Решение № 95 от 18.07.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Първомай, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100065 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Профи Кредит България” ЕООД срещу А. С. Ф. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1742,59 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 30039186061/03.09.2019 г., 615,65 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.02.2020 г. – 03.03.2021 г., 135,57 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 47,90 лв. – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 496,24 лв. – законна лихва върху главницата за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., 175,32 лв. – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 384/13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на РС Първомай. Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 499,62 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст”, 1500 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси”, 116,70 лв. – лихва за забава върху възнаграждението за закупена услуга „Флекси” за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 142,28 лв. – законна лихва върху възнаграждението за закупена услуга „Фаст” за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., и 427,16 лв. – законна лихва върху възнаграждението за закупена услуга „Флекси” за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г.

Ищецът твърди, че на 03.09.2019 г. сключил договор за потребителски кредит № 30039186061 с ответника А. С. Ф.. Предоставената по кредита главница била в размер на 2000 лв., като същата била преведена на 04.09.2019 г. по сметка на 1 длъжника. Годишният лихвен процент бил в размер на 41 %, а договорното възнаграждение било в размер на 920,48 лв. Също така кредитополучателят се задължил да заплати и възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 600 лв. и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1800 лв. Услугата „Фаст“ давала възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Посочено е, че услугата „Фаст“ била използвана от длъжника. Услугата „Флекси“ включвала възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските. Също така се твърди, че ответникът поискал отлагане на една вноска. Със сключването на договора длъжникът поел задължение да погаси дължимото посредством 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 221,70 лв. Твърди се, че длъжникът заплатил сумата от 887,30 лв., с която погасил четири месечни вноски. Поддържа се, че на 03.03.2021 г. била обявена предсрочната изискуемост на кредита, за което ответникът бил уведомен.

Посочено е още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на РС Първомай. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение срещу издадената заповед, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск. С оглед обстоятелството, че заявлението било отхвърлено в частта, с която се претендират възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ и законната лихва върху тези суми, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е предявил осъдителни искове.

По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. С. Ф., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че на 03.09.2019 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че по договора погасила сумата от 1112,70 лв.

Възразява, че сумата по договора за кредит в размер на 2000 лв. била получена от нея.

Също така излага съображения за нищожност на договора за потребителски кредит, тъй като действителният ГПР бил различен от посочения в договора. Посочено е още, че уговорките за закупуване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ имали за цел неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. Тези разходи следвало да бъдат включени в ГПР, поради което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Отделно от това тези клаузи били в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК били нищожни.

Също така счита, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерна. Изразява становище, че предявеният иск за главница не би могъл да бъде уважен, тъй като сумата следвало да се претендира по правилата за неоснователното обогатяване.

Счита, че претенцията за заплащане на законната лихва била неоснователна, защото не се установявало ответникът да е поставен в забава. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 684/2023 г. по описа на РС Първомай в полза на ищеца е издадена Заповед № 384 от 13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1742,59 лв. – главница по договор за 2 потребителски кредит № 30039186061/03.09.2019 г., 615,65 лв. – договорно възнаграждение за периода 25.02.2020 г. – 03.03.2021 г., 20 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането, 135,57 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 47,90 лв. – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 496,24 лв. – законна лихва върху главницата за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., 175,32 лв. – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 64,67 лв. – разноски по делото за държавна такса, и 27,13 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенциите за заплащане на следните суми: 499,62 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст”, 1500 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси”, 38,87 лв. – лихва за забава върху възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 116,70 лв. – лихва за забава върху възнаграждението за закупена услуга „Флекси” за периода 26.10.2019 г. – 03.03.2021 г., 142,28 лв. – законна лихва върху възнаграждението за закупена услуга „Фаст” за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., и 427,16 лв. – законна лихва върху възнаграждението за закупена услуга „Флекси” за периода 03.03.2021 г. – 30.10.2023 г., заявлението по чл. 410 ГПК било отхвърлено. Тъй като в срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, съдът на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В изпълнение на указанията в предоставения едномесечен срок ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която е предявил установителни искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и осъдителни искове на основание чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК за сумите, по отношение на които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

От представения договор за потребителски кредит № 30039186061/03.09.2019 г. се установява, че ищецът, в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на ответника А. С. Ф., в качеството й на кредитополучател, кредит в размер на 2000 лв., който последната е следвало да върне в срок до 25.08.2021 г. на 24 месечни вноски, всяка една в размер на 121,70 лв. или общо 2920,48 лв., включващи плащания за главница и договорна лихва в размер на 41 %. Годишният процент на разходите е 48,93 %. Уговорено е още ищецът да предостави на ответника следните допълнителни услуги: допълнителна услуга „Фаст”, съгласно която клиентът получава право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и допълнителна услуга „Флекси”, съгласно която клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на определени изисквания. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 600 лв., а възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси” е в размер на 1800 лв. Вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 100 лв., като била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

В случая от представеното удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД, се установява, че сумата от 2000 лв. е преведена по банкова сметка на ответницата на 04.09.2019 г. Не се спори, че тя е заплатила на ищеца общо сумата от 887,30 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски заем, по който е 3 била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума. Също така следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, както и размера на дължимите възнаградителни лихви.

Тъй като ищецът и ответницата имат качествата на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 ЗПК и на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.