Решение № 1431 от 07.05.2025, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 642/2024
- Вид
- Решение № 1431
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- Йорданка Матева
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 256 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 257 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1,т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 240, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 256, ал. 1, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 284, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.284, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 285, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.86, ал.1, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2, т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 8,ал. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 1431
Велико Търново, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретар Д.С. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20247060700642 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Същото е образувано по искова молба на Д. Р. Г., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Атлант“ към Затвора - [населено място], чрез адв. И. М. от ВТАК, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, [населено място], с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Първоначално с исковата молба от ищеца се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер [рег. номер]. за периода от 08.12.2018 г. до 27.12.2019 г., причинени му от незаконосъобразното поведение на служители на ответника в Следствения арест в [населено място], като впоследствие с молба вх. №5003 от 25.11.2024 г. /л. 127 от делото/ е извършено изменение на петитума на иска исковата претенция за неимуществени вреди е намалена на 4 000 лв. за периода от 22.08.2019г. до 19.12.2019 г., ведно с лихвата от 20.12.2019 г. Според исковата молба същите се изразяват в пребиваване в унизителни и нехуманни условия – неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно – хигиенни условия, недостатъчна свободна жилищна площ (пренаселеност), дървеници в спалните помещения, лоша хигиена в килиите и на задържаните лица, липса на постоянен достъп до слънчева светлина, течаща вода и санитарен възел, липса на проветрение, отопление и на спални принадлежности в килията, липса на престой на открито, достатъчно хранене и двигателна активност в ареста за посочения период.
В исковата молба се твърди, че при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в следствения арест в [населено място] килията била тясна, без прозорци, без достъп на слънчева светлина, с денонощно включена изкуствена светлина, без санитарен възел и течаща вода, поради което всички задържани удовлетворявали физиологичните си нужди в кофи или шишета, вкл. пред другите задържани. Посочва, че килията била с постоянна влага, пребиваващи в нея били четирима. Не бил осигуряван престой на открито, нито разходка „на каре“. Поради липсата на прозорци през летния сезон било непоносимо горещо, а през зимата неописуем студ, килиите не се почиствали, не се обезпаразитявали и миришели на урина. Дюшеците били стари, мръсни и прашни, наситени с дървеници и бълхи, чиито ухапвания и последвалите обриви и сърбеж му създавали допълнителен дискомфорт; спално бельо липсвало, а хигиената на задържаните била изключително лоша и се почиствали с влажни кърпи. Всичко това рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, унижило го и му причинило душевни и емоционални страдания, унижение, срам, неудобства и психически стрес, значително надвишаващи неизбежното ниво на тези преживяване, до които би било нормално да доведе прилагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Позовава се на разпоредби на ЗИНЗС, решения на ЕСПЧ на човека и на съдебна практика на национални съдилища.
В открито заседание, ищецът лично от залата в Затвора – Ловеч чрез осъществена видеоконферентна връзка, и чрез адвокат М. в съдебната зала на АСВТ, поддържа иска и моли съдът да уважи претенцията за неимуществени вреди в претендирания размер. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в представеното становище вх. №4697/08.11.2024г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк О., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В становището е направено възражение за погасяване на исковата претенция по давност за периода 08.12.2018 г.-21.08.2019 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВТОП дава заключение за частична основателност на исковата претенция поради недоказаност на вреди вследствие на нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията и телефонните разговори. Предлага искът да бъде частично уважен.
След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Д. Р. Г. е задържан в Следствения арест в [населено място] на 09.12.2018 г., първоначално за срок до 72 часа с Постановление № 2536/09.12.2018 г. на прокурор от ОП – В. Търново, а в последствие и във връзка с взета по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 569/2018 г. по описа на РУ – Павликени.
В изпълнение на разпореждане [номер]/2018 г. на наблюдаващия прокурор на 27.03.2019 г. обвиняемият Г. е изпратен в Психиатричното отделение на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода към Затвора – [населено място] за извършване на двойна съдебно – психиатрична експертиза.
В ареста е върнат на 13.09.2019 г.
На 19.12.2019 г. е приведен от ареста в [населено място] в Затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Като писмени доказателства по делото са приобщени представените писмен отговор вх. № 3949/25.09.2024 г. на Началник ОС“ИН“, [населено място] и становище на главния директор на „ГДИН“ с вх. №4997/08.11.2024г., ведно с приложените към тях доказателства.
В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства от които се установява пребиваване на ищеца в следствения арест- [населено място], както и декларации за отказ от престой на открито или определеното за целта помещение в района на ареста; ксерокопие на извадки от дневник за разпределение на задържаните лица по килии; копие от тетрадка за извършване на дератизация и дезинсекция в Ареста – В. Търново, копие на извадка от амбулаторна книга с данни за извършвани медицински прегледи на лицето, Заповед №Л-330/20.06.2018 г. на началник сектор „Арести“ за определяне на правила за вътрешния ред и разпределение на времето в ареста в гр. В. Търново.
За доказване на релевантни по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Д. Д. П. – служител в ГД „ИН“ и св. А. Х. Х. – пребивавал в ареста във гр.В. Търново.
