Присъда № 3 от 20.05.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №3/ 20.05.2021г, постановена по НОХД № 93/2021г по описа на ОС Търговище:

Подсъдимият Р. М. С., от гр.*********, обл.********* е предаден на съд по обвинението му по чл.343,ал.1 б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 от НК във връзка с чл.25,ал.1 от ЗДвП, за това, че: на 07.01.2021г в с.Светлен, община Попово, при управление на товарен автомобил ДАФ с рег.№ Т5626ВТ, с полуремарке с рег. № Т 5424ЕЕ, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.25,ал.1от ЗДвП, като преди да предприеме маневра отклоняване надясно не се убедил,че няма да създаде опасност за участниците в движението, които преминават покрай него и не се съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на пешеходката Ц.М.Х. с ЕГН ********* от с.*********, обл.*********, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта и.

Разпитан от органите на досъдебното производство, подсъдимият С. е дал обяснения по фактите. В депозиран по делото отговор по чл.247б,ал.3 от НПК, упълномощеният му защитник адв.Е.Р. е направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Искане в тази посока е заявено в проведеното разпоредително заседание при обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК и от самия подсъдим С.. При отсъствие на възражения за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения и неустановени от съда, в рамките на служебно извършената проверка, съгласно нормата на чл.252,ал.1 от НПК, след проведеното разпоредително заседание, производството по делото се разви и приключи по реда на глава 27 от НПК. Вярно е, че с оглед строгата преклузия, обезпечаваща срочност на съдебния процес, възможността за иницииране на въззивна проверка не е обвързана с изразените становища и не прегражда пътя на атакуване чрез жалба или протест. Настоящият състав намира обаче, че императивното указание в чл.252,ал.1 от НПК за незабавност в разглеждането на делото, предвид данните по делото и изричните становища на страните, допуска и позволява, конкретната преценка за процесуално неоправдано отлагане на делото с цел изчерпване седмодневния срок за преосмисляне на изразените становища и атакуване на констатацията на съдебния състав за липса на допуснати по досъдебното производство нарушения по см. на чл.249,ал.4 от НПК. Ето защо и съдът 1 пристъпи към незабавно разглеждане на делото по правилата на т.нар съкратено съдебно следствие, в хода на което подс.С. направи признание по реда на чл. 371,т.2 от НПК. Упълномощеният му защитник, адв. Е.Р. пледира за определено към минимума наказание лишаване от свобода и съобразно ограничението кумулативното наказание да не бъде по-малко от основното наказание – пледира за съответен, справедлив размер и на наказанието лишаване от правоуправление. В пледоарията, макар и само маркирани, се сочат съображения свързани с обективната невъзможност на подсъдимия да види пешеходката, попадаща в т.нар.“мъртва зона“, с което всъщност по същество се претендира наличието на оневиняващата хипотеза, регламентирана в чл.15 от НК - случайно деяние, както и се застъпва тезата за съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Пледира за наказание, определено около и малко под средния размер предвиден в санкционната част на чл. 343,ал.1 б.“в“ , с приложимост на чл.66,ал.1 от НК и размер на кумулативно предвиденото наказание - лишаване от право да се управлява МПС в съответния, съобразен с размера на основното наказание, срок.

Повереникът на частния обвинител С.С. - адвокат Г.А. от САК споделя искането на прокурора и се придържа към предложените от представителя на държавното обвинение параметри на наказанията.

След преценка на събраните по делото доказателства, извършена съобразно чл.373,ал.3 от НПК, съдът приема за установени следните фактически положения:

