Решение № 353 от 22.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Ловеч, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20214310200715 по описа за 2021 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР-11/14.07.2021 год., издадено от гл.инспектор *** на длъжност Началник РУ МВР-гр.Ловеч, упълномощен със Заповед 8121з493/01.09.2014 год., т.2.14, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева на Т. Т. А., ЕГН-**********, живуща ***, за това, че на *** год., около 12:50 часа в гр.Ловеч, пред заведение „Булгаро“ лицето противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, като следнаправено устно полицейско разпореждане бяга от мястото на проверката, с което виновно е нарушила чл.264 от ЗМВР.

Недоволна от наказателно постановление останала жалбоподателката Т. Т. А. от гр.Ловеч, която счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. същото е необосновано, постановени при неизяснена фактическа обстановка. Издадено е при съществени нарушения на процесуалните правила. За да издаде наказателното постановление административно наказващият орган се е предоверил на отразените обстоятелства в акта за установяване на административно нарушение №11/*** год., съставен от Л. В..

Неправилно административно наказващият орган е приел, че на *** год., около 12:50 часа в гр.Ловеч пред заведение „Булгаро“ противозаконно е пречила на орган на МВР да изпълнява функциите си, като след направено устно полицейско разпореждане е бягала от мястото на проверката. Не е посочено на кой орган на МВР е пречила, както и в какво конкретно се изразява нейното пречене, как е пречила – с какви конкретни действия. Не е посочено на кои функции на органа на МВР е попречила. Заявява, че не е пречила на 1 органите на МВР, а напротив – оказала е пълно съдействие.

На посочената дата и час в действителност била в заведението снейна съседка – ***.

Възникнал спор със сервитьорка на име Г. на лично отношение, тъй като тя била приятелка на брата на мъжа, с който съжителства. Дошла полиция. Всички отишли в сградата на РУ на МВР-гр.Ловеч. Твърди, че не е бягала и не е гонена. Не е арестувана, не е задържана. Стояли в приемната на първия етаж. Полицаите й предложили да я заведат в ДПБ-гр.Ловеч, като отишли там и това било документирано. Лекарката констатирала, че не се нуждае от лечение, заявявайки, че тя преценява кой е за настаняване в болницата. От ДПБ-гр.Ловеч си тръгнала веднага след прегледа.

Счита, че ако административно наказващият орган е обсъдилвсичик обстоятелства от значение по случая, каквото му е задължението по чл.52, ал.4 от ЗАНН, е щял да стигне до извода, че не е извършила административно нарушение. Налагало й се наказание по чл.53 от ЗАНН без да е посочено по коя алинея. Това според жалбоподателката представлява същество процесуално нарушение, което ограничава правата й, тъй като не ставало ясно органът дали приема, че акта за установяване на административно нарушение има нередности.

По така изложените съображения моли съда да отмени изцяло атакуваното от нея наказателно постановление.

Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 год. е, че делото е преразпределено на съдия Наталия Райкова, тъй като предходния съдия-докладчик Галя Маринова е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 год.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Не се явява и процесуалния й представител адв.Г..

Въззиваемата страна – РУ на МВР-гр.Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, но чрез Началника на Зл.Михайлов сезира съда с молба, че не е в състояние да се яви в съдебно заседание поради служебни ангажименти. Не възразява съдът да даде ход на съдебното следствие в негово отсъствие. Оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В случай, че съдът отмени същото, моли да не присъжда адвокатски хонорар, тъй като административно наказващият орган няма вина за забавянето.

С оглед императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е депозирана в законния срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ МВР-гр.Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението. Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложеното по делото Наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР-11/14.07.2021 год., издадено от гл.инспектор *** - Началник РУ МВР-гр.Ловеч, 2 нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката Т. Т. А. е извършено на *** год., намира, че административно наказателната отговорност е погасена по давност.

Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административно наказателното/ преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80, ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият казус административното нарушение е извършено на *** год. От тази дата е започнала да тече и давността за административно наказателно преследване. С издаването на наказателното постановление на 14.07.2021 год. давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност.

Независимо от прекъсването й обаче на 19.12.2025 год. е изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на цялото административно наказателно производство.

По тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени наказатеното потановление и да прекрати административно наказателното производство.

От пълномощника на жалбоподателката са поискани и направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално 3 определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие №0000045796/01.10.2021 год., от който е видно, че Т. Т. А. е заплатила на адв.Г. Г. договорено възнаграждение в размер на сумата 300.00 лв. за разглеждане на делото пред предходния съдия-докладчик. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на усмата 300.00 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание - глоба в размер на 500.00 лв., делото действително не представлява фактическа и правна сложност, но оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и участие в повече от три съдебни заседания. Ето защо заплатения от жалбоподателката размер на адвокатското възнаграждение при тези обстоятелства се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован), в който смисъл възражението на Началника на РУ на МВР-гр.Ловеч съдът да не присъжда съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/ на жалбоподателката е неоснователно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във вр ъзка с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР-11/14.07.2021 год., издадено от гл.инспектор *** на длъжност Началник РУ МВР-гр.Ловеч, упълномощен със Заповед 8121з493/01.09.2014 год., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева на Т. Т. А., ЕГН-********** от ***, за извършено нарушение на чл.264 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД №715/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

ОСЪЖДА ответика РУ на МВР-гр.Ловеч да заплати на жалбоподателката Т. Т. А., ЕГН-********** от *** сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща съдебноделоводни разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Адм.съд-гр.Ловеч, по реда на Глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

5