Решение № 600 от 09.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20211100512323 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 09777/10.09.2021 г. по описа на ЧСИ-С. А., с район на действие СГС, подадена от ИВ. Й. П. - длъжник по изпълнително дело № 20219190400385, срещу Постановление от 11.08.2021 г., с което органът по изпълнението се е произнесъл, както следва : оставил е без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело, поради отсъствие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; оставил е без уважение възражението за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар за процесуалното му представителство по изпълнителното дело; и е оставил без уважение искането разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени на взискателя.

Жалбоподателят – П. определя атакуваното от него постановление на съдебния изпълнител, като неправилно и незаконосъобразно, като настоява то да бъде отменено, ведно със задължителни указания към органа по изпълнението пред когото е висящо и.д. № 20219190400385. Прави се позоваване, че жалбоподателят не е дал никакъв повод за завеждане на изпълнително дело спрямо него, защото той редовно и без допускане на забави е заплащал месечните му задължения за издръжка присъдена в полза на ненавършилото пълнолетие дете – К. П., чрез неговата майка и законен представител. Това било видно от приложената по изпълнителното дело документация за осъществени погашения чрез плащания извършвани със съдействието на оператора за куриерски услуги – ЕКОНТ.

Отбелязва се, че съгласно решението на съда относно определената издръжка следваща се от бащата на сина, в това число и начина за нейното плащане е прието, че месечният й размер от 400 лв. ще се изплаща от бащата по банковата сметка на майката на ненавършилото пълнолетие дете, съответно че издръжката подлежи на плащане до последната дата на месеца, за който се отнася. Пояснено е, че плащането чрез ползване услугите на куриерска фирма е предприето от жалбоподателя, поради това, че банковите сметки на майката на детето били блокирани, поради водени срещу нея съдебни дела. Сочи се, че нарежданите от жалбоподателя ежемесечни суми от по 400 лв. адресирани за получаване от майката – Л.Х.

1 са били усвоявани от нея до м. 06.2021 г. вкл. За м. 07.2021 г. сумата от 400,00 лв. под формата на следваща се издръжка за детето – К. П. отново били изпратена чрез паричен превод по „ЕКОНТ“ и то преди изтичане на месец – 07.2021 г., но този път майката на детето не се отзовала да я получи, а междувременно се снабдила с ИЛ срещу жалбоподателя и образувала, като законен представител на детето изпълнително дело за събиране на издръжката полагаща му се за м. юли 2021 г., както и за месеците след това. На 28.07.2021 г. жалбоподателят – П. получил ПДИ от ЧСИ- С. А., като се приканвал да осъществи доброволно плащане по и.д. 20219190400385 в размер на сумата от общо 1 213, 05 лв., а така също бил осведомен, че вземанията му по банкови сметки открити в две търговски банки са с наложен запор. Своевременно на 04.08.2021 г. жалбоподателя се обърнал към ЧСИ пред която е висящо изпълнителното дело подавайки писмено възражение, с което е поискал тя да прекрати образувания срещу него изпълнителен процес, в т.ч. да вдигне наложените запори върху банковите му сметки, заявено е възражение за прекомерност на определения в полза на взискателя адвокатски хонорар, съответно е поискано разноските по изпълнителното дело да се възложат за понасяне от взискателя. Произнасянето обаче било неблагоприятно за жалбоподателя, а именно ЧСИ постановил обжалваното постановление оставяйки без уважение направените от ИВ. Й. П. искания във всичките им части.

В дадения срок взискателят – К. И. П., действащ чрез законния си представител – Л.Л.Х., чрез излъчения пълномощник – адвокат Ш. е депозирал възражение, в което е оспорил подадената жалба излагайки подробни съображения за нейната неоснователност.

Застъпва се тезата, че нямало налични предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело образувано срещу И.П., защото нямало осъществени надлежни плащания от негова страна на присъденото вземане за издръжка, в т.ч. доколкото се касаело до вземане с периодичен характер, чиято изискуемост настъпва ежемесечно нямало основание плащането на издръжка за даден месец да обуслови отпадане на основанието за висящност на изпълнителния процес. Отбелязано е, че хонорарът за водене на изпълнителния процес е реално заплатен от взискателя и е дължим съгласно правилата за неговото формиране установени в чл. 7 от НМРАВ, като нямало основание за неговата редукция.Това важало и за понасянето на разноските по водене на изпълнително дело, в какъвто смисъл било разрешението дадено от законодателя в нормата на чл. 79 ГПК. В заключение се настоява жалбата да се остави без уважение, а в полза на ответника по нея да се присъдят разноски съответни на заплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство пред СГС.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ-А., на която е поверено провеждане изпълнението на присъденото парично вземане. В тези мотиви в хронологична последователност са проследени действията предприети от страните и органа по изпълнението в рамките на стартиралия изпълнителен процес по и.д. № 20219190400385.

