Определение № 1215 от 22.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 22.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20228002103746 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Р., с адрес в гр. С., представляван от адв. В. С., против решение № 303 от 17 август 2022 г., постановено по в.гр.д. № 294/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260001 от 14 февруари 2022 г., постановено по гр.д. № 5/2020 г. по описа на Районен съд Сливница, в частта за отхвърляне предявения от Р. против И. Г. С., с адрес в гр. С., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в размер на 5320 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за период от 19 месеца (по 280 лева месечно), ведно със законната лихва върху сумата от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху всяка от главниците в общ размер на 660,50 лева за периода 15.12.2017 г.-15.07.2019 г.

В касационната жалба се заявява, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е квалифицирал предявения иск. Поддържа се, че е налице вероятна нищожност или недопустимост на решението, както и очевидна неправилност. Липсвали мотиви на въззивния съд по съществени възражения, съображения и събрани по искане на касатора доказателства, което съставлява съществено процесуално нарушение; при постановяване на решението въззивният съд е нарушил задължението си да съобрази научните, логическите и опитните правила при преценка на доказателствата; допуснати са нарушения на императивни правни норми; налице е несъответствие на мотивите на обжалвания акт с изводите относно правопораждащите факти, както и на изводите с установеното по делото от представените 1 доказателства. Сочи се, че по делото не са коментирани изцяло показанията на свидетелите Тодоров и Василева, а в частите, в които е взето отношение по тях, това е направено превратно както от районния съд, така и от въззивната инстанция; не са обсъдени оплакванията на касатора, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, приемайки в нарушение на закона, че искът за обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а както е посочено във въззивната жалба, възможните правни квалификации са чл. 45 ЗЗД, чл. 233 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД.

Касаторът твърди, че по това възражение, исканията във връзка с него и представените доказателства, въззивният съд въобще не е постановил мотиви, все едно че не са правени такива, като незаконосъобразно е потвърдил решението на първата инстанция в тази част, а доколкото има мотиви – те са незадоволителни, и е налице очевидна неправилност на решението, тъй като според константната практика на ВКС един от пороците, водещи до очевидна неправилност, е произнасяне на въззивния съд по непредявено искане в нарушение на диспозитивното начало на исковия процес, което е сторено и по настоящото дело. Касаторът счита, че са налице и предпоставките и по чл.

280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивното решение е вероятно нищожно или недопустимо. Навеждат се оплаквания, че по делото не са обсъдени редица писмени и гласни доказателства от съществено значение за делото, а доколкото е налице обсъждане, то е незадоволително; показанията на споменатите свидетели са обсъдени превратно, а писмените доказателства за плащане на такса за възстановяване на електрозахранването от 19.07.2019 г., платежното нареждане от 15.07.2019 г. за сумата от 1193,73 лева, решението на Софийски районен съд по гр.д. № 67975/ 2017 г., въобще не са обсъдени, както и аргументите и съображенията във връзка със събраните доказателства и установените факти. Не е съобразена установената със събраните писмени и гласни доказателства фактическа обстановка и са направени необосновани и неправилни изводи от фактическа и правна страна, водещи до очевидна неправилност на решението. Сочи се, че е прието за установено, че електрозахранването в имота е било прекъснато и че при тези доказателства е абсурден, необоснован и незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че касаторът не е доказал в какъв период в апартамента не е имало ток и оттам, че е останала недоказана претенцията за обезщетението за неползване на имота. Според касатора от свидетелските показания и от приетия по делото договор за наем се установява, че същият е от 12.09.2016 г.; св. Василева посочила, че токът бил спрян поради няколко неплатени сметки, а от приложеното решение на Софийския районен съд по гр.д. № 67975/2017 г. е установено категорично, че неплащането е за периода 16.08.2016 г.14.01.2017 г. От събраните доказателства категорично е установен и краят на периода, а именно 16.07.2019 г. Необосновано и незаконосъобразно е прието от въззивния съд и че липсва сигурност, че имотът е щял да бъде отдаван под наем, че касаторът е щял да получава доходи за това, както и че не са ангажирани доказателства, че касаторът е правил опити да отдава 2 апартамента под наем, че е разговарял с евентуални наематели, че е преговарял с тях, подготвял е договори и т.н., но те са били неуспешни заради липсата на електроснабдяване. Твърди се, че от представените пред въззивната инстанция договори за наем с трима наематели за периоди след процесния, незаконосъобразно неприети и необсъдени от съда, категорично се установява, че имотът се отдава под наем. Превратно са цитирани и показанията на св. Тодоров, че касаторът бил противник на отдаването на апартамента под наем, тъй като свидетелят имал предвид отдалечен във времето период, датиращ много преди отдаване на имота под наем на ответника и последващи наематели. В първата инстанция е прието и заключение на съдебна експертиза, което установява относимата наемна цена за претендирания период. Подчертано е, че всички доказателства в подкрепа на тезата за основателност на иска или не са коментирани, или това е направено превратно и необосновано във вреда на касатора, като изцяло е възприета тезата на ответника, останала недоказана и опровергана от събраните по делото доказателства; по съществени съображения на касатора липсват мотиви, поради което не ставало ясно защо е постановено решение в този му вид. В нарушение на процесуалните правила не са приети допустимите и относими доказателствата, приложени към въззивната жалба, с оглед на което необосновано въззивният съд е приел, че касаторът не е ангажирал доказателства, че е правил опити да отдава апартамента под наем, че подготвял договори, но били неуспешни поради липсата на електроснабдяване в имота. Твърди се, че тези доказателства са представени именно за оборване на направеното в тази насока възражение от ответника едва в открито съдебно заседание в хода по същество и незаконосъобразно възприето и уважено от районния съд. С оглед неподаването на отговор и неоспорването на тези твърдения в установения срок, касаторът счита, че с писмената си защита ответникът не може да ги оспорва, тъй като ако се приеме обратното, същият ще бъде поставен в по-благоприятно положение от ищеца; ако това възражение е било направено своевременно, ищецът щял във връзка с него да представи още пред първата инстанция писмените доказателства, приложени към въззивната жалба, че имотът се отдава под наем. Поддържа се, че намерението за отдаване на имота под наем е категорично установено и от събраните свидетелски показания. Твърди се също, че няма как имотът да е върнат от наемателя във вида, в който е предаден – с ток, тъй като е върнат без ток, както необосновано е приел съдът.

