Определение № 444 от 03.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Стара Загора, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500063 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК № 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законният си представител З.Б. – изпълнителен директор, действаща чрез юрк.

И.Н., срещу разпореждане № 1826/31.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1017/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 14,21 лв. - договорна лихва и 170,36 лв. - мораторна лихва.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на процесуалния закон в нарушение на принципа на служебното начало. Излага доводи за липсата на неравноправност на исканията за присъждане на договорна лихва и лихви за забава в претендираните размери.

Претендира въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,А.с.в.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. Х. В., ЕГН - **********, с адрес: с. М., *** за сумите 277,99 лв. - главница; 14,21 лв. - договорна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 07.03.2022 г.; 170,36 лв. - мораторна лихва за периода от 19.12.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, и разноски в заповедното производство.

1

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за цесия, сключен между „С.к.“ ООД и ,,А.с.в.“ ЕАД и договор за потребителски кредит № 599389, сключен на 29.11.2021 г. между „С.к.“ ООД и длъжника Д. Х. В., по силата на който дружеството предоставило на длъжника паричен кредит от 300,00 лв., а последният се съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение в размер на 18,89 лв., за срок от 14 седмици, на погасителни вноски, първата от които в размер на 2,34 лв. и 13 равни погасителни вноски в размер на 24,35 лв., първа от които дължима на 06.12.2021 г. и последна с падеж 07.03.2022 г. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.

Видно от приложения към него договор за потребителски кредит в размера на месечните погасителни вноски са включени и суми, представляващи неустойка за непредставяне на обезпечение, в общ размер от 101,11 лв., дължими ведно с месечните погасителни вноски, като първата вноска е в размер на 27,66 лв., а следващите 13 са в размер на 5,65 лв.

Размерът на месечните погасителни вноски по договора за кредит, включващи главница и договорна лихва, е първа вноска в размер на 2,34 лв. и 13 равни погасителни вноски в размер на 24,35 лв., при ГПР от 49,69 % и годишен лихвен процент от 40,05 %. В така посочените параметри на ГПР и ГЛП на кредита не е включена дължимата сума за неустойка за непредставяне на обезпечение. Размерът на месечните погасителни вноски по договора за кредит, включващи главница, договорна лихва и неустойка е 30 лв., а общото възнаграждение по договора за кредит е 420 лв.

В ОУ на договора е предвидено задължение за длъжника в случай на просрочване на плащане на месечна вноска да заплати обезщетение в размер на законната лихва, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото вземане, като за същия период длъжникът дължи и заплащането на договорната лихва.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за всички претендирани вземания освен главницата от 277,99 лв., т.к. е приел че размерът на ГПР следва да включва и предвидената неустойка за недадено обезпечение, в който случай ще надвиши петкратния размер на законната лихва за забава, поради което целият договор е нищожен и по него се дължи връщане единствено на чистата сума на кредита.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да не противоречи на закона или добрите нрави и да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице 2 обоснована вероятност за това.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК по отношение на претендираните от заявителя суми за договорна лихва и мораторна лихва.

Клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща задължение за длъжника за представяне на обезпечение поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от сключване на договора, е недействителна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, т.к. представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съгласно тази клауза кредитополучателя се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договор за кредит, включваща договорената главница и лихва; 2/ поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител –осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са кредитополучател/и по друг договор, сключен с кредитора, по който е налице неизпълнение; да не е/са поръчител/и по друг договор за кредит, сключен с кредитора; да представят служебна бележка от работодател за получавания от тях доход; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Очевидно е, че чрез задължението за представяне на някое от посочените обезпечения се предвижда едно свръх обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит, като по този начин кредиторът прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя на икономически по-слабата страна.

Така предоставената възможност на потребителя за избор с какво обезпечение да гарантира изпълнението на задълженията си е привидна и представлява злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като съгласно правилата на житейската логика, ако той отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция, с която да обезпечи в двоен размер задълженията си по договора за потребителски кредит или има възможността да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителство на едно или две физически лица, които имат доходи съответно в размер на 7 или 4 3 пъти минималната работна заплата за страната и чиста кредитна история, то несъмнено ще отговаря и на изискванията на банковите институции за получаване на кредит от самите тях, при ноторно известният факт, че лихвите по предоставяните от банките потребителски кредити са значително по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции, в частност от 40,05 % в конкретния случай, съгласно процесния договор за потребителски кредит.

В тази връзка и предвид недействителността на клаузата за обезпечение съдът приема, че клаузата за неустойка при недаване на обезпечение също е нищожна поради неравноправност и поради заобикалянето на закона.

Посредством клаузите за обезпечение и произтичащата от неизпълнението на това задължение неустойка всъщност се предвижда заплащането на възнаграждение за предоставяне на кредита, различно от договорената възнаградителна лихва, което не е включено нито в размера на ГЛП, нито в размера на ГПР.

Видно от начина на уговаряне на това задължение, неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не е включена в ГПР, но предвид че тя се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Това от своя страна обуславя недействителността на договора за потребителски кредит, поради което кредитополучателят дължи връщането единствено на чистата стойност на кредит, но не и на претендираните със заявлението договорна лихва и мораторна лихва.

С оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане .

Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.272, ал.1 пр.1-во от ГПК, Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1826/31.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1017/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5