Решение № 20 от 01.03.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Чирпан, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Мария Ст. Халачева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20225540200003 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на В. П. АТ., ЕГН **********, от гр. ............, съдебен адрес: гр. .........., адв. К.Д. Д., против електронен фиш серия К № 3882959, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с което му е наложено административно наказание- глоба в размер на 700 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и е с правно основание чл. 59 и следващите от Раздел V на ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендира се адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.38, ал.2 ЗА.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема становище, че изложените мотиви в жалбата са неоснователни.Ел. фиш отговаря на законовите изисквания и е издаден в законоустановените срокове. Моли да бъде потвърден електронен фиш серия К № 3882959 за извършено нарушение на скоростния режим. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок .

Установи се по делото, че с електронен фиш серия К № 3882959 е наложено на жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на 700 лв. на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 6 от ЗДвП., затова че: “ На 25.07.2020г. в 15.29ч. в обл.

1

Ст.Загора, АМ Тракия, км.190 управлява в посока към гр. Бургас при ограничение въведено с пътен знак В26 от 90км/ч., заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от -3% с МПС БМВ Х 5 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен номер ........... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 572, разрешена стойност на скоростта – 90км/ч., установена стойност на скоростта – 152км/ч, превишена стойност на скоростта – 62км/ч. “, с което е нарушил чл. 21 ал. 2 във вр. с член 21 ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

Изрично в обжалвания електронен фиш е посочено наличието на въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 90км./ч.

В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 152 км/ч при разрешена скорост с пътен знак "В-26" от 90 км/ч, с превишение от 62 км/ч.

Посочено е мястото на извършване на нарушението, АМ Тракия на 190 км. в посока към гр.

Бургас.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим Мобилна радарна система TFR1- М 572, т. е. годна радарна система преминала успешно проверка.

Видно от приложената административно- наказателна преписка безспорно се установява, наличието на Заповед №-РД-11-251/26.03.2020г. - заверено копие:- Констативен Протокол за приемане на Заповед №РД-11-251/26.03.2020г. - заверено копие, както и проект за ВОБД.

От горното и най- вече от Заповед №-РД-11-251/26.03.2020г. безспорно и по категоричен начин се установява, че на посочената в ел. фиш дата и място има въведено ограничение със знак В26 на път и то е в размер на 90 км. час.

В случая има приложен и Констативен п ротокол за приемане на Заповед №РД-11251/26.03.2020г., който протокол е съставен на 30.03.2020 г. именно на основание цитираната по- горе Заповед №РД-11-251/26.03.2020г. От този момент – 30.03.2020 г. безспорно следва се приеме, че действа Заповедта, в която изрично е посочено че се въвежда временна организация и безопасност на движение / ВОБД/ за обект: „въвеждане на ограничение на скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“. В тази заповед изрично е записано ,че с нея се изменят заповеди № РД-111330/19.12.2018г.; Заповед № РД-11-362/ 29.03.2019г.; Заповед № РД-11-1193/30.09.2019г. За тези заповеди е посочено в Заповед № РД-11-251/ 26.03.2020г., че същите се изменят, а не отменят. Тези заповеди също се приложени по делото. По делото е приложен и Проект за ВОБД по Заповед № РД-11-251/ 26.03.2020г.

Видно от цитираната по-горе Заповед се установява, че съгласно т.2 от същата, ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за започване на СМР / строително монтажни работи/, а именно, стриктно изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010г. и приемането на ВОБД с Протокол от комисия с представители на "Автомагистрали" ЕАД, ОПУ-Стара Загора и Сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Стара Загора.

2

Изрично в обсъжданата Заповед е подчертано и записано, че срока на действието й е до 31.12.2020 г.

От всичко гореизложено се установява, че процесният автомобил се е движил с превишена скорост в пътен участък, за който е важало ограничение от 90 км. ч., въведено с пътен знак.

Фиксирана е скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на радарното средство, протокол за използване на АТСС, снимков материал, посочената заповед и протокол, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая средство и ограничението въведено с пътен знак от 90 км. ч. за процесния участък от пътя.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ". Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. ".

По делото няма спор, че жалбоподателят, е собственик на процесното МПС.

В случая, ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи.

Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, включая сочените в жалбата. В ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са нарушени.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Правната квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Предвид на изложеното, правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

От обективна страна, процесното моторно превозно средство, е управлявано с превишена скорост – в случая със скорост, в участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е 90 км/ч.

3

Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР – Стара Загора и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП "... Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи", който именно образец е използван в случая.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.

За прецизност съдът счита, че следва да посочи и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, а нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ регламентира, че те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следва обаче да се отбележи, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС е постановено съобразно действащата към момента на приемането му нормативна уредба, която впоследствие е променена, поради което и в този му вид, тълкувателно решение е неприложимо в настоящия момент.

Нарушението е установено по надлежния ред с приложените писмени доказателства, а при издаването на електронния фиш не са допуснати нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят е уведомен за издаденият електронен фиш, не е подал възражение, като по този начин е осигурено участието му в развилото се производство по реализирането на административнонаказателената му отговорност и е гарантирано в пълна степен правото му на защита.

Съдът намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган.

Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.