Решение № 158 от 30.12.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Асеновград, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200659 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № BG2025/9999-22/НП от 05.08.2025 г. на Директора на ДМРР в Агенция „Митници“ на „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано и управлявано от П. В.

М. – управител, на основание чл.112б ал.3 от ЗАДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Срещу НП е депозирана жалба от „***“ ООД, чрез процесуалният представител – адв. В. М.. В жалбата и в съдебно заседание, пълномощникът изразява становище за незаконосъобразност на издаденото НП отрича факта на нарушението, навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – Директорът на Дирекция МРР се представлява от юрисконсулти Д. и Й., които молят за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските 1 показания се установява, че през периода 11-13.11.2025 г. от митнически служители, сред които бил и актосъставителят О. В., била извършена проверка на лицензиран складодържател „***“ ООД, стопанисващ данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в с. Моминско, с предмет спазване на разпоредбите на ЗАДС. В хода на проверката били констатирани разлики между водената материална отчетност /първични счетоводни документи, регистър „ДСН“ /и фактически установените количества към момента на проверката, а именно 745,20 литра етилов алкохол, които не са отразени в регистър „ДСН“ – съдържащи се в общо 40 бр. туби с различни вместимости и 517,5 литра водно-алкохолна смес /ВАС/с 53% vol., който излишък също не е бил отразен в материалната отчетност на лицензирания складодържател регистър „ДСН“ – или общо количество от 1262,7 литра етилов алкохол по смисъла на чл. 9 т. 1 от ЗАДС. Този излишък от акцизни стоки е установен при съпоставката на фактическите наличности установени чрез измерване от митническите органи по време на проверката с данните от материалната отчетност на лицензирания складодържател. Нормата на чл. 88 ал.1 от ЗАДС предвижда, че лицензираният складодържател води задължителен регистър "Дневник на складовата наличност", а нормата на чл. 88 ал.2 от ЗАДС въвежда задължението в регистъра по ал. 1 да се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление. За констатираното нарушение от митническите органи на 10.02.2025 г. на дружеството складодържател „***“ ООД бил съставен АУАН за това, че в резултат на контролните действия при проверката са установени излишъци от акцизни стоки 1262,7 литра етилов алкохол, които не са отразени в материалната отчетност, което е нарушение по чл. 112б ал.3 от ЗАДС.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:

НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен орган.

По силата на чл. 128, ал. 2 от ЗАДС актовете за нарушения по този закон се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице. В настоящия случай НП е издадено от Директора на Д-я „МРР“ в Агенция „Митници“. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства – протоколи за извършена проверка, опис на установени наличности на акцизни стоки, писмени обяснения, дневник за складова наличност, протоколи за изземване на проби, митнически лабораторни експертизи, инвентарни описи. От доказателствата, безспорно се установява, че процесните акцизни стоки, установени като излишък - етилов алкохол в общо количество 1262,7 литра 2 при 53% vol. са били складирани и са се намирали в данъчния склад, но не са били вписани като наличност в регистър „ДСН“. Същите представляват излишък от фактическите наличности, установени при проверката и количествата отразени в материалната отчетност на дружеството.

Установеното нарушение правилно е описано в НП, като са посочени всички съставомерни елементи образуващи неговия състав. Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност, а именно лицензирания складодържател, тъй като акцизните стоки са държани именно в стопанисвания от него данъчен склад, т.е. дружеството жалбоподател „***“ ООД се явява лицето у което са констатирани излишъците от акцизни стоки.

Описаното в НП нарушение правилно е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 112б ал.3 от ЗАДС, която предвижда имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. за лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като въпреки, че процесните акцизни стоки - етилов алкохол са се намирали в склада и не са били отразени в материалната отчетност, то те са били обект на протичащи манипулации и незавършени операции, при които крайния продукт още не е бил произведен и затова не са били и съставени първични счетоводни документи отразяващи вложените суровини и добития краен продукт и съответно отразяването му в ДСН.

Нарушението е на формално извършване и се реализира с всяко наличие на фактически излишък на акцизни стоки -в случая етилов алкохол, от количеството заведено като налично в материалната отчетност.

Правилно административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция в минималния размер от 3000 лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗАДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност.

Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността 3 при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или значителността/ респ.липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.

С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно-наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят само на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 150 лева, което е около средния размер на предвидения в Наредбата диапазон. Въззиваемата страна се е представлявала от двама юрисконсулти, който са се явили по делото, но разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание, като е със средна степен на сложност, поради което и за тази процесуална дейност следва да се определи възнаграждение в среден размер.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG2025/9999-22/НП от 05.08.2025 г. на Директора на ДМРР в Агенция „Митници“ на „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано и управлявано от П. В. М. – управител, на основание чл.112б ал.3 от ЗАДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, да заплати на Дирекция „МРР“ в Агенция „Митници“ сумата от 150 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4

5