Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10289 от 12.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2376/2026
Вид
Определение № 10289
Подписан
12.05.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 132 · Конституция на Република България
  • чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10289 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20261100102376 по описа за 2026 година

Предявени са осъдителни искове от З. К. С. срещу Върховен касационен съд за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на ВКС, постановени по гр.дело№ 20258002101737/2025г.

В исковата молба са изложени съображения, че постановените по делото актове са неправилни и незаконосъобразни и се претендира ангажиране на отговорността на ВКС за вреди от действия, извършени от магистрати / съдии/ при и по повод изпълнение на служебните им задължения и обективирани в посочения акт.

В настоящия случай за ищеца липсва правен интерес от провеждане на настоящото производство. С подадената искова молба се изразява несъгласие с влязъл в сила съдебен акт, като редът за отмяната му е регламентиран в глава двадесет и четвърта на ГПК –Отмяна на влезли в сила решения. Дори и да се приеме, че формално е налице правен интерес, исковите претенции са недопустими поради това, че искът е насочен срещу съд като възложител на работата на съдии, които в кръга на правомощията си са постановили актове, от които се твърди да са настъпили вреди.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ 1 характер. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).

Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Нито се твърди, нито е установено, съдиите, постановили процесните актове, да са извършили умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния акт като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл. 49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Прокурорите и съдиите не са действали извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което предявените искове са недопустими на това основание. В този смисъл е определение № 3276 от 18.12.2024г. по ВЧГД №3376 от 2024г. на САС.

По изложените съображения съдът намира предявените искове за недопустими, което налага връщане на исковата молба на основание чл.130 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА исковата молба на З. К. С. срещу Върховен касационен съд за заплащане на обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове на ВКС, постановени по гр.дело№ 20258002101737/2025г., като процесуално недопустима.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3