Подсъдимият С. е 52 годишен и живее в град *********. Придобил правоспособност за водач на МПС, категория С през 1989 г., а през 1996г. и за категория СЕ. Работел като шофьор към фирма ЕТ „Денис Транс – Исмаил Хасанов“, като управлявал товарен автомобил ДАФ с рег.№ Т5626ВТ, с полуремарке с рег. № Т 5424ЕЕ. В последните двадесет годиниот 2002 до 2021г е санкциониран 21 пъти с издадени Н.П, а с глоби по фиш27 пъти. От началото на 2021г., с управлявания от него товарен автомобил, подс.С. извършвал курсове за превоз на дървесина от намиращото се наблизо до с.*******, село ******** до комбинат „Свилоза“ в гр.******** и за удобство, оставял товарния автомобил да нощува в с.*********. По същата причина, на 06.01.2021г, вечерта, подсъдимият паркирал товарния автомобил 2 в с.Светлен, на уширение в лявата част на пътя към с.Звезда, срещу посоката на движение и се прибрал с личния си автомобил в гр.Омуртаг. На следващата сутрин - 07.01.2021г пристигнал в с.Светлен. Подготвил товарния автомобил за предстоящия курс, като го огледал, седнал на шофьорското място и стартирал двигателя. Погледнал в дясното странично огледало и след като не видял нищо притеснително. Знаейки габаритите на товарния автомобил, както и местоположението на неговото паркиране – в самото населено място, подсъдимият не проверил и не се убедил, че пътят зад и вдясно от превозното средство е свободен, но въпреки това потеглил, пресичайки лентата за насрещно движещи се за да се пристрои в своята си попътна – дясна лента от платното за движение. В този момент, по пътното платно от дясната страна на товарния автомобил пеша се движела осемдесет и една годишната Ц.Х. и при завиването надясно товарният автомобил пресякъл траекторията на движение на пешеходката и я прегазил.

Подсъдимият не разбрал, че товарният автомобил е прегазил пострадалата и продължил към разклона за село Звезда, където паркирал в очакване товарният автомобил да бъде натоварен. Намиращи се в близост съселяни на пострадалата видели тялото и на пътното платно и уведомили полицията.

Вследствие удара и прегазването, пострадалата Христова.

От удара и прегазването, пострадалата Х. получила счупване на тазовите кости вляво и дясно, диастаза на лонното съчленение на таза, счупване на гръбначния стълб в областта на сакралната кост, счупване на шийката на дясната бедрена кост, размачкване и разкъсване на дебели черва в коремната кухина, излив на кръв в коремната кухина, масивни кръвонасядания на меките тъкани на таза. В резултат на полученият, при тези увреждания, травматично хеморагичен шок, както и от масивния кръвоизлив в коремната кухина, вследствие размачкването и разкъсването на червата, пострадалата починала, като смъртта настъпила много бързо и била неизбежна. Съгласно заключението на съдебния лекар всички описани увреждания, довели до смъртта на пострадалата произтичат от претърпяната автомобилна травма, от прегазването от т.а.

Така описаните фактически обстоятелства се доказват и съдът ги приема за безспорно установени, въз основа признанията на подсъдимия С. и от подкрепящите ги, събрани на досъдебното производство доказателства показанията на свидетелите С.С. (л.52-л.53,Д.П.), А.М., (л.54,Д.П.), С.Б. (л.56 3

– л.57,Д.П.), А.А. (л.58,Д.П.), С.Р. (л.59-л.60,Д.П.), Ц.Ц. (л.61-л.62,Д.П.) Б.Н.

(л.63- л.64, Д.П.) И.Х. (л. 65- л.66,Д.П.); от констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към същия фотоалбум; п-л за оглед на веществено доказателство и изготвения към него фотоалбум, от Заключенията на съдебно - медицинската, съдебно химическата, видео - техническата и авто - техническата експертизи; от писмените доказателства по делото: протокол за доброволно предаване на тахошайба (л.103,Д.П,) протокол за доброволно предаване на диск, съдържащ видеозапис на охранителна камера (л.102, Д.П.), справка от Сектор КАТ – ОД МВР Търговище, копие от тестовия резултат за употреба на наркотично вещество на подсъдимия(л. 113, Д.П.).

