Акт № 284 от 29.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Сливен, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500494 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №176/23.07.2026г. по гр.д.

№55/2026г. на Новозагорски районен съд, с което е обявен за относително недействителен по отношение на Х. С. Ж. сключения между Х. К. Г. и К. Н. В.

Договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №55, том III, рег. № 4719, дело №417/2025г. на нотариус Н.Б., рег. №416, вписан в СВ – Н.З. под акт №27, том №6, с вх. рег.№1572/15.08.2025г., дв. вх. рег. №1572/15.08.2025г., с който Х. К. Г. е прехвърлил на К. Н. В. правото на собственост върху недвижим имот: дворно място, находящо се в с. П.М., Община Н.З., което съставлява УПИ III-201, квартал 26 по ПУП на селото, с площ, съгласно скица от 820,00 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 35,00 кв.м., ведно с находящата се в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 52,00 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, граници на дворното място: УПИ II-200, улица, УПИ VII-200, УПИ IV-202. С Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 544,53 евро.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство К. Н. В. чрез пълномощника адв. М. Д. и с нея се обжалва посоченото 1 решение изцяло.

Във въззивната си жалба, въззивницата К. В. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон.

Счита, че тя, противно на приетото от районния съд, не е измежду лицата, визирани в разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Въпреки че фактическото съжителство е съществувало в обществото, законодателят не е посочил тези случаи в разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, което не е пропуск на законодателя. Неправилно разпоредбата се тълкува разширително и извън идеята на законодателя. Изводът на районния съд бил в противоречие с Решение №1314/10.03.2009г. по гр.д. №1765/2008 на ВКС, според което не можело да се разширява кръгът на лицата, по отношение на които се презумира знание по чл. 135, ал.2 от ЗЗД. Ищецът следвало да докаже, че тя е знаела, че сключеният между нея и другия ответник договор уврежда интересите на ищеца, в качеството му на кредитор. Това не било доказано. Приемайки презумпцията по чл.

135, ал.2 от ЗЗД като доказателство, районният съд постановил неправилно решение, несъобразено с доказателствата по делото. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанцонното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от другите страни в производството.

С отговора, подаден от другия ответник в първоинстанционното производство Х. К. Г., всъщност е налице присъединяване към въззивната жалба на К. В. – негов съответник и необходим другар в процеса. С това становище /отговор/ Х. К. Г. изразява съображения относно основателността на въззивната жалба на К. В. и съответно относно неправилността и незаконосъобразността на постановеното първоинстанционно решение. Твърдяното в жалбата на В. отговаряло на събраните по делото доказателства. Счита, че напълно необосновано районният съд приел, че В. е знаела, че със сделката се увреждат интересите на ищеца. Посочва, че той никога не е споделял с нея, че дължи пари на ищеца. Никой от свидетелите не споделил, че тя знае, че със сделката се цели увреждане интересите на ищеца. Независимо, че живеели заедно, той никога не й споделял от кого има взема пари, респ. да дава пари. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

С отговора на въззивната жалба, подаден от насрещната страна в първоинстанционното производство – ищеца Х. С. Ж. чрез пълномощника адв. С. К. от АК – Б., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и 2 обосновано и моли съда да го потвърди. Относно приложимостта на презумпцията по чл. 135, ал.2 от ЗЗД посочва, че районният съд се е позовал на практика на ВКС за тълкуване на нормата в точния й разумен смисъл с оглед основната цел на института – предимство на защитата на кредитора пред лицата, намиращи се в трайна семейна и битова общност с длъжника. В случая, длъжникът и приобретателката живеят в едно общо домакинство повече от 20 години и имат 4 общи деца, като живеят именно в процесния недвижим имот, представляващ семейното им жилище. Дори и без прилагане на презумпцията, от посочените факти по косвен път се установявало знанието на въззивницата по смисъла на чл. 135, ал.1, изр. второ от ЗЗД. Всички останали предпоставки били безспорно установени по делото. Въззиваемият претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба и отговорите не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивницата К. Н. В., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М. Д., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивникът Х. К. Г., редовно призован, се явява лично. Моли въззивната жалба да бъде уважена.

В с.з. въззиваемият Х. С. Ж., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. С. К. от АК – Б., който посочва, че оспорва подадената въззивна жалба като неоснователни. Поддържа подадения отговор. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявения иск. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е законосъобразно и правилно.

3

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционният съд е сезиран, е иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по отношение на кредитора на продавача.

Предмет на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това увреждане да бъде преодоляно като чрез обявената по отношение на кредитора относителна недействителност на действието на длъжника се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото предмет на действието.

Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са: ищецът да има качеството на кредитор спрямо длъжника-ответник; вземането на кредитора следва да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от длъжника, което се атакува; наличие на извършено правно действие от длъжника – ответник; увреждане на интересите на кредитора от извършеното правно действие; знание на длъжника и/или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора. Презумпция за знание е установена по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника – чл.135, ал. 2 от ЗЗД.

Според настоящия състав, по делото е установено, че ищецът Х. С. Ж. има качеството кредитор по отношение на ответника Х. К. Г.. Това качество е породено от Присъда №19/25.06.2025г. по НЧХД №522/2024г. по описа на Районен съд – Н.З., с която е осъден Х. К. Г. да заплати на Х. С. Ж. обезщетение за претърпени от престъпление неимуществени вреди в размер на 800лв., чийто размер е увеличен на 3000лв. с Решение №169/28.08.2025г. на СлОС. За присъденото обезщетение в размер на 3000лв. и за присъдените за двете съдебни инстанции разноски в общ размер от 4

2512,00лв. е издаден изпълнителен лист №76/17.09.2025г. по НЧХД №522/2024г. на НЗРС.

Престъплението, в извършването на което Х. К. Г. е признат за виновен - по чл.

130, ал.1 от НК, за обезщетяване на вредите от което е присъдено посоченото обезщетение, е извършено на 17.03.2024г. в с. П.М., общ. Н.З. чрез нанасяне на множество удари.

Вземането на кредитора - ищец Х. С. Ж., произтичащо от непозволено увреждане – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, извършено от ответника Х. К. Г. на 17.03.2024г., безспорно е възникнало преди датата /15.08.2025г./ на атакувания с иска Договор за покупко-продажба на недвижим имот. Не е необходимо кредиторът да доказва, че вземането му е ликвидно и изискуемо. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК еднозначно се приема, че за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, вземането на увредения кредитор не е необходимо да е изискуемо, ликвидно или съдебно установено, не е необходимо и да е налице неизпълнение на задължението, достатъчно е то да е възникнало и да съществува.

Следователно, в случая безспорно е налице вземане на кредитора – ищец спрямо първия ответник Х. К. Г., предхождащо атакуваната разпоредителна сделка, т.е. първите две предпоставки за предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД са налице.

Атакуваното правно действие е договор за покупко-продажба на недвижим имот и спрямо него е допустим иск по чл.135 от ЗЗД. С този договор длъжникът Х. К. Г. се е разпоредил възмездно с притежавания от него недвижим имот в с. П.М., общ. Н.З., като го е прехвърлил на втория ответник - К. Н. В. – негова фактическа съжителка от повече от 20 години.

С тази разпоредителна сделка, безспорно длъжникът Х. Г. е намалил актива на имуществото си и по тази начин е увредил интересите на кредитора си – ищеца, с препятстване възможността да реализира вземането си с насочване на принудително изпълнение върху този имот. Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество.