Определение № 7746 от 16.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7746 гр. София, 16.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100108553 по описа за 2024 година

Ищецът Г. В. К. твърди в ИМ, че е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 100 000 евро от незаконосъобразните действия на Софийския Апелативен съд, 5 състав, който с определение №1511 от 18.06.2024г. по ч.гр.д.№1611/24г. потвърдил определение за прекратяване на производството.

Срещу това определение К. подал частна касационна жалба, която била оставена без движение с разпореждане на докладчика и указание частната жалба и изложението да бъдат приподписани от адвокат. Ищецът твърди, че няма пари за адвокат и съдът знае че се намира в затвора. С тези указания били нарушени правата на ищеца по чл.6 ЕКЗПЧ и същите представлявали злоупотреба с право, флагрантен отказ от правосъдие. Иска ответника Софийския Апелативен съд да бъде осъден за вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ и по НК.

Твърди, че от силен стрес здравословното му състояние е силно влошено, получил подагра и силни болки във връзка с това, загубил съня си, тъй като не му се давал достъп до ВКС.

По делото е постановен отказ да бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като определението е било предмет на инстанционен контрол при който е възприета именно горната обстановка. С Определението на САС е прието, че при така изложените твърдения в исковата молба, заявената срещу Апелативен съд - София претенция е очевидно неоснователна. Сочените като незаконосъобразни действия на съдебния състав на ответния съд не покриват нито една от хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на посочения ответник. Дори да бъда назначен адвокат, който да осъществи правна помощ, същият не би могъл да спомогне със своите професионални действия да отстрани нередовностите на ИМ при заявените твърдения за незаконосъобразни действия на ответния съд. Така посочените действия не са включени в хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана отговорността на държавата.

При изложените твърдения в исковата молба, както и с оглед възприетата от горната инстанция обстановка, не следва да се предоставя възможност на Г. К. да внася повече уточнения по предмета на претенцията си. При наличие на твърдение, че САС го е увредил поради това, че му е указал, че за редовността на частна касационна жалба е необходимо същата да бъде приподписана от адвокат, настоящия състав намира предявения иск за процесуално недопустим поради следното:

Отговорността на Държавата, чрез процесуалния й субституент съответния съд, за вреди от действия на съдии може да се търси в изчерпателно изброени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ случаи, сред които не попада описания в исковата молба. Касае се за вреди от текущи действия на магистрат по упражняване на правомощията му за инстанционен контрол. В случая указанията са за действия предвидени в закона, като даването им не е предоставено 1 на дискреция на съответния магистрат. Разпоредбата на чл.284, ал.2 ГПК предвижда задължение за приподписване на касационната жалба от адвокат, поради което даването на указания, предвидени в закона не може да представлява увреждащо действие. Достъпа на ищеца до правосъдие няма как да е ограничен доколкото същия е можело да поиска предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по касационната жалба. Тогава когато едно действие на магистрат е обективно невредоносно, то не може да се ангажира отговорността на Държавата.

За непредвидени в ЗОДОВ хипотези отговорността на органа се реализира по реда на деликтната отговорност на чл.49 от ЗЗД. В тази хипотеза ищецът следва да изложи твърдения за всеки един от елементите на фактическия състав – противоправност, деяние, настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Действията по даване на предвидени в закона указания, не могат да бъдат противоправни. Вреди не може да настъпят доколкото страната е разполагала със способ за изпълнение на задължителните указания, поради което и отговорност не може да се реализира и по този ред.

Актът, от който се твърди да са настъпили твърдените вреди – разпореждане с указания по чл.284, ал.2 ГПК, е част от същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането - осъществяването на съдебната власт по смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар.

"функционален имунитет" на магистратите. Доколкото в процесния случай не се твърди престъпление от общ характер, съдията дал задължителни указания, има функционален имунитет и не може да носи гражданска отговорност за вредите, причинени от постановлението. Поради това и иск с пр. осн. чл.45 ЗЗД против него би бил недопустим.

Предвид обстоятелството, че съдията не носи гражданска отговорност, недопустимо е по исков ред да се търси отговорност по чл. 49 ЗЗД и от възложителя на работатата му – съответния съд. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат, само ако противоправността/ неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи/ Опр. № 100/28.02.2020г. по ч.гр.д. № 531/20г., ВКС, III г.о., Опр. № 403/30.01.2024г. по ч.гр. № 68/24г., ВКС, II г.о., Р № 50058/07.07.2023г. по гр.д. № 3192/22г., ВКС, II г.о./. Съгласно възприетото в посочената съдебна практика, както е разяснено в Решение № 50058 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 3192/2022г. на ІІ г.о. и в актовете, към които то препраща (решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г.о., решение №348 от 08.01.2018г. по гр.д. № 495/2017г. на ІV г.о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на І г.о.), при наличието на функционален имунитет искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на Съда за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са посочените в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, САС носи отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез САС за всеки акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на актовете е обект на контрол в производствата по обжалването им. В конкретния случай, не се твърди, нито се установява Съдия да е извършил умишлено престъпление от общ характер. Изложените факти не могат да се подведат и под никоя от специалните хипотези на ЗОДОВ, предвиждащи обективна отговорност на органите на съда. Ето защо, искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Съобразно изложеното СГС

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА гр.дело №8553/2024г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І -11 състав.

ВРЪЩА искова молба вх.№83253/24.07.2024г., по която е образувано гр.д.

№8553/2024г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3