Определение № 1457 от 03.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1457 гр. София, 03.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 17.06.2024 г. на ищеца Д. Т. С. срещу определението от 19.04.2024 г. по гр. дело № 17655/2014 г. на Софийския градски съд, І-4 състав, с което производството е прекратено в частта по предявените искове срещу М. Н. М., К. М. М. и Д.

М. М., като наследници на първоначалната ответница Л. М. М..

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице действителен отказ от наследството на наследниците на ответницата Л. М.. Твърди се, че същите били приели наследството с конклудентни действия, като са се явили чрез упълномощени адвокати в заседанието на 15.03.2023 г., поради което последващите откази от наследството се явявали нищожни.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответниците М. Н. М., К. М. М. и Д. М. М., редовно уведомени, не вземат становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Пред Софийския районен съд е било образувано гр. дело № 58975/2010 г. по искова молба от 2.12.2010 г., с която Д. Т. С. е предявил срещу М. Ц. М., Л. М. М., П. Н. Г. и Ц. Ц. В. иск по чл. 108 ЗС за следните имоти: 1) 1/4 ид. част от апартамент с площ от 78 кв. м., находящ се в адрес ***, на втори надпартерен етаж, в югоизточната част, заедно с прилежащите избено и таванско помещение и принадлежащите 12,588 % ид. част от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-8 от кв. 387 по плана на гр. София, м.

„***“; 2) 1/4 ид. част от апартамент с площ от 69,54 кв. м., находящ се в адрес ***, на втори надпартерен етаж, в северозападната част, заедно с прилежащите избено и таванско помещение и принадлежащите 11,312 % ид. част от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-8 от кв. 387 по плана на гр. София, м. „***“.

В исковата молба се твърди, че процесните два имота първоначално съставлявали общ апартамент с площ от 158 кв. м. и били собственост на бабата на ищеца М. Т. С., починала на 25.10.1984 г., чиито наследници при равни квоти по 1/2 ид. част се явявали ответникът М.

М. като неин внук /по право на заместване от дъщеря й Е. Д. С., починала през 1968 г./ и сина й Т. Д. С., починал на 19.05.2005 г., с наследник по закон – ищеца. Ответницата Л. М.

1 била наследник по завещание на Т. С., обявено на 30.05.2005 г. С нотариален акт № 122/17.03.2006 г., том І, рег. № 3036, нот. д. № 111/2006 г., ответниците М. М. и Л. М. сключили договор за доброволна делба на процесния апартамент, според която делба всеки от тях получавал в реален дял един от двата новообособени апартамента. Скоро след това с нотариален акт от 3.04.2006 г. Л. М. продала отредения й апартамент на ответника П. Г., а той го препродал на 13.09.20006 г. на ответницата Ц. В.. Впоследствие с решение от 4.12.2006 г. по гр.д. № 14889/2006 г., влязло в сила на 16.02.2009 г., била възстановена запазената част на ищеца от наследството на баща му Т. С. чрез намаляване до размера на 1/2 ид. ч. на универсалното завещание от 10.10.2003 г. в полза на Л. М., с което ищецът придобил 1/4 ид. част от наследения апартамент, обособен в два апартамента. С влязло в сила на 26.05.2011 г. решение от 8.05.2009 г. по гр.д. № 27477/2006 г. на СРС по предявен от ищеца срещу М. М. и Л. М. бил прогласен за нищожен на осн. чл. 75, ал. 2 ЗЗД договорът за доброволна делба от 17.03.2006 г., което решение обвързвало и частните правоприемници на Л. М. на осн. чл. 298 ГПК. Поради това ответникът М. М. владеел без основание собствената на ищеца 1/4 ид. част от единия апартамент, а ответницата Ц. В. владеела без основание собствената на ищеца 1/4 ид. част от другия апартамент.

На 28.03.2011 г. ответницата Ц. В. предявила насрещни искове срещу ищеца Д. С. за заплащане на сумата 13 439 лв. – за направени подобрения и необходими разноски във владения от нея апартамент.

С разпореждане от 13.09.2011 г. на ответника П. Г. е назначен особен представител по чл.

47, ал. 6 ГПК.

По молба от 27.10.2011 г. на ищеца са били конституирани като ответници и Й. И. С. и И.

П. С., за които в отговора на ответника М. М. е посочено, че са купувачи на процесния апартамент по договор за покупко-продажба от 20.02.2008 г.

С определение от 14.07.2014 г. СРС е приел, че цената на всеки от двата иска по чл. 108 ЗС са над 50 000 лв., поради което е изпратил делото по подсъдност на СГС, където е образувано настоящото гр.д. № 17655/2014 г. на І-4 състав.