В своите показания св. П. посочва, че познава ищеца от престоя му в следствения арест във [населено място] през 2018-2019 г. и дава информация относно условията за живот в килиите, за здравното обслужване в ареста и почистването. Посочва, че арестът разполага с 11 броя спални помещения (килии), идентични помежду си, всяка с площ от 8 кв. м. с легла и маса с два стола. Не си спомня конкретните килии, които ищецът е обитавал, но заявява, че максимум се настаняват по двама човека, а когато е наложително се настанява трети и четвърти човек в килията, като повече от четирима човека няма в килията. Свидетелят твърди, че всяка една килия има луминесцентно осветление, което е включено 24 часа, естествената светлина в спалното помещение нямало, но срещу всяка килия имало прозорец, който се отваря и в 80 % от времето спалното помещение било отворено като е отворена плътната врата, а стои решетката. Отоплението и охлаждането става чрез коридора, в който са разположени климатиците (4 броя). Свидетелят заявява, че в килиите нямало вода и санитарен възел, в ареста имало две тоалетни с един писоар и баня, като задържаните лица при всяко едно почукване се извеждали до тоалетната, изчакват ако има хора по коридора, или ако са заети и двете тоалетни. Банята представлявала помещение 4 кв.м., на което на тавана имало монтирана тип слушалка-душ и се ползвала по график - два пъти седмично, но при поискване на всеки задържан е осигурявана възможност да ползва банята. Твърди, че плановата разходка и престой на открито се осъществявала на горния етаж на ареста, което представлявало закрито помещение с два отваряеми прозореца, лятото отваряли трети прозорец, за проветрение, където задържаните се разхождали по график. При отказ на задържаното лице да излезе се попълвала декларация. По повод на оплакванията за дървеници св. П. посочва, че след докладна записка от медицинското лице изготвял документ, с който се инициира ДДД обработка на помещението. В тази връзка отбелязва, че имали договор с външна фирма, но от няколко месеца служители на ГДИН са преминали обучение и са сертифицирани да извършват дезинфекция. Свидетелят не помни конкретно ищецът Д. Г. да е воден до медицинското лице, но ако е заявил такова желание със сигурност е бил заведен и имало документ, в който може да се провери това. Не помни нищо конкретно във връзка с емоционалното му състояние, но заявява, че при поискване на задържания се осигурява психологическа помощ. Не се сещам за някаква по-изразена емоционалност на Г.. Според показанията на този свидетел имало спални помещения, които са за непушачи и ако задържан човек изяви желание да бъде настанен в килия на непушачи, се настанява в такава килия. Прави описание на килията, която се почиствала от настанените в помещението ежедневно, а при отказ да чистят ги убеждавали. Всяка седмица по два пъти се сменяло постелъчното бельо. Според свидетеля текущ ремонт на ареста се извършвал постоянно, дори и в момента, но основен ремонт не е правен. Отбелязва, че през 2019 г. отговарял за конвоирането на задържаните и имал преки впечатления за условията в ареста, а след 2020 г. е служител в Ареста и нямало никакви промени в килиите през всички години.
Според показанията на втория разпитан по делото свидетел – св. Х., условията в ареста в [населено място] са много лоши, баните са общи помещения, които е неудобно да се използват от много хора едновременно. Посочва, че в спалното помещение няма течаща вода и санитарен възел, а при почукване на вратата при възможност задържаните са извеждани от съдебната охрана до съответните санитарни помещения. Потвърждава наличието на дървеници като е виждал да пръскат Помещенията нямали проветрение, а разходката била на третия етаж на карето. Престоят на св. Х. в ареста бил през 2019 г. и продължил към една година. Сочи че е виждал ищеца Д. Г. да плаче, както и ухапванията му от дървениците, но макар да е търсел медицинска помощ, никой не обръщал внимание. Не му е известно на ищеца да е даван крем за мазане. В килията били по двама или по трима задържани.
Показанията на тези свидетели съдът ще обсъди ведно с останалите доказателства по делото в мотивите на настоящото решение.
Следва да се посочи, че с Определение № 617 от 21.02.2025 г. по настоящото дело съдът е заличил като свидетел лицето П. Й. З. поради това, че същото не може да бъде намерено на нито един от известните и регистрирани в системата БДН адреси, за което е уведомен ищецът. По искане на ищеца е бил допуснат до разпит и още един свидетел, а именно В. Н. В., който поради нередовно призоваване и съгласие на страните също е бил заличен като свидетел.
Допуснатият по искане на ответника свидетел Д. П. – главен надзирател в ареста във В. Търново също не е разпитан по делото поради отказ от страна на процесуалния представител предвид служебно известните факти, за които същият ще свидетелства.
С определение от о.с.з. на 12.03.2025г. съдът е обявил за служебно известни и ненуждаещи се от доказване следните факти относно санитарно – битови условия в Ареста във Велико Търново за периода на исковата претенция: В ареста има еднотипни спални помещения с размер 8 [жк], без естествена светлина, килиите са осветени с луминесцентно осветление. Вентилацията се осъществява когато няма движение в коридора, като се отваря плътната врата на спалното помещение към коридора – т.е. чрез коридора. В килиите няма санитарен възел и течаща вода. Тоалетните в ареста са две общи отделни помещения, достъпът до които се осъществява при поискване и възможност. Разходка на открито се осъществява в т. нар. „каре“ – стая на последния етаж на Ареста с два прозореца. Почистването на помещенията се осъществява на доброволен принцип от задържаните.