Решение № 502 от 12.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Перник, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720105728 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 вр. чл.417 от ГПК , образувано по иск, предявен от Дирекция за национален строителен контрол гр.***** 1606 бул.Хр.Ботев № 47 предст. от арх.Д.Панайотова началник ДНСК и чрез юк.К.Иванова

ПРОТИВ

М. Г. Д. ЕГН **********

Постоянен адрес гр.****** ул.** ******* бл.** ет.*ап.** и настоящ адрес гр.***** жк.****** ****** трета част бл.*** * * ет.* ап.** а именно:

ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ч е в полза на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), Булстат: 130008993, представлявана от арх. Д.А.П.-началник на ДНСК, съществува вземане към М. Г. Д., за сумата от 6425,50 лв. (шест хиляди четиристотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща извършени разходи за премахване на незаконен строеж по принудителен ред, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -08.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 128,51 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) разноски по делото за държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден М. Г. Д. да заплати и разноските за платена държавна такса по настоящото исково производство в размер 128,51 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки) – довнесена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение съгласно 1 чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Ищецът сочи, че:

-при служебна проверка РДНСК Перник е установила незаконен строеж „ Надстрояване на гаражи от № 1 до № 12 „ нах. се в УПИ 2 кв.106 в по плана на гр.Перник кв.Изток , извършен от ответника.Съставени са констативни актове 2 броя от 16.12.2008.Образувана е административна преписка № П-129/2008г. съгласно документи- копия от нотариални актове и др.документи

Строежът е без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, т.е. представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ Издадена е заповед № ДК-02-Пк-06/ 30.03.2007 година на началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж, представляващ надстрояване на строеж-Група гаражи от № 1 до № 12” находящ се в УПИ II в кв. 106в по плана на гр.Перник кв.Изток, извършен от ответника .

С писмо от 31.02009 РДНСК Перник заповедта е изпратена за съобщаване на ответника и на Кмета на Общината

Писмото се връща в цялост като непотърсено, съставен е констативен протокол / налице са доказателства от дата 27.04.2009 и съобщение от 28.04.2009 както и 2 броя служебни бележки от 28.04.2009г./ Заповедта от 30.03.2009 влиза в сила считано от 12.05.2009 тъй като тогава за ответника изтича срокът за оспорването й.

Отправена е покана към ответника за премахване изх.№ П 129/ от 02.07.2009г. върната като непотърсена/ видно от отметка и бар код/ Съставен е констативен протокол от 30.07.2009 и поканата е обявена по реда на чар.4 ДР на ЗУТ на 08.09.2009 за което е съставено съобщение от 08.09.2009 2 броя служ.бележки и констативен протокол от 11.08.2009 С Протокол от 19.12.2009 е започнала процедура по принудително премахване – по изпълнение на заповедта:

Предприетите действия по принудително премахване на строежа са по реда на Наредба № 13/ 23.07.2001 год. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, издадена от Министъра на регионалното развитие и 2 благоустройството (МРРБ).

Премахването е извършено-чрез протокол № П-129 / 08 -07/ 19.12.2009приложение № 1 към чл.4 от Наредба № 13 / 2001г. на МРРБ- за започване на процедура за принудително изпълнение на заповедта До принудителното изпълнение на заповедта се стигнало тъй като ответникът не изпълнил заповедта и не премахнал доброволно строежа.

Горецитираната Наредба № 13/ 2001 е била спазена и всички необходими протоколи били съставени – видно от представените доказателства

Ищецът твърди, че за направените разходи по премахването по реда на Наредба № 13 бил съставен протокол за извършените видове работи и тяхната парична стойност.

Сочи, че изпълнителят ЖИЛФОНД ЕООД е издал на ДНСК фактура № 0000001409/14.02.2017г. за сумата 6425.50 лева с начислен ДДС, представляваща стойността на извършените СМР по премахването на строежа.

Сочи, че на 13.03.2017г. с бюджетно нареждане ДНСК платила на “ЖИЛФОНД” ЕООД сумата .