Въззивният съд е коментирал само изявленията на ответника и въз основа на тях е приел за доказани факти, които в действителност не са доказани по делото, като е пропуснал да обсъди действително установените по делото факти със събраните по него доказателства. Накрая се твърди, че при напълно изяснена фактическа обстановка с оглед поисканите от ищеца, допуснати и събрани от съда доказателства, въззивният съд е направил необосновани, незаконосъобразни и неправилни изводи, постановил е очевидно неправилно решение, с което е отхвърлил исковата претенция. В изложение на 3 основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е вероятно нищожно или недопустимо.

В отговор на касационната жалба ответникът И. Г. С., с адрес в гр. С., представляван от адв. Д. А., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

В обжалваното решение въззивният съд приема за установено, че на 16.07.2019 г. касаторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. С. за сумата 5320 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, респ. пропуснати ползи за 19 месеца (по 280 лева месечно), ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 454,98 лева – мораторна лихва върху всяка от главниците за периода 15.12.2017 г.15.07.2019 г. Въз основа на заявлението Районен съд Сливница е издал заповед № 305 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.10.2019 г. по ч.гр.д. № 531/2019 г. С оглед депозирано възражение, касаторът предявил срещу С. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване, че последният му дължи вземанията, за които е издадена заповедта. Установено е, че с договор за наем от 12.09.2016 г. касаторът предоставил на ответника ползването на собствения му апартамент, находящ се в гр. София, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 280 лева; съгласно чл. 6.6 от договора ответникът следвало да заплаща разходите за консумативи - електроенергия и вода, както и да представя платежни документи на наемодателя при поискване.

Констатирано е, че електрозахранването в имота е било прекъснато и че с решение от 11.05.2018 г. по гр. д. № 67975/2017 г. по описа на Софийския районен съд, е признато за установено, че Р. дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата 556,49 лева, представляваща потребена електрическа енергия за периода 16.08.2016 г.14.01.2017 г. за процесния апартамент, ведно със законна лихва върху сумата от 25.05.2017 г., 19,24 лева обезщетение за забава за периода 21.10.2016 г.18.05.2017 г., и е осъден да заплати сумите 408,00 лева и 87,00 лева, представляващи разноски. Със същото решение по предявен обратен иск от Р. срещу С., последният е осъден да плати сумата 830,73 лева – обезщетение вместо изпълнение на поето задължение съгласно договор за наем, която сума е сбор от сумата 556,49 лева, представляваща потребената и незаплатена електрическа енергия, 19,24 лева обезщетение за забава и сумата 255 лева разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения. На 19.12.2017 г. Р. и С. са сключили споразумение за прекратяване на договора за наем, считано от същата дата, като се договорили, че неплатените наеми са в размер на 2043 лева, а ползваната и незаплатена от ответника електрическа енергия, за която касаторът е осъден, е в размер на 662 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г.; дължимите суми ще се изплащат от ответника на всяко 15-то 4 число от месеца по 300 лева, до пълното изплащане; било уговорено и че първото плащане ще бъде на 15.01.2018 г., но сумите не са заплатени от ответника. По делото са събрани свидетелски показания: от разпита на св.

Петко Тодоров се установява, че същият дал в заем на касатора сумата 1200 лева, за да заплати задълженията си към „ЧЕЗ Електро България” АД за процесния имот, и че Р. не можел да отдава имота си под наем на други лица, поради това че в жилището нямало ток; св. Фина Василева (майка на ищеца) сочи, че синът й отдал апартамент под наем на С. през м. септември 2016 г., ответникът не плащал редовно наема, нито сметките за консумирана електрическа енергия и вода, което довело до прекъсване на електроснабдяването към имота, Р. взел пари на заем, за да плати задълженията си към „ЧЕЗ Електро България“ АД, около една година в жилището нямало ток и то не можело да се ползва, в т.ч. Р. не е можел да отдава имота под наем на други лица. Въззивният съд приема, че от свидетелските показания не може да се установи с категоричност какъв е бил периодът, през който е било прекъснато електрозахранването към имота; за установяване на това обстоятелство не са ангажирани други доказателства.