Решение № 1926 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1926 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330117810 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Сграда в режим на Етажна собственост, с административен адрес: гр. П., бул. "А. С." ***, представлявана от „456 Управление на сгради“ ЕООД, ЕИК 115287607, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Уста Генчо“ № 8, против Б.

Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. "А. С." ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 48 ЗУЕС, чл. 50 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 4441/28.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, поправена и допълнена с Разпореждане № 11391/17.09.2024 г. по ч.гр.д. № 9097/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVI граждански състав, в размер на сумата от общо 192, 10 лв., формирана както следва: сумата от 15 лв. – месечни такси за управление и поддръжка на Етажната собственост, дължими за периода от м. февруари 2024 г. до м. април 2024 г. на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.02.2024 г., сумата от 22, 50 лв. – месечни такси за хонорар на професионален домоуправител, дължими за периода от м. февруари 2024 г. до м. април 2024 г. на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.02.2024 г., сумата от 15 лв. – месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновление“, дължими за периода от м. февруари 2024 г. до м. април 2024 г. на основание Решение на Общото събрание на Етажната 1 собственост от 05.02.2024 г. и сумата от 139, 60 лв. – дължима за ремонт на канализация на . на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 20.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент № ** с адрес гр. П., бул. "А. С." ***. Твърди, че на проведено Общо събрание на Етажната собственост на 05.02.2024 г. е избран управител и професионален домоуправител, като е определен размера на дължимите такси и разходи към Етажната собственост, а именно: 5 лв. месечна такса за управление и поддръжка за апартамент, 7, 50 лв. – месечна такса за хонорар за домоуправител на апартамент и сумата от 5 лв. – месечна вноска за Фонд „Ремонт и обновление“ за апартамент. Поддържа, че съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост от 06.02.2024 г. е взето решение за осъществяване на ремонт на канализацията в мазето на Етажната собственост, като е одобрена оферта на стойност от 1 850 лв. с изпълнител Ш.

Я. и е определен краен срок за събиране на сумата за ремонт до 30.04.2024 г.

Сочи, че доколкото общият сбор на ид.ч. от общите части на всички съсобственици не е равен на 100 е осъществено приравняване, като сумата за ремонт е разпределена съобразно определените ид.ч. на ответника от 7, 552 %.

Твърди, че с решение на Общото събрание на ЕС е прието незаплатените суми от собственици на самостоятелни обекти да бъдат събрани по съдебен ред. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът Б. Л. Н. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Представя доказателства за заплащане на сумата, предмет на производството по делото, ведно със законна лихва, начислена до датата на плащането. Моли се за отхвърляне на предявените искове, поради отпадането на правния интерес за ищеца.

Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер от 800 лв., като моли последното да бъде намалено при съобразяване на практиката на Съда на ЕС и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото и цената на иска.

С молба от 20.02.2025 г. ищецът посочва, че е ответникът е погасил задълженията си за главница и законна лихва за забава, поради което счита, че е отпаднал правният му интерес от установяване на задълженията за главница и законна лихва в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли за присъждане на сторените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 48 2

ЗУЕС, чл. 50 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване от страна на ищеца на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): че ответникът е собственик на обект в сградата в режим на етажна собственост; че са взети решение на ОС на ЕС, установяващи процесните задължения, които решения обвързват ответника за заплащане на претендираните суми; размера на претендираните суми и начина на изчисляване на дължимите разходи за етажния собственик.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1. че ответникът е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент № *** с адрес гр. П., бул. "А. С." ***; 2. че на проведено Общо събрание на Етажната собственост на 05.02.2024 г. е определен размерът на дължимите такси и разходи към Етажната собственост, а именно:

5 лв. месечна такса за управление и поддръжка за апартамент, 7, 50 лв. – месечна такса за хонорар за домоуправител на апартамент и сумата от 5 лв. – месечна вноска за Фонд „Ремонт и обновление“ за апартамент; 3. че с решение на Общото събрание на Етажната собственост от 06.02.2024 г. е взето решение за осъществяване на ремонт на канализацията в мазето на Етажната собственост, като е одобрена оферта на стойност от 1 850 лв. с изпълнител Ш.

Я. и е определен краен срок за събиране на сумата за ремонт до 30.04.2024 г.;

4. че ответникът дължи сумата от общо 192, 10 лв., формирана както следва: сумата от 15 лв. – месечни такси за управление и поддръжка на Етажната собственост, дължими за периода от м. февруари 2024 г. до м. април 2024 г. на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.02.2024 г., сумата от 22, 50 лв. – месечни такси за хонорар на професионален домоуправител, дължими за периода от м. февруари 2024 г. до м. април 2024 г. на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.02.2024 г., сумата от 15 лв. – месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновление“, дължими за периода от м. февруари 2024 г. до м. април 2024 г. на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 05.02.2024 г. и сумата от 139, 60 лв. – дължима за ремонт на канализация на . на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 20.03.2024 г. и 5. че ответникът е заплатил в хода на процеса сумата за главница и законна лихва.

В този смисъл задълженията за заплащане на претендираните месечни такси към Етажната собственост се признават от ответника с депозирания по делото отговор на исковата молба, към който са представени доказателства за 3 заплащане на процесните задължения, ведно със законната лихва.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото - след предявяване на иска, е заплатил изцяло задължението си за главница и законна лихва.

В този смисъл е молбата на ищеца от 20.02.2025 г., с която посочва, че ищецът е заплатил в производството по делото задълженията си за главница и законна, като претендира присъждане на разноските съгласно приложения по делото списък. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от найдостоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

По отношение на отговорността за разноските:

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса по сключено след получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията, споразумение за разсрочено заплащане на задълженията. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, 4 признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал.

2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

В настоящото производство подлежат на присъждане разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 9097/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал разноски за заплатена държавна такса от 25 лв. и за адвокатско възнаграждение от 400 лв.

В исковото производство ищецът е доказал разноски за заплатена държавна такса от 25 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв.

С отговора на исковата молба е релевирано възражение за прекомерност на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.