Във връзка с доказателственото попълване на ползваните от съда източници за възприетата фактическа обстановка следва да се уточни, че с оглед гласните доказателства, съдържащи се в разпита на св.С., възприет с оглед процедурата по особените правила без възможност за обсъждане, е несъмнено, че същият е единствен наследник. В този смисъл, съдът намери за безпредметно приобщаването на представеното в разпоредителното заседание от повереника, адв.А., Удостоверение за наследници. От друга страна, с оглед хипотезата на особените правила по глава 27 от НПК, по която се разви съдебното производство, а именно с признание на фактите по чл.371,т.2 от НПК, предвиденият в чл.283 от НПК процесуален способ, обуславящ възможността за обсъждането на писмените материали - чрез тяхното прочитане и огласяване, в случая е безпредметно и ненужно. В посочената хипотеза на съкратеното съдебно следствие, съгласно чл.373,ал.3 от НПК съдът пряко се „позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят“. В този смисъл е и съдебната практика вж.Р№364/1.07.2010г.,.н.д №338/2010г., ВКС, III н.о„ Прочитането на писмените доказателства по чл.

373, ал. 1 НПК се отнася до процедурата по чл. 372, ал. 3 НПК във вр. с чл.

371, т. 1 НПК, но не и когато делото е разгледано по реда на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК, както и постановеното в същия смисъл Р № 100/ 23.05.2019 г. н. д. № 323/2019 г., ВКС, II н.о.

От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за безспорно и категорично доказана, следва правния извод, че подс.С. е извършил престъплението, за което е предаден на съд и същото е правилно 4 квалифицирано по чл.343,ал.1,б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Подсъдимият С. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.25,ал.1от ЗДвП, като преди да предприеме маневра отклоняване надясно не се убедил,че няма да създаде опасност за участниците в движението, които преминават покрай него и не се съобразил с положението, посоката и скоростта на движещата се пешеходка Ц. Х., вследствие на което пряко и непосредствено причинил смъртта й.

Във връзка с изразеното в пледоарията становище за обективна невъзможност на подсъдимия да възприеме пешеходката, попадаща при потеглянето на товарния автомобил в така наречената „мъртва зона“, с което макар и не изрично, но по същество се навежда основание за наличие предпоставките по чл.15 от НК следва да се посочи следното: Принципно, особената процедура на разглеждане на делото – по реда на глава ХХVІІ от НПК, не изключва възможността за правна преценка на описаните факти, а напротив - допуска я, защото признанието на фактите не означава и признание на вината, тоест съгласие с дадената им от прокурора правна оценка. В случая обаче липсва каквото и да е основание за споделяне на спомената защитна теза, основана на твърдения за наличие на „случайно деяние“. Правилото на чл.25 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС, преди да предприеме маневра „ да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ .Тази проверка, респективно изпълнение на задължението да се „убеди“ не е ограничена от собствената му преценка – за достатъчност или за видимост, а следва да е извършена по начин, така, че да обезпечи изпълнението на посоченото задължение. С други думи, фактът, че в момента на потеглянето на товарния автомобил, пешеходката, която се е движела по пътното платно, е попаднала в така наречената мъртва зона“, тоест при потеглянето за момент е излязла от обхванатата от периметъра на дясното огледало зона за видимост, в никакъв случая не придава на последващите действията на подсъдимия - прегазването на пешеходката характер на „случайно деяние“. Дефинитивно, последното е налице, когато „деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици“, но само тогава когато невъзможността да ги предвиди не се дължи на преди това неизпълнени от 5 него вменени задължения. В случая, попадането на пешеходката в така наречената „мъртва зона“ в която подсъдимият не я е видял при поглеждането в дясното огледало, тъй като в този момент тя е била извън видимият в това огледало зонов периметър, е вследствие на собственото му неизпълнение да извърши всичко възможно и допустимо за да се убеди, че може да извърши безпрепятствено маневрата, така както го задължава чл.25,ал.1 от ЗДвП. Не е имало никаква пречка, а напротив подсъдимият е бил длъжен да се убеди в безопасността на маневрата, включително и като слезе от автомобила и се огледа или дори само като погледне през десния прозорец. И ако го беше сторил, несъмнено би видял движещата се вдясно по пътя и в близост до товарният му автомобил 81 годишна пешеходка.