Определение № 15025 от 07.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15025 гр. София, 07.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100507765 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от В. Ц. П. с вх. № 199714/09.06.2025 г. по регистъра на СРС срещу Разпореждане № 86062/02.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, 50 състав, с което е върната искова молба с вх.

№ 144527/24.04.2025 г., уточнена с молба от 07.05.2025 г. и от 15.05.2025 г., за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения защо молбата по чл. 303 ГПК е допустима, както и разликата с производството по чл. 423 ГПК. Така мотивиран, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, 50 състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Теленор България“ ЕАД срещу В. Ц. П..

След изпълнени указания заповедният съд е издал Заповед за изпълнение от 13.05.2022 г.

1

С Разпореждане от 09.09.2022 г. съдът е установил, че заповедта е влязла в сила поради липса на постъпило възражение в срок. Съдът е приел, че заповедта е връчена на 11.07.2022 г. по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК.

По ч.гр.д. № 1941/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-И, се е развило производство по чл. 423 ГПК по молба на В. Ц. П., завършило с Определение № 2497/21.02.2024 г., с което въззивният съд не е приел възражението по чл.

423 ГПК.

В СРС е депозирана искова молба с вх. № 144527/24.04.2025 г., с която е поискана отмяна на влязлата в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, 50 състав.

Исковата молба е уточнена с молби от 07.05.2025 г. и от 15.05.2025 г., с които В. Ц. П. посочва, че искането му е именно по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и е различно от процедурата по чл. 423 ГПК.

С обжалваното Разпореждане № 86062/02.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, 50 състав, съдът е върнал исковата молба с мотива, че исканата от В. Ц. П. защита е такава по чл. 423 ГПК, каквото производство вече е проведено по ч.гр.д. № 1941/2024 г. по описа на СГС, ЧЖI-И.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса, поради което жалбата е допустима.

По същество въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Молбата за отмяна се подава в преклузивните срокове по чл. 305 ГПК.

Чл. 306 ГПК предвижда, че молбата за отмяна трябва да отговаря на 2 изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок. При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286 ГПК. Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

Чл. 307, ал. 1 ГПК гласи, че по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.

Посочването на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е задължително изискване за редовност на молбата по чл. 303 ГПК, което е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 ГПК. Липсата на такова изложение представлява нередовност, която следва да бъде отстранена още от администриращия молбата първоинстанционен съд, който следва да я остави без движение. При неизпълнение на дадените указания в срок първоинстанционният съд връща молбата на основание чл. 306, ал. 2 вр. чл.

286 ГПК, което разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд – чл. 306, ал. 2 вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства като конкретни и надлежни фактически твърдения с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. За редовността на молбата следи и Върховният касационен съд служебно, като също оставя молбата без движение при констатирана нередовност.

Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна.

В този смисъл са мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.

Въззивният съд приема, че единствено Върховният касационен съд е компетентен да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна по чл.

3

303 ГПК – дали подлежи атакуваният акт (заповед за изпълнение) на отмяна по реда на гл. 24 ГПК. Първоинстанционният съд може да върне молбата само в хипотезата на неизпълнение на дадени от същия указания в срок.

Доколкото районният съд в конкретния случай не е компетентен да върне молбата по чл. 303 ГПК, то същият е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване.

Първоинстанционният съд следва да администрира подадената молба с вх. № 144527/24.04.2025 г., уточнена с молба от 07.05.2025 г. и от 15.05.2025 г., за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, след което да я изпрати по компетентност на Върховния касационен съд.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 86062/02.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, 50 състав, с което е върната искова молба с вх.

№ 144527/24.04.2025 г., уточнена с молба от 07.05.2025 г. и от 15.05.2025 г., за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като указва на първоинстанционния съд да администрира същата съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4