Определение № 718 от 12.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. София, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600873 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на защитникът на осъдения П. Д. М. против определение №3170 2153 на СГС,НО,14 състав,постановено на 25.06.2024 год. по НЧД № 2876/24 год.,с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване.

Защитникът оспорва в жалбата приетото от първоинстанционния съд,че лишения от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне,който извод счита,че не се подкрепя от приложените по делото материали.Твърди,че първоначалния и последващия доклад на ИСДВР са копи-пейст и освен това няма данни с него да е работено по констатираните дефицитни зони.На следващо място изтъква изключително влошеното му здравословно състояние и необходимостта от кислородна терапия,което е довело до прекъсване на изпълнението на наказанието,тъй като болницата към СЦЗ не може да му окаже адекватна медицинска помощ и в този период,около два месеца,той не е навредил на никого.С оглед на горното прави искане за отмяна на определението и постановяване на друго,с което М. да бъде условно предсрочно освободен.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в частния протест,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок ,но по съществото си е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. със съображения,че макар да е налице първата предпоставка на чл.70,ал.1 от НК,не са налице достатъчно доказателства,че той се е поправил.

1

В тази връзка е взел предвид отрицателното становище на началника на затвора,според който целите и задачите,заложени в плана на присъдата,не са изпълнени,дефицитите по проблемните зони не са преодолени,рискът от вреди и от рецидив е с непроменени стойности,а прогресивната пенитенциарна система не е приложена.В тази насока съдът е отчел и посоченото в доклада на ИСДВР,според който М. е награден през декември 2023 год.,но месец по-късно е наказан за притежание и ползване на забранени вещи,рискът от рецидив не е редуциран и продължава да е в средни стойности-57 т.,продължават да са налице дефицитни зони-не приема отговорността за собственото си криминално поведение,не признава вината си,не разбира мотивите за извършеното престъпление ,счита присъдата за несправедлива,не се наблюдава мотивация за промяна в криминалното поведение и са налице утвърдени криминални нагласи,не винаги приема ограниченията върху личната си свобода,не разпознава проблемите и не ги разрешава по законосъобразен начин,не осъзнава последствията от собствените си действия.Съдът е изтъкнал още,че здравословното състояние на осъдения е ирелевантно в настоящото производство,тъй като не е сред визираните в закона предпоставки,обуславящи условно предсрочно освобождаване.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния относно наличието на първата предпоставка по чл.70 от НК,тъй като осъденото лице М. е изтърпял повече от половината на наложеното му наказание и да сподели и съображенията му,че същият не е дал доказателства за своето поправяне.

Видно е от материалите по делото,че той е постъпил в СЦЗ на 03.07.2023 год. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от две години,наложено му по НОХД № 402/23 год. на Окръжен съд-Хасково за престъпление по чл.242 от НК.

Към момента на постановяване на атакуваното определение остатъкът от наложеното му наказание е 6 месеца и 10 дни.

Становището на Началника на СЦЗ е,че целите и задачите,заложени в плана на присъдата,не са изпълнени,дефицитите по проблемните зони не са преодолени,риска от рецидив и от вреди е с непроменени стойности,прогресивната пенитенциарна система не е приложена и М. има наложено наказание.

В първоначалния доклад на ИСДВР,изготвен на 12.07.2023 год. е отразено,че риска от рецидив е в средни стойности-57 т. и съществуват проблемни зони-криминалното му минало,отношението му към правонарушението и уменията му за мислене,като са дадени препоръки за индивидуална работа,насочена към промяна в отношението към правонарушението и включване в групова работа „Умения за мислене“,което е заложено и в плана за изпълнение на присъдата от 14.07.2023 год.

От доклада на ИСДВР,изготвен на 15.04.24 год. е видно,че от 19.07.2023 год. М. е преразпределен в ЗООТ „Казичене“ и назначен като помощник-монтьор на ел.системи в ЗО“Казичене“ съгласно заповед № 36 от 20.02.2024 год.От 04.04.2024 год. е настанен в 4-та група /СБАЛЛС/ поради здравословни проблеми.Изпълнявал е трудови задължения като 2 чистач паркинг съгласно заповед № 406/15.08.2023 год.,впоследствие е преназначен съгласно заповед №632/ 28.12.2023 год.,а на 22.01.2024 год. е освободен от работа поради извършване на дисциплинарно нарушение.

Награден е със заповед № 395/13.12.2023 год. с удължено свиждане за срок от 4 часа,проведено на 18.12.2023 год.,а със заповед № 51 от 30.01.2024 год. е наказан с лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца за притежание и ползване на забранени вещи.

