Решение № 56 от 15.02.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Карлово, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20225320101391 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание по чл. 150 от СК.

Ищцата – М. Я. М. със съгласието на нейната майка и законен представител - Н. И. Д. твърди, че ответникът е баща на непълнолетното дете.

С Решение № 2 от 01.03.2021г. по гр.д. № 357/2020г. по описа на Районен съд – П., влязло в законна сила на 01.03.2021г. ответникът Я. Т. М. се е задължил да заплаща на дъщеря си М. Я. М. месечна издръжка в размер на 165.00 лв.

Детето живеело заедно с майка си Н. И. Д. в гр. П.. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето М. Я. М. се поемали от майката, която поемала и по-голямата част от издръжката на детето. М. М. била редовна ученичка в 9-ти клас на ******* „В.Л.“ - гр. П., като обучението й било свързано със закупуване на учебници (комплект 300лв.), учебни тетрадки, помагала и др. ученически пособия. Майката осигурявала на детето ежедневно храна за училище и „джобни” в размер на 7 лева. Детето израствало много бързо и интензивно, което налагало закупуването често на дрехи и обувки - всеки сезон. М. Я. М. боледувала значително през зимния сезон, което налагало купуването на лекарства, медикаменти и витамини.

Майката на детето осигурявала паричните средства за ученическите екскурзии и летните почивки на детето. Майката на М. заплащала мобилния й телефон с интернет, кабелна телевизия и всички месечни консумативи - ток, вода, отопление и т.н. Последните две години, поради световната пандемия Ковид 19, М. М., както и всички деца в страната, се е обучавала онлайн. Това е наложило купуването на таблет, за да може детето успешно да се включва в учебните дисциплини. М. М. била с отличен успех в училище. Майката получавала минимално за страната месечно възнаграждение. Твърди, че ответникът бил здрав, работоспособен и нямал задължения за издръжка към 1 други лица. Същият заплащал определената месечна издръжка за детето М., но същите били крайно недостатъчни за отглеждане на 15-годишно момиче.

Счита, че същият би могъл да заплаща издръжка в по-висок размер, а именно в размер на 400лв. месечно. Ответникът бил собственик на две фирми: „Д. 1 – БГ“ ЕООД и „Я.К. БГ“ ЕООД, занимава се с транспортен бизнес, което предполагало реализиране на значителни доходи. Твърди, че от определянето с посоченото решение на месечната издръжка в размер на 165.00 лв., изминали почти 2 години, през които значително се промени икономическата обстановка в страната. Същевременно и детето пораснало, с което са се увеличили и нуждите му. Определената месечна издръжка за детето била под минималния размер, съгласно нормата на чл.143, ал. 2 от СК. Налице било изменение в нуждите на детето, съгласно нормата на чл. 150 от СК, във връзка с обичайния растеж през последните почти две години, изминали към датата на предявяване на иска. Понастоящем М. М. е на 15 години. Растежът винаги предопределял и повече средства за издръжка за обичайните нужди.

Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна са обичайните такива във връзка с растежа, от друга - във връзка с внезапно изменената икономическа обстановка в страната, считано от първото полугодие, при която се наблюдавало значително увеличаване на стоки, включително тези от първа необходимост във връзка с ръста на инфлацията, който било над обичайния, сравнимо с предходни години. Тези два факта - растежът на детето и изменената икономическа обстановка, били основание за изменение на размерът на месечната издръжка.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал.2 от СК, да измени размерът на месечната издръжка, която Я.

Т. М. се е задължил да заплаща с Решение № 2 от 01.03.2021г. по гр.д. № 357/2020г. по описа на Районен съд – П., влязло в законна сила на 01.03.2021г., на непълнолетното дете М. Я. М., със съгласието на неговата майка и законен представител - Н. И. Д., като месечната издръжка бъде увеличена от 165.00 лв. на 400.00 лв. - месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2022г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата, платима чрез Пощенски запис на адрес: гр. П., ул.

******. Претендира за направените по делото разноски.

В преклузивния едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В съдебно заседание същият оспорва иска. Сочи, че няма възможност да плаща издръжка в претендирания размер. Заявява готовност да заплаща издръжка в минимален размер, предвиден от закона като 1/4 от минималната работна заплата. Твърди, че към момента имал ново семейство, сключил е граждански брак с друга жена, за издръжката на които също имал отговорности. Паралелно с това продължил да се грижи за дъщеря си според възможностите си, като заплащал дължимата и присъдена издръжка. В новото му семейство със съпругата му имал новородено дете – Я. Я.в М.. Освен това, в домакинството с тях живеели доведеното дете на съпругата му и нейният болен баща, за който също полагал грижи и за който също бил длъжен да осигурява средства. Оспорва твърдението на ищцата, че имайки регистрирани на негово име две фирми, същият има изключителната възможност да осигурява исканите от нея 400.00 лева. Счита сумата за прекомерно голяма, с оглед финансово-счетоводното състояние на фирмите, тъй като същите са далеч от големи счетоводни и финансови печалби, напротив - резултатите и на двете по-скоро били губещи. Не претендира разноски по делото. Ангажира 2 писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а това се установява и от представеното удостоверение за раждане, че М. Я. М., родена на 31.08.2007г., е дете на ответника Я. Т. М..