Обръща се внимание, че предмет на изпълнение е присъдено вземане за издръжка, което е дължимо ежемесечно, считано от 05.04.2021 г. до настъпване причина за изменение или прекратяване на издръжката. Към момента на съставянето на мотивите ЧСИ посочва, че няма възникнала причина, която да обуславя прекратяване на изпълнителното дело, и следователно съдебният изпълнител няма основание да вдига наложените спрямо имущество на длъжника мерки запор върху банкови сметки.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 23.07.2021 г. на Л.Л.Х., действаща в качеството си на законен представител на малолетното си дете – К. И. П., с ЕГН ********** срещу длъжника ИВ. Й. П., въз основа на изпълнителен лист от 19.07.2021 г., издаден по гр.д. № 21914/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 83 с-в, с който ИВ. Й. П. е осъден да заплаща на детето си – К. И. П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – Л.Л.Х. ежемесечна издръжка по банковата сметка на майката в размер на 2 сумата от 400,00 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, дължима до последната дата на месеца, за който се дължи считано от датата на подписването на споразумението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Видно е, че молбата е подадена от натоварения с процесуално представителство по изпълнителното дело – адвокат Р. Ш.. В приложеното към молбата пълномощно е инкорпориран договор за правна защита й съдействие, въз основа на който Л.Л.Х. е възложила на адвокат – Р. Ш. да изготви молба и образува изпълнително дело срещу длъжника – И.П. за събиране на присъдената от СРС по гр.д. № 21914/2020 г. издръжка следваща се в полза на малолетното дете – К. П. издръжка, както и да представлява същото, като извършва всякакви процесуални действия по образуваното изпълнително дело. За така очертаната услуга е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600,00 лв., за което е отразено, че е било заплатено от клиента в брой при подписването на договора.

С Постановление за образуване от 23.07.2021 г. ЧСИ-С. А. е образувала срещу ИВ.

Й. П., въз основа отправената до нея и описана по-горе молба изпълнително дело с № 20219190400385 за събиране на ежемесечна издръжка присъдена в полза на малолетното дете – К. П., в т.ч. и такава в размер на 400,00 лв. следваща се за м. юли 2021 г. От съдебния изпълнител са начислени за събиране такси, както следва : 24 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното дело; 6,00 лв. за извършване на справка за имущественото състояние на длъжника; 12 лв. с вкл. ДДС за изпращане на призовка по пощата; 36 лв. с ДДС за налагане на два запора на банкови сметки; 2,50 лв. – справка в БНБ, 5,85 лв. – пощенски разходи; както и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 120,48 лв. с ДДС.

На 28.07.2021 г. ЧСИ е изпратил два броя запорни съобщения до „Ю.Б.“ АД и до „Т.Б.“ АД за налагане на запори върху всички банкови сметки на длъжника по изпълнението - ИВ. Й. П. до размер на сумата от 1 213,05 лв.

С изпратена ПДИ с изх. № 6021/28.07.2021 г. длъжникът по изпълнението – И.П. е известен от ЧСИ по образуваното изпълнително дело № 20219190400385 за факта на неговото образуване, както и че задължението му към момента на изпращане на поканата възлиза на сумата от 1 213,05 лв. от които : главница – 400 лв. представляваща дължима издръжка за м. юли 2021 г.; законна лихва в размер на 1,11 лв. за периода от 01.08.2021 г. до 11.08.2021 г., 600 лв. – разноски по изпълнителното дело, представляващи адвокатско възнаграждение, 5,00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 206,94 лв. – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ /същите са индивидуализирани подробно по основание и размер в съдържанието на поканата/. Съгласно известие за доставяне е видно, че поканата е успешно връчена на адресата й на 02.08.2021 г.

На същата дата – 02.08.2021 г. длъжникът по изпълнението – И.П. е опонирал, че не е дал повод за завеждане на делото, като в пределите на м. юли 2021 г. П. бил изпълнил надлежно задължението си към малолетното дете, като превел за получаване, чрез неговата майка сумата в размер от 400,00 лв. чрез оператора на куриерски услуги – ЕКОНТ. Настоява се, че поради това изпълнителното дело трябвало да бъде прекратено, съответно наложените в пределите му запори да бъдат вдигнати, съответно да не се предприемат други изпълнителни мерки спрямо длъжника. Освен това длъжникът е възразил за прекомерност на определения в изпълнителното производство адвокатски хонорар, съответно е поискал всички сторени по делото разноски да бъдат понесени от взискателя инициирал безпричинно изпълнителния процес.

От К. И. П., действащ чрез законния си представител – Л.Х. е депозиран отговор по подаденото възражение, където е застъпена позицията, че направените от длъжника оплаквания са неоснователни, а образуваното изпълнително дело няма причини да бъде прекратявано, съответно разноските по неговото водене трябва да се понесат от неизправния длъжник.

3

На 11.08.2021 г. ЧСИ-С. А. е постановила, че оставя без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело, поради отсъствие на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; оставя без уважение възражението за прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар за процесуалното му представителство по изпълнителното дело; и е оставя без уважение искането разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени в тежест на взискателя.

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Подадената жалба е процесуално допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.