Решение № 16909 от 19.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16909 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 202311101*** по описа за 2023 година

От Е. С. Е., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. И.

Б. срещу ***, ЕИК ****, е предявен, по реда на чл. 422 ГПК, положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество *** дължи в полза на ищеца сумата от 73,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023 г., върху главница в размер от 317,03 лева, представляваща получена от *** без основание сума, разпределена му в резултат от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е., осъществено в изпълнителното производство по изпълнително дело **** по описа на ******, рег. № *** в **, за която сума е постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, за която сума на 22.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 170726/15.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ***, ЕИК **** за суми, както следва: сумата от 73,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023 г., върху главница в размер от 317,03 лева, представляваща получена от *** без основание сума, разпределена му в резултат от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е., осъществено в изпълнителното 1 производство по изпълнително дело **** по описа на ******, рег. № *** в **, за която сума е постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав. На 22.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответника, като в закоустановения срок е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид горното ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 25.07.2023 г. Исковата молба е подадена на 18.08.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е признато за установено, че *** дължи в полза на Е. С. Е. сумата от 317,03 лева – главница, представляваща част от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на ** (цялата в размер на 1567,03 лева), ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4991/2021 г., по описа на СРС, 71 състав. Поддържа, че с решение № 4812/28.03.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, по реда на 247 ГПК, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав като частта „ведно със законната лихва от 27.01.2021г. до изплащане на вземането“ да се счита неписана и да не чете.

Твърди, че решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав и решение № 4812/28.03.2023г., постановено по гр.д.

№ 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, са влезли в законна сила.

Поддържа, че до 21.05.2023 г. ответникът „****“ ЕАД все още не е заплатил сумата на присъдената главница от 317,03 лева, поради което дължи законна лихва за забава в размер на 73,00 лева за периода от 27.01.2021г. до 21.05.2023 г.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Излагат се подробни съображения за нередовност на исковата молба и за недопустимост на предявения иск поради липса на процесуална легитимация за ищеца по предявения за разглеждане в настоящото производство иск. Поддържа се становище за неоснователност на предявения иск. Прави се възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на претенцията на ищеца. При 2 условията на евентуалност се поддържа, че в случай, че искът бъде уважен, то не следва да бъде присъден претендираният размер, доколкото ищецът не доказва основание да търси законна лихва от посочената от него начална дата. В тази връзка се сочи, че с депозираната молба за допускане на ОФГ, във връзка с която е постановено решение № 4812/28.03.2023г. по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, ищцата е заявила ясно и недвусмислено, че не претендира законна лихва. Считам, че с оглед изложените обстоятелства е налице явна злоупотреба с право, целяща генериране на допълнителни разноски за ответното дружество.

Посочва се, че ищецът претендира законна лихва в изчислен от него конкретен размер, т.е. в парично изражение за посочен от него период, а именно - 27.01.2023 г. до 21.05.2023 г. В тази връзка се поддържа, че след като ищецът не е упражнил правото си да претендира процесната лихва, то задължението за главница следва да се третира като неолихвяемо. Противното би означавало по заобиколен ред да се стигне до допълване по чл. 250 ГПК на влязло в сила решение, срокът за което, очевидно е изтекъл. В случай, че ищецът е искал да упражни правото си да му бъде присъдена законна лихва, то е следвало да го направи своевременно. С оглед обстоятелството, че законната лихва, в случай че е поискана, се явява последица от уважаването на главната претенция и същата се присъжда от съда, разглеждащ делото, без да е необходимо да се доказва тази претенция, то се поддържа, че липсва самостоятелно материалноправно отношение между страните, от което да е възникнало задължението за заплащането й, предвид, че не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да установи това задължение, с оглед изхода от спора. В случай, че законната лихва се претендира като обезщетение за забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД, претенцията отново се явявала неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер доколкото за присъждането на такова обезщетение се изисквало длъжникът да е изпаднал в забава, което обстоятелство не се доказвало от представените от ищеца доказателства.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен искове, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже 3 възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Наличието на главен дълг се установява от събраните по делото доказателства, като същевременно и не се оспорва от ответното дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е признато за установено, че *** дължи в полза на Е. С. Е. сумата от 317,03 лева – главница, представляваща част от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на **.

Следователно възникването и наличието на главен дълг се установи в настоящото производство от събраните по делото доказателства.

Основателността на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се предпоставя от безспорната установеност на съществуването и изискуемостта на главното задължение и настъпване на последиците на забавата. Фактическият състав на забавата на длъжника включва изискуемост на задължението, покана за изпълнение и виновно неизпълнение в определения срок. Изключенията от изискването за покана са предвидени в чл.84 от ЗЗД по отношение единствено на срочните задължения и при задълженията за деликт. Задълженията за връщане на получено без правно основание стават изискуемо от момента на получаване на сумата, а за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, тъй като с оглед извъндоговорния характер на източника на облигационното правоотношение задължението е без определен срок.

От събраните по делото доказателства се установява, че гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е образувано по предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че *** дължи в полза на Е. С. Е. сумата от 317,03 лева – главница, представляваща част от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на **, за която сума на 22.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав. Следователно ищцата е депозирала заявление за издаване на заповед за 4 изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, като препис от заповедта е връчен на ***, което дружество е имало възможност в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК да подаде възражение срещу издадената заповед /в случай, че оспорва дължимостта на претендираното вземане/, респективно, да заплати доброволно сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение /в случай, че не оспорва дължимостта на претендираното вземане/.

Следователно се налага извод, че с получаване на препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ответникът *** е поканен от ищеца Е. С. Е. да му заплати сумата от 317,03 лева, представляваща част от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на **.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът *** е поканено да заплати главницата от 317,03 лева, представляваща част от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на **, с получаване на препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

При извършена справка в деловодната система на Софийски районен съд се установява, че препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчена на *** на 09.03.2021 г.

Следователно ответникът дължи лихва за забава за периода от 09.03.2021 г. – 21.05.2023 г.

Не може да се приеме извод, че депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява покана до ответника за заплащане на сумата от 317,03 лева, представляваща част от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на **, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника в заповедното производство. Едва с връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, може да се приеме 5 извод, че ищецът е поканил ответникът да му заплати процесната сума от 317,03 лева, респективно едва от този момент следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава по отношение изпълнение задължението си за заплащане на главното вземане.