Оценката на риска от рецидив е останала в средни стойности-57 т.,като отново са констатирани зони с дефицити,както следва:

-криминално минало-предишни осъждания за кражба,нарушаване на условна присъда,отклоняване на военна служба,

-отношение към правонарушението-не приема отговорността за собственото си криминално поведение,не признава вината си,не разбира мотивите за извършване на престъплението,счита присъдата за ненапълно справедлива,не се наблюдава мотивация за промяна в криминалното поведение и се наблюдават утвърдени криминални нагласи,изразява някои негативни виждания спрямо обществото и не винаги приема ограниченията върху личната си свобода,

-умения за мислене-не разпознава проблемите си и невинаги ги решава по законосъобразен начин,не осъзнава последствията от собствените си действия,постига някои от целите си с деликт в поведението,не винаги разбира другите и техните виждания, -риск от вреди-среден за него,среден за обществото,за персонала и за деца.

Прогнозата е,че предвид показаното колебливо поведение в местата за лишаване от свобода,доказващо се от наличието на дисциплинарно наказание и неосъществения принцип на прогресивната система при изпълнение на наказанието,целите на последното,визирани в чл.36 от НК,не са постигнати и корекционната работа следва да продължи до постигането им.

Установено е също така по делото,че М. е бил настанен на лечение в Клиника по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ“Александровска“ ЕАД на 28.04.2024 год. с тежка дихателна недостатъчност,наложила интубация и апаратна вентилация,като е бил хоспитализиран до 01.06.2024 год.,след което е изписан в увредено общо състояние,с трудности при движението на ляв крак и лява ръка и на кислородотерапия.

С постановление на СГП от 02.05.2024 год. изпълнението на наказанието е прекъснато,считано от 02.05.2024 год. до 02.06.2024 год.,а след това и до 02.07.2024 год.

С оглед на така изложеното и макар да е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване,то не са налице тези на чл.439а от НПК за това.

Рискът от рецидив не е редуциран и продължава да е в средни стойности,не са преодолени дефицитите по констатираните първоначално проблемни зони,по които корекционната работа следва да продължи и да се изпълни прогресивната система при изпълнение на наказанието.

3

Като се има предвид това,САС приема,че цялостното поведение на осъдения не дава достатъчно доказателства за своето поправяне.Установеното,че в рамките на изтърпяното до този момент наказание не е постигнат съществен напредък в областта на първоначално констатираните дефицитни зони,че липсва снижаване на риска от рецидив, че на М. е било наложено дисциплинарно наказание в края на м.януари 2024 год. за притежание и ползване на забранени вещи и че не е приложена прогресивната система при изпълнение на наказанието,идва да покаже,че при него корекционната дейност до този момент не е постигнала целта си.

Колебанията в поведението му-награден за подчертана дисциплинираност и спазване на установените правила,за показано трудолюбие и съвестно изпълнение на възложената му работа,за уважително отношение към пенитенциарния персонал,за участие в организираните мероприятия на групата,за спазване на заложените в плана на присъдата цели и задачи,но и скоро след това наказан за притежание на забранени вещи показва,че процесът на поправяне при него не е необратим и това се явява пречка за условното му предсрочно освобождаване.

В отговор на възраженията на защитата,че актуалния доклад на ИСДВР е копи-пейст на първоначалния такъв, следва да се изтъкне,че действително се наблюдава идентичност на констатациите в двата доклада,което обаче само по себе си не е от естество да дискредитира изразеното становище относно актуалната оценка,тъй като е видно,че в изготвения на 15.04.2024 год. са намерили място трудовите активности на осъдения и показаното от него поведение при престоя му в затвора,като е отчетен както постигнатия от него напредък,за който е награден,така и пропуските в поведението,довели до наказването му.Обстоятелството,че този напредък не е довел до промяна на първоначално определената оценка на риска от рецидив и до корекция в положителна насока на дефицитните зони,означава,че той съвсем не е достатъчен,така че да се направи извод за завършен и необратим процес на поправяне при него.

Здравословното състояние на М.,което несъмнено е влошено, е основание за приложение на процедурата по чл.447 от НПК ,но не и по чл.439а от НПК,в обхвата на който са доказателства за настъпила положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,поради което и правилно първоинстанционният съд е преценил,че данните за здравословното състояние на М. са ирелевантни в настоящото производство.

По изложените съображения САС намира частната жалба за неоснователна,а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

Водим от горното САС

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3170 от 25.06.2024 год. СГС,НО,14 състав по НЧД № 2876/24 год.,с което е оставена без уважение молбата на П. Д. М. за условно предсрочно 4 освобождаване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5