Решение № 2984 от 12.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2984 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330114599 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. Р. Д., ЕГН ********** против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 20.04.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ....., по който клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 210 лева, била нищожна, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал.

4 ЗПК и нарушаваща съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори. Моли за връщане на сумата о т 19,09 лева /вж. част. прекр., поради отказ – л. 43/ – като получена без основание.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Платената сума била в размер на 19,09 лева и била дължима. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № ........... от 20.04.2022 г., по който е уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 210 лева /вж.

Определение по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според договора, уговорената доп. услуга „фаст“ касае – предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. За нея е предвидено възнаграждение от 210 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че посоченото възнаграждение за доп. услуга „фаст“ представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за възн. е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

Ето защо, клаузата за дължимост на такава сума е нищожна, поради противоречие със закона, а в т.ч. и на добрите нрави, предвид уговорения й размер – 210 лева при кредит от 600 лева, представляваща 35 % от предоставения финансов ресурс, а ведно с другата такса флекси – равни на кредита.

Такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост. Основната й цел е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорената клауза. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт. Същевременно и реално извършване на конкретна услуга не се установява, за да се дължи предвидената сума за възнаграждение /която принципно е недължима, съгл. посочената норма на ЗПК/.

2

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие.

Клаузата е нищожна, при което е налице пречка за възникване на задължение по нея. Няма спор, че исковата сума е платена от ищеца – потребител, при което подлежи на връщане, т.к. е получена при начална липса на основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от 200 лева. За да се определи размер под минимума по НМРАВ – по казуса бяха съобразени – ниската фактическа и правна сложност; цената на предявения иск, положените пр. усилия, развитието на делото без явяване на пр. представител и ангажиране на доказателства, както и постановките в Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г.

Искането на ответника за присъждане на разноски за частичното прекратяване /имащо характер на такова за допълване на пр. опр. по см. на чл. 248 ГПК/ е недопустимо – извън срок - опр. за част. прекр. е връчено на 30.04.2025 г./л.52/, 1седм. срок по чл. 248 ГПК изтича на 07.05.2025 г. вкл. – работен ден, а искането е направено с молба от 09.05.2025 г. То е и принципно неоснователно, т.к. се касае за иск на потребител за връщане на недължима сума по договор, при което разноски на отв. не се дължат, нито тези на ищеца се редуцират по съразмерност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да плати на А. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: .............., следните суми: 19,09 лева /деветнадесет лева и девет стотинки/ - представляваща получена без основание сума за възнаграждение за закупена допълнителна услуга „фаст“ по сключен между страните договор за потребителски кредит № ......... от 20.04.2022 г., както и 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

3

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., със служебен адрес:

......., сумата от 200 лева /двеста лева/- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в производството по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на ответника „Профи кредит

България“ ЕООД в молба от 09.05.2025 г. за допълване на протоколно определение от 16.04.2025 г. в прекратителната част с присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта относно разноските за прекратителната част – има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването от ответника.

Начин на плащане, посочен от ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

..............................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4