. от компетентните органи на Република Македония, като за категория B е отразена дата на придобиване 06.06.1989 г., а срокът на валидност на документа обхваща и датата на процесното ПТП – 30.07.2021 г., което не се опровергава от приобщената по делото административнонаказателна преписка. Напротив, съдържанието й потвърждава същественото разграничение между липса на правоспособност и нарушение на нормативните изисквания относно използването в Република България на чуждестранно свидетелство за управление.

Във връзка с процесното ПТП срещу ответника е съставен АУАН № ......... г., а въз основа на него е издадено Наказателно постановление № ........... г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“. С наказателното постановление на ответника е наложена глоба от 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, като административният орган е приел, че ответникът, като дългосрочно пребиваващ в Република България, управлява МПС със свидетелство, издадено от държава извън предвидените в тази разпоредба хипотези, след изтичането на допустимия срок за използването му в страната.

Следователно административнонаказващият орган не е констатирал като фактическо обстоятелство, че ответникът не е притежавал правоспособност за управление на автомобил от категория „B“. Констатирано е друго нарушение – неспазване на режима, при който вече издаденото чуждестранно свидетелство може да бъде използвано на територията на Република България. В тази връзка изрично следва да се посочи, че двете хипотези не са тъждествени. Правоспособността представлява придобита и призната от закона способност лицето да управлява моторно превозно средство от определена категория след изпълнение на предвидените за това предпоставки. Свидетелството за управление е официалният удостоверителен документ за придобитата правоспособност.

Нарушаването на административните правила относно срока, в който чуждестранно свидетелство може да бъде използвано в страната, респ. задължението за неговата подмяна, не води до заличаване на вече придобитата правоспособност.

В хипотеза по приложението на чл. 500, ал. 2 КЗ, законът не предоставя регресно право на застрахователя в случай, при който водачът е управлявал МПС в нарушение на административно изискване, отнасящо се до свидетелството му за управление. Регресът е предвиден конкретно за водач, който „не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство“, както и за водач, на когото свидетелството е временно отнето. Разпоредбата установява изключение от общото правило, че след плащане на обезщетението рискът остава за застрахователя, поради което предпоставките й не могат да бъдат разширявани извън изрично предвидените от законодателя случаи.