Решение № 276 от 16.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100511721 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А. – Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. – клон България, КЧТ, срещу решение № 20057401/13.09.2022 г., постановено по гр.д. № 65605/2020 г. по описа на СРС, 164 състав, с което са отхвърлени предявените срещу М. К.

М. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.

1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1521,97 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX14848946, за сумата от 288,03 лв., възнаградителна лихва за периода 01.12.2018 г. – 09.05.2019 г., както и за сумата от 78,95 лв., лихва за забава за периода 09.05.2019 г. – 11.11.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.12.2019 г. по гр.д. № 66925/2019 г. по описа на СРС, 164 състав.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че от приложените писмени доказателства се установява възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за револвиращ кредит и предоставяне на кредитната карта на ответника. Намира, че първоинстанционният 1 съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал служебно съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на усвоения кредит, в резултат на което фактическите му изводи са погрешни. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемият М. К. М., чрез назначения особен представител адв. Н.Н., счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предявените искови претенции се основават на твърдения за сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (заличен търговец преди процеса, чийто правоприемник след сливане е ищецът „БНП П.П.Ф. С.А.” – Париж, Франция, действащ на територията на Република България чрез „БНП П.П.Ф. С.А.” - клон България, КЧТ, видно от приложените към исковата молба писмени доказателства и служебно извършени справки в търговския регистър) и ответника М. К. М. договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14848946/17.05.2017 г., с който ответникът бил изразил съгласие, освен посочения усвоен кредит за покупка на конкретна стока, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. От изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в исковата молба твърдения на ищеца е видно, че същият не претендира връщане на усвоената от ответника сума по кредита за покупка на стока в размер на 500,13 лв., а на усвоени впоследствие посредством издадена кредитна карта суми по револвиращ кредит.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се 2 доказва сключването на подобно съглашение между страните. В подписания от ответника договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14848946/17.05.2017 г. е предвидена възможност (чл.

12) кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лв., като в случай че в срок от 18 месеца от датата на първата погасителна вноска не бъде издадена кредитна карта, клаузите на договора, касаещи револвиращия потребителски кредит, не произвеждат действие между страните. Посочено е, че всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с използването на кредитната карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.

От изложеното е видно, че договорът за револвиращ потребителски кредит ще породи действие между страните едва след активиране на кредитната карта от страна на кредитополучателя, но доказателства в тази насока не са представени по делото.

Приложената на л. 28 от първоинстанционното дело товарителница не доказва, че кредитната карта е била издадена на името на М. К. М. и че с посочената пратка същият е получил именно платежния инструмент – в товарителницата е записано, че пратката съдържа документи, от което не може да се направи извод, че в нея е имало и кредитна карта, като е посочено, че съдържанието на пратката касае договор № 919091715215859/1934142, какъвто по делото не се установява да е сключен между страните.

Правната логика, а и общоприетата житейска практика изискват, след като картата бъде издадена, тя да бъде предадена на кредитополучателя по начин, който несъмнено да удостоверява, че именно той я получава, така че да е ясно кое лице ще ползва платежния инструмент и ще усвоява парични средства чрез него по сключения договор с кредитора. Без наличие на доказателства, че именно М. К. М. е получил кредитна карта № CARD-15215859, не може да се приеме, че евентуално усвоените впоследствие с тази карта парични средства са получени от него по сключен с ищеца договор и че той дължи връщането им.

Същевременно, дори и да се приеме, че с описаната товарителница ответникът е получил процесната кредитна карта, по делото не се доказва, че той я е активирал и че е усвоявал с нея парични средства. Представеното месечно извлечение (л. 25 от делото на СРС) е едностранно изготвен от ищеца частен свидетелстващ документ и съдържа изгодни за ищцовата страна факти, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. При липса на каквито и да било други доказателства, сочещи на извод, че ответникът действително е използвал кредитната карта за теглене на пари и разплащания, както и с оглед изричното оспорване на този факт, наведено с отговора на исковата молба, месечното извлечение представлява извънсъдебно твърдение на кредитора за възникнало в негова полза парично вземане в посочения размер и не доказва нито активирането на картата от страна на ответника, нито използването й чрез усвояване на парични средства в търсения размер. При липсата на доказателства кредитната карта да е била активирана именно от ответника и доколкото с клаузата на чл. 12 от подписания договор това обстоятелство е въведено като изискване, за да възникнат задължения за страните, следва да се приеме, че 3 правоотношение между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и М. К. М. по договор за револвиращ кредит не е възникнало, още повече че приложението към твърдения договор, съдържащ конкретните условия за използване на кредитната карта (л. 5-6 от делото на СРС), е подписано едностранно от кредитора, а кредитополучателят не е изразявал съгласието си с описаните клаузи.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се посочи, че съдът не е длъжен служебно да допуска съдебно-счетоводна експертиза за установяване факта на усвояване на процесния кредит, доколкото същата касае не определяне на размера на доказано по основание вземане (арг. чл. 162 ГПК), а елемент от фактическия състав на спорното право – предоставянето в заем на сума в претендирания размер, т.е. основателността на исковата претенция. В този смисъл, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като предвид липсата на релевирано доказателствено искане от ищеца за допускане на ССЕ в хода на целия първоинстанционен процес, не е съществувало основание за събиране на това доказателство от СРС, нито е налице основание за преодоляване на преклузията на чл. 146, ал. 3 ГПК и за допускане на експертиза във въззивното производство.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, предвид изричните оспорвания на ответната страна за липса на облигационно правоотношение между страните и разпределената на ищеца доказателствена тежест в процеса, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на факта на реално предаване на кредитната карта на ответника и на възникнало между страните облигационно правоотношение с посоченото съдържание, респ. не се установява, че ответникът е усвоил парични средства по договор за револвиращ кредит с ищеца и че дължи връщането им в претендирания размер. Ето защо, предявените искове за главница и акцесорните претенции за заплащане на лихви по договора за револвиращ кредит се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната инстанция разноски, но доколкото същият не е взел лично участие в процеса и е представляван от особен представител, не са налице данни да е направил разноски по делото.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20057401/13.09.2022 г., постановено по гр.д. № 65605/2020 г. по описа на СРС, 164 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5