Ищецът сочи, че по силата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ, разноските по извършеното принудително премахване за са сметка на извършителя, поради което сочи, че на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение.

Твърди, че в указания срок доброволно плащане не последвало, поради което сочи, че предявил заявление пред РС-Перник за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК.

Сочи, че по заявлението било образувано ч.гр.д. № 5796/ 2021 година и съдът уважил заявлението като издал срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че за него е налице вземане срещу ответника за сумата 6425.50 лева. Твърди, че заповедта на началника на ДНСК е индивидуален административен акт. Твърди, че принудителното изпълнение на тази заповед е правопораждащия факт със сбъдването на който е възникнало валидно облигационно отношение между страните в административното производство и че притежава субективно притезателно материално право със съдържание 3 парично вземане към адресата на заповедта – ответника Ищецът иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 6425.50 лева с вкл. ДДС, представляваща извършени разходи по премахване на незаконен строеж по принудителен ред, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2021 година – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и сумата 128.51 лева за деловодни разноски – държавна такса.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор- с който оспорва допустимостта на иска, както и основателността – с мотиви, че :

Исковите претенции са неподсъдни на този съд

По същество – били неоснователни и недоказани.Излагат се подробни мотиви, касаещи поведението на ответника

Прави се възражение за погасени по давност суми.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът поддържа отговора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти :

По възражението за подсъдностСъгласно чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на постоянният адрес на ответника.

Във възражението на М. Г. Д. е посочен адрес в гр. *****, ж.к. ****** ****** III ч. № *** * , ет.*, ап.**, вх.* а не известния адрес по административната преписка, образувана в РДНСК-Перник по издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, а именно: адреса му в гр.

******, ул. ****** *******, бл.*, вх.*, ап.**

Съгласно служебно направена справка в Национална база данни "Население", се установи постоянния адрес на ответника, който е посочен погоре - гр. ******, ул. ****** *******, бл.*, вх.*, ап.**, с оглед възражението за подсъдност.

По този постоянен адрес е издадена и ЗИ по чл.417 ГПК, по същия е 4 заведен и установителния иск. В този смисъл възражението е неоснователно.

По допустимостта:

Искът се явява допустим, с оглед наличието на издадена ЗИ по реда на чл.417 ГПК и ИЛ въз основа на същата, при подадено в срока възражение от ответника, което обуславя и заведения установителен иск в законоустановения срок от заявителя.

Това е така, защото: искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение.

Предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като в законоустановения срок от връчването й длъжникът е възразил срещу нея. В настоящия случай, посочените предпоставки са налице, поради което съдът приема предявения иск за допустим.

Осъдителният иск е допустим - за дължимостта на сумата от 128.51 лева за направените в заповедното производство разноски.

Съгласно задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10в “Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл. 410, ал.1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение – чл. 412, т.6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Предвид изложеното производството по делото в частта му относно осъждане на ответника за деловодните разноски също се явява допустим.

Съдът в обявения на страните доклад по делото ясно е указал доказателствената тежест с оглед предмет на доказване от ищеца по иска по чл. 415 ГПК,

-възникването на облигационно отношение с ответника, -че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период ищцовата страна е изправна такава

- че ответникът в съотв. качество има неизпълнено задължение в определен размер

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже :

-положителния факт на плащането

-другите направени в срока по чл. 131 ГПК правоизключващи или 5 правопогасяващи възражения,

- за недължимост на претендираните суми за главници и лихви, с оглед доказване на положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД 3-годишна давност.

Предмет на доказване от ищеца по обусловения иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е

-поставянето на ответника в забава,

-нейният начален момент и

-размерът на обезщетението.

По делото съдът е приобщил като писмени доказателства представените от ищеца документи, а именно - заверени копия на следните документи:

1. Констативен акт№ П-129/08-1/16.12.2008 г.

2. Констативен акт № П-129/08-11/16.12.2008 г.

3. Hot. акт № 175, т. И, per № 2962, д. № 321/30.06.2004 г.

4. Разрешение за строеж № 152/26.06.2002 г. на гл. арх. на Община Перник 5. Заповед № 909/26.05.2008 г.