С определение от 6.07.2020 г. на мястото на ответника М. М., починал на 14.09.2016 г., е конституирана наследницата му Е. М. М. – негова дъщеря.

С определение от 14.07.2022 г. на мястото на ответницата Л. М., починала на 29.01.2022 г., са конституирани наследниците й К. М. М., Д. М. М., М. Н. М. и Н. Д. М.. Със същото определение производството е прекратено в частта по исковете срещу П. Г. и Ц. В.. В прекратителната част определението е отменено с определение от 5.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1177/2023 г. на САС.

С определение от 27.01.2023 г. са били конституирани като страни и други наследници на Л. М. – А. К. А., Е. С. Б. и Н. Д. М..

В съдебното заседание на 12.04.2023 г. ответниците К. М. М., Д. М. М. и М. Н. М. не са се явили – нередовно призовани.

В съдебното заседание на 15.11.2023 г. същите ответници не са се явили, но са били представлявани от упълномощени адвокати. В същото заседание не е бил даден ход на делото и пълномощниците не са взели становище, като делото е отсрочено на 21.02.2024 г.

С молба от 8.02.2024 г. ответниците К. М. М., Д. М. М. и М. Н. М. са представили 3 бр. съдебни удостоверения от 17.01.2024 г. и 19.01.2024 г., издадени от СРС, в които е посочено, че на 16.01.2024 г. същите са депозирали заявления за отказ от наследството на Л. М..

В заседанието на 21.02.2024 г. пълномощниците на същите ответници са заявили, че с оглед отказите от наследство не следва да се дава ход на делото, а да следва да се премине към следващите по ред наследници на Л. М..

С молба от 27.02.2024 г. ищецът чрез адвоката си е заявил становище, че извършените откази от наследство са нищожни, тъй като същите лица са приели наследството с конклудентни действия, явявайки се в заседанието на 15.03.2023 г. чрез упълномощени от тях адвокати.

За да постанови обжалваното определение от 19.04.2024 г. съдът е приел, че производството следва да се прекрати в частта срещу ответниците К. М. М., Д. М. М. и М.

2

Н. М. – поради направените откази от наследството, а и поради това, че ищецът не е навел твърдения, че същите упражняват фактическа власт върху процесния имот.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 227 ГПК когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Универсален правоприемник на физическо лице може да бъде само негов наследник, който е призован към наследяване и е приел наследството /чл. 48 ЗН/. Само такъв наследник придобива и качеството „страна по делото“ на мястото на своя наследодател. Ако лицето не е придобило наследството, то не може да замести своя наследодател като страна по висящо дело.

В конкретния случай първоначалната ответницата Л. М. е починала на 29.01.2022 г., а с определение от 14.07.2022 г. на нейно място са конституирани като страни наследниците й по закон К. М. М., Д. М. М., М. Н. М. и Н. Д. М.. Съдът обаче не е изследвал дали същите са приели наследството, а и подобна проверка е практически невъзможна на този етап.

Трима от новоконституираните ответници са заявили и вписали откази от наследството от 16.01.2024 г., като са представили доказателства за това с молба от 8.02.2024 г. Противно на доводите в частната жалба не се установява тези откази да са нищожни поради предходно конклудентно приемане на наследството. Такова има, когато „наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество“ /чл. 49, ал. 2 ЗН/. Подобни действия по настоящото дело не са извършени – нито чрез писмени изявления, нито устно в открито заседание. След конституирането на наследниците са били проведени две открити заседания, като на едното от тях /15.11.2023 г./ не е бил даден ход на делото и пълномощниците на тези страни не са взели каквото и да било становище, а на другото заседание /21.02.2024 г./ пълномощниците единствено са заявили, че с оглед отказите от наследство не следва да се дава ход на делото, а следва да се издирят наследници от следващ ред.

Самото упълномощаване на тези адвокати пък по никакъв начин не може да се разглежда като „действие, което несъмнено предполага намерение да се приеме наследството“.

Пълномощните имат общ характер и стандартен вид за процесуално представителство и тяхното съдържание не обективира възлагане на конкретни действия, а още по-малко – такива насочени към приемане на наследството. Ето защо извършените откази от наследство са валидни и чрез тях лицата са упражнили правото си на наследяване, като са отказали да придобият наследството, а следователно – не са станали универсални правоприемници на наследодателката. Това означава, че не могат да участват като страни и по настоящото производство, поради което правилно то е било прекратено спрямо тях.

Ето защо частичното прекратяване на производството се явява законосъобразно, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.04.2024 г. по гр. дело № 17655/2014 г. на Софийския градски съд, І-4 състав, с което производството е прекратено в частта по предявените искове срещу М. Н. М., К. М. М. и Д. М. М., като наследници на първоначалната ответница Л. М. М..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4