Решение № 99 от 14.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Плевен, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря А. Й. Д. в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600299 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С протоколно Определение № 313 / 24.03.2025, постановено по ЧНД №20254430200475 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен са групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК, наложените на М.

Я. И., ЕГН **********, наказания, както следва: определено е на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание на осъдения М.

Я. И., ЕГН ********** измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 1131/2024г., НОХД №2368/2020г. и НОХД №1243/2022г. и трите по описа на Районен съд – Плевен, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, като съдът е постановил наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Отделно е постановено изтърпяването на наказането Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл.24 от НК така определеното общо наказание по съвкупността е увеличено с ДВА МЕСЕЦА, предвид упоритата престъпна дейност на М. Я.

1

И., ЕГН **********, като определеното общо наказание лишаване от свобода подлежащо на изтърпяване е определено за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА първоначален строг режим.

Срещу определението е подадена въззивна жалба от служебния защитник на осъденото лице, в която се твърди, че определението е правилно в частта относно групиране на наказанията. Прави се единствено възражение във връзка с приложението на чл.24 от НК, като се твърди, че не се установяват обстоятелства обуславящи увеличаването на общото най-тежко наказание с два месеца. Сочи се, че деянията включени в съвкупността не се отличават с висока степен на обществена опасност, поради което приложението на горната разпоредба представлява прекомерна репресия спрямо осъдения.

Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че протестираното определение е правилно и законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло.

Съображенията за това са следните:

Въззивният жалбоподател М. Я. И., ЕГН ********** е осъждан както следва :

1. Районен съд - Плевен с Присъда №17 от 02.02.2021г., постановена по НОХД №2368/2020 година признал осъдения И. за виновен и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, и Глоба в размер на 400 лева, за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършено в периода от 26.12.2018г. до 28.12.2018г. и за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 23.12.2018г.

Присъдата влязла в сила на 18.02.2021 година.

2. Районен съд - Плевен с Присъда №151 от 04.11.2022г., постановена по НОХД №1243/2022 година признал осъдения И. за виновен и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, и Глоба в размер на 200 лева, за престъпления по чл.343в ал.2 от НК и по чл.270 ал.1 от НК, извършени на 23.12.2018 година.

2

Присъдата влязла в сила на 21.11.2022 година.

3. Районен съд - Плевен с Присъда №130 от 12.11.2024г., постановена по НОХД №1131/2024 година, потвърдена с Решение по ВНОХД №922/2024г. по описа на ОС-Плевен, признал осъдения И. за виновен и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, и Глоба в размер но 1000 лева, за престъпления по чл.343в ал.2 от НК и по чл.270 ал.1 от НК, извършени на 28.01.2019 година.

Присъдата влязла в сила на 07.03.2025 година.

При така установената правилно фактическа обстановка и от районният съд, последният е направил правилният извод, че са налице данни за престъпната дейност на осъдения сочеща на усложнена форма на престъпна дейност, като част от деянията са в условията на съвкупност, преди същият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК може и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения М. Я. И.,измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД № 1131/2024г., НОХД №2368/2020г. и НОХД №1243/2022г. и трите по описа на Районен съд – Плевен, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване, и Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК. Изложени са подробни мотиви относно упоритата престъпна дейност на осъденият / осъждан 19 пъти/, които напълно се подкрепя от доказателствата по делото – свидетелството за съдимост на И. и се споделят от настоящата въззивна инстанция.Това обстоятелство сочи на една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице сочещи единствено на нежеланието му да преустанови престъпната си дейност в различните й форми. Наложените на И. наказания явно не са изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на подсъдимият относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно 3 и районният съд, като е съобразил всички относими данни е приложил правилно материалния закон. Тук следва да се посочи, че районният съд се е показал снизходителен като е увеличил наказанието само с два месеца лишаване от свобода и единствената причина въззивната инстанция да не измени определението в тази му част е липсата на протест от страна на Районна прокуратура Плевен.

При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 313 / 24.03.2025, постановено по ЧНД №20254430200475 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4