Видно от Решение № 2 от 01.03.2021г., постановено по гр.д.357/2020г. по описа на РС - П., влязло в законна сила на 01.03.2021г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 165.00 лева.

От представената Служебна бележка № УР-08-34 от 18.10.2022г. се установява, че М. Я. М. е ученик в 9-ти клас на ******* „В.Л.“ - гр. П. през учебната 2022/2023г.

Представени са медицински документи (л. 9-10 от делото), удостоверяващи, че на детето са извършени задължителните имунизации и профилактични прегледи.

Видно от представените документи за актуално състояние на дружество, ответника, същият е едноличен собственик на капитала по отношение на „Д. 1 – БГ“ ЕООД и „Я.К. БГ“ ЕООД с предмет на дейност – транспортни услуги и др.търговия. По искане на ищеца, ответникът е предоставил копие на годишната декларация на двете му фирми за 2021г., но от същите не може да се изведе извод за дохода му.

Ответникът също ангажира доказателства по делото. Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, Я. Т. М. е сключил граждански брак с Е.А.Й. на 17.09.2022г. Двамата са родители на детето – Я. Я.в М., роден преди сключването на брака им, а именно на 15.07.2019г. Установява се от представеното удостоверение за раждане, че Е.А.Й. е майка на малолетното дете – Н.П.Й., роден на 30.08.2009г.

Съгласно представените удостоверения от „Я.К. БГ“ ЕООД – изх. № 1/20.12.2022г. и № 2/20.12.2022г., средното нетно възнаграждение на ответника за периода от месец януари 2021г. до месец ноември 2022г. възлиза на 625.00 лева месечно.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните, но такива са осигурени само от ищцовата страна.

Свидетелката - Н.П.Н. твърди, че познава страните, а Н. познавала от дете и двете са близки приятелки. Не живеела близо до ищците, но често се събирали заедно. Твърди, че М. живеела с майка си, която основно се грижела за нея. Детето било ученичка в 9-ти клас, като всички необходими учебници, тетрадки, дрехи ги закупувала майката. Същата осигурявала и джобните пари на детето всеки ден, които възлизали на поне 10.00 лева. Твърди, че детето проявявало различни алергии, което налагало да ползва доста по-скъпи козметики, лекарства, както и специални храни, които отново се осигурявали само от майката. През зимния сезон М. много често боледувала, като майката осигурявала лекарствата за лечение. Същата закупувала и необходимите дрехи и обувки за детето. Тъй като същото е вече доста голямо имало телефон и таблет, сметката за които заплащала майката. Сочи, че М. добре се справяла в училище. Твърди, че бащата освен присъдената издръжка, преди години е купувал подаръци на детето, но последно време не го е правил. Същият дори обещал на М., че апартамента ще остане за нея, но в последствие го продал на 3 други хора. Твърди, че майка осигурявала и летни почивки на детето, дори миналата година двете били на лятна почивка в Г..

Свидетелката М.К.К. твърди, че постоянно поддържала връзка с ищците. Твърди, че баща освен издръжката от 165.00 лева, които дори не ги превеждал редовно, допълнителни пари не е давал за детето, не му е купувал подаръци, дрехи, обувки и учебници. Средствата от издръжка абсолютно не достигали на М., която вече е момиче и има повече разходи. Джобните пари на детето за училище били по 10 лева минимум, а отделно 15 лева, когато излиза с приятелки на кафе. Понякога й били необходими повече средства ако иска например да отиде на кино в П.. Твърди, че учебниците за детето ги купувала майката, а те възлизали на поне 300 лева и нагоре. Отделно същата закупувала - учебни тетрадка, други помагал, дрехи, обувки, заплащала разходите по телефона на детето. Сочи, че М. имала обострена алергия, което налагало приема на лекарства, а те били скъпи. Твърди, че бащата не участвал в посочените разходи за детето. Миналото лято детето, заедно с майка си били на почивка в Г.. Сочи, че бащата имал в града сервиз за автомобили, а при тежки случаи на магистралата с тирове за П.ска област, викали него за пътна помощ и от тази дейност имал доста добри доходи.

Свидетелят – И.Д.Х., дядо на детето по майчина линия твърди, че ищците живеят в гр. П., на ул. ******, в къща, негова собственост. В тази къща живеели само дъщеря му и внучка му. В този дом, майката Н. не живеела с друг мъж на семейни начела. Сметките за домакинството в къщата ги поемала Н..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т.

2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г.). Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка и зависи от възможността на същия да предоставя такава - аргумент от чл. 140, ал. 2 от СК. Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от % от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 195.00 лева към настоящия момент. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно намалена. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.