Определение № 2 от 03.01.2025, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Монтана, 03.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20231600900037 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 ГПК съгласно определение № 787/27.11.2024г. на Апелативен съд София по в.гр.дело № 899/2024г. по описа му, с което въззивното производство е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата на С. О , инкорпорирана във въззивната жалба, за изменение на решението в частта за разноските при съобразяване указанията на въззивния съд, дадени в мотивите на определението.

С подадената по делото въззивна жалба от С. О са поддържани доводи за неправилност първоинстанционното решение в частта за разноските, като е поискано да се присъдят на жалбоподателя сторените от него разноски в обезпечителното и изпълнителното производство, като и да се редуцира присъдения на другата страна адвокатски хонорар до размер 400 лева .

Отговор на въззивната жалба е подаден от насрещната страна , като относно искането за изменение решението в частта за разноските са наведени доводи за неоснователност на това искане.

Съдът приема, че молба по чл. 248 ГПК за изменение първоинстанционното решение в частта за разноските от страна на С. О не е подадена , но следва да съобрази дадените от въззивния съд указания и да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК по доводите , наведени във въззивната жалба във връзка с разноските .

Съобразявайки указанията на въззивния съд и по реда на чл. 248 ГПК, съдът приема следното:

Искането , инкорпорирано във въззивната жалба на С. О за изменение постановеното от съда решение № 21/12.07.2024г. в частта за разноските , съдът приема за неоснователно.

Общото правило е, че отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска, и задължението на другата страна да плати 1 направените от първата разноски за неоснователно предизвикания правен спор.

В случая ответникът претендира разноски , които е направил в хода на обжалване допуснато от съда по молба на ищеца обезпечение на бъдещ иск по ч.т.дело № 32/2023г. по описа на МОС. По делото не се спори, че по ч.т.д. № 32/2023г. по описа на МОС е допуснато обезпечение по молба на Б. Н. Ц. на бъдещ иск срещу С. О. с правно основание чл.

25, ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на ОС от 02.11.2023 г. за изключване на Ц. като член на сдружението, чрез спиране на изпълнението на оспореното решение. Определението е обжалвано от С. О пред Апелативен съд , който с определение по ч.гр.дело № 299/2024г. го е отменил и оставил без уважение искането за допускане обезпечение. В това производство жалбоподателят С. О. не е претендирал разноски. Чрез обжалване първоинстанционното определение за допускане обезпечение обезпечителният процес е придобил състезателен характер, поради което и компетентен да присъди разноските на С. О с оглед изхода на спора е въззивният съд, разгледал жалбата срещу допуснатото обезпечение. В случая постановките на т.5 от ТР 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са неприложими, тъй като приетото тълкуване се отнася за производството по молба за допускане обезпечение , развило се пред първоинстанционния съд с оглед едностранния му характер. Допуснатото по ч.т.д. № 32/2023г. по описа на МОС обезпечение е било отменено от въззивния съд по жалба на С. О. и молбата за обезпечение е оставена без уважение , с което е сложен край на обезпечителното производство, поради което и е приложима разпоредбата на чл. 81 ГПК.

От друга страна, ако се приеме за приложимо тълкуването , дадено в т. 5 по горепосоченото тълкувателно дело, то ответникът не би имал право на разноски за развилото се обезпечително производство поради основателност на иска за отмяна на решението за изключване на ищеца , по отношение на който иск се е развило обезпечителното производство.

Съгласно чл. 78,ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая ответникът претендира присъждане на разноски, които е направил по повод развило се по искане на ищеца обезпечително производство с предмет обезпечаване бъдещия иск на Б. Ц. за отмяна решението на ОС , с което е изключен като член на С. О. Този иск е предявен по настоящето дело и е уважен с постановеното решение, поради което и при този изход на спора ответникът няма право на разноските, които е направил по повод производството с предмет обезпечаване уважения иск.

Не са налице и основания за изменение решението в частта относно присъдения на основание чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца адвокатско хонорар. Ищецът е представляван безплатно от адвокат М. К. при условията на чл. 38,ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ , поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА на адвокат К. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева при съобразяване минималния размер възнаграждение по чл. 7,ал.1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. и извършените от процесуалния представител в защита ищеца действия по делото.

Предвид гореизложеното искането на С. О съдържащо се във въззивната жалба за 2 изменение първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане разноски, направени в хода на производството по обжалване допуснато по искане на ищеца обезпечение на бъдещ иск и в изпълнителното производство по изп.дело № 361/2023г. на СИС при МРС , както и за намаляване присъденото на пълномощника на ищеца на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

С оглед горното и на основание чл. 248 ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. О гр. М , инкорпорирано в подадената въззивна жалба вх. № 3387/3441 от 19.08.2024г. по описа на ОС Монтана за изменение постановеното по търг.дело № 37/2023г. по описа на МОС решение № 21/12.07.2024г. в частта за разноските , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

3