Решение № 25 от 16.04.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Белоградчик , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита А. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100031 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 850.00 лв. – главница – по Запис на заповед, ведно със законни лихви.

В исковата молба ищцата твърди, че н а 14.01.2020 г., ответницата по делото е издала в полза на нея – ищцата Запис на заповед за сумата от 850.00 лв. Твърди, че записът на заповед е издаден без протест и е предявен на ответницата на падежа – 31.06.2020 г. По подадено от ищцата Заявление по чл. 417 ГПК, е образувано ч. гр.д. № 235/ 2020 г., като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ищцата. В срока по чл. 414 ГПК, ответницата е подала възражение срещу заповедта, поради което ищцата предявява настоящия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК – за установяване съществуване на вземането си в размер на 850 лв.

Предвид гореизложеното ищцата моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответницата, че има съществуващо вземане в размер на 850 лв. – по Запис на заповед с дата на издаване 14.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и 1 направените по заповедното и исковото производства разноски – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Приложено е ч.гр.д. № 235/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата, в който оспорва предявения иск. Твърди, че ценната книга, на която ищцата основава претенцията си е недействителна, поради липсата на действителна дата в записа на заповед. Сочи се, че ищцата е посочила в записа на заповед като дата на падежа – 31.06.2020 г., която дата според григорианския календар използван в България, не съществува, тъй като месец юни има 30 дни. Поради това се твърди, че записът на заповед не съдържа изискуемия задължителен реквизит по чл. 535, т. 3 ТЗ – падеж, поради посочване за такъв на несъществуваща дата. Алтернативно – прави възражение, че записът на заповед не е предявен, поради което и не е настъпил падежа за плащане.

В съдебно заседание, ищцата не се явява и не изпраща свой процесуален представител. Представено е Писмено становище от пълномощника на ищцата.

За ответницата, в открито съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

Въпреки дадената от съда възможност, Писмена защита не е представена от процесуалния представител на ответницата.

Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна и правна страна :

По подадено от ищцата заявление по чл. 417 ГПК, е образувано ч. гр.д. № 235/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по което е издадена Заповед № 225/ 28.07.2020 г., по силата на която съдът е разпоредил, ответницата – длъжник по заповедното производство, да заплати на ищцата – заявител сумата от 850.00 лв. – по Запис на заповед от 14.01.2020 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и направените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Поради постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възражение от длъжника, че не дължи сумата по заповедта, на ищеца е 2 указано да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК, който е предявен и е предмет на настоящия процес.

С оглед доводите на страните, съдът разпредели доказателствената тежест с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, както следва: Ищцата следваше да докаже в процеса : наличието на редовен от външна страна документ – Запис на заповед от 14.01.2020 г., с издател – ответницата и приемател – ищцата, в това число: че записа на заповед съдържа всички задължителни реквизити на чл. 535, т. 1 – 7 ТЗ; че падежа за плащане на сумата по Запис на заповед от 14.01.2020 г. е настъпил и е налице изискуемо вземане ; неизпълнение от страна на издателя – ответницата по издадения Запис на заповед от 14.01.2020 г.; размера на вземането.

От своя страна, ответницата следваше да докаже, че з аписа на заповед от 14.01.2020 г. е недействителен, предвид твърденията, че за падеж е посочена несъществуваща според календара, дата.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ, з аписът на заповед съдържа: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж;

4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на издателя.

Поради това, съдът е длъжен да извърши преценка, съдържа ли процесния запис на заповед всички задължителни реквизити визирани в чл. 535 ТЗ.

Видно е, че в титулната част на Записа на заповед от 14.01.2020 г., е посочено, че записа на заповед е платим на предявяване без протест и разноски.

От друга страна, в съдържанието на записа на заповед е посочен падеж на плащане – 31.06.2020 г. Ноторно известно е, че датата 31.06.2020 г. не съществува според григорианския календар, тъй като месец юни има 30 дни.

Съдът обаче приема, че не това е порока на записа на заповед.

По смисъла на чл. 537 ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 486, ал. 1 ТЗ, п адежът на менителницата 3 може да бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването;4. на определен ден.

По смисъла на ал. 2 на същия законов текст, менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

Съдът приема, че в случая, е допусната именно тази нередовност на документа – запис на заповед. Както бе посочено по – горе, в титулната част на записа на заповед е посочено, че сумата е платима на предявяване, а след това, в съдържанието на заповедта, е определен падеж за плащане – контрактна дата – 31.06.2020 г.

В случая, не може да се приеме, че се касае за документ, в който падежът е определен като конкретен ден, тъй като заедно с определения падеж за плащане на сумата е посочено и, че записа на заповед е „платим на предявяване“. Поради това, неприложима е разпоредбата на чл. 536, ал. 2 ТЗ, съгласно която разпоредба, запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване. Нещо повече – видно е, че Записа на заповед не е предявен на ответницата.

В процесния запис на заповед на практика са съчетани два начина за настъпване на изискуемостта на вземането – на дата на плащане – 31.06.2020 г. и плащане на предявяване.

Това създава неяснота относно съществен реквизит на документа. В случая, падежът е определен по начин, който създава неяснота относно точния момент, в който издателя на документа се задължава да плати.

Съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ , субсидиарно приложим и по отношение на записа на заповед, менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

Именно поради това, съдът намира, че в случая, процесния запис на заповед с дата на издаване 14.01.2020 г., е нищожен по смисъла на горецитираната разпоредба, поради това, че са посочени едновременно два момента на плащане, които съгласно закона не могат да бъдат определени кумулативно в ценната книга, а само и единствено алтернативно.

Нищожната сделка не поражда права и задължения, поради което и 4 съдът намира, че в случая ищцата не проведе пълно и главно доказване на съществуването на изискуемо вземане спрямо ответницата и респективно – за последната не възникват задължения за плащане от този нищожен акт.

При тези мотиви, съдът приема, че вземането на ищеца не съществува, поради което и предявения положителен установителен иск, се явява неоснователен.

Предвид на това, че съдът приема, че не съществува главното задължение, то не е доказано съществуващо вземане и за акцесорно такова – лихви за забава върху главницата.

По разноските:

Предвид на това, че съдът отхвърля предявения положителен установителен иск, то ищцата е страната в процеса, която принципно би следвало да заплати направените от ответницата разноски по делото за адвокатско възнаграждение. По делото обаче е представено пълномощно за процесуално представителство от адвокат и Списък на разноските, в който е цитиран чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, уреждащ безплатна адвокатска помощ на роднини, близки или на друг юрист. Разноски не са претендирани от ответницата, нито е доказано такива да са реално направени.

Поради това, съдът не присъжда разноски в полза на ответницата, въпреки изхода на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по предявения от А. К. Щ., с ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „С. и Чивийска“, - адв. Калин Стойковски – гр.

София 1124, ул. „Цар Иван Асен II“ № 34, против А. Ж. А. от гр. Б. обл. В., ул. ...“ № .., с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на А. К. Щ. срещу А. Ж. А., за сумата от 850.00 лв.

(осемстотин и петдесет лева) – по Запис на заповед с дата на издаване 14.01.2020 г., ведно със законни лихви върху главницата считано от 27.04.2020 г. НЕ СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля и искането за присъждането в полза на ищцата и на разноски по заповедното и 5 исковото производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Видински Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6