Решение № 983 от 28.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 379/2018
- Вид
- Решение № 983
- Подписан
- 28.05.2019
- В сила
- 05.08.2021
- Състав
- ЖАКЛИН ДИМИТРОВА КОМИТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- Чл.25 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 151, ал.1, предл. първо · Закон за кредитните институции
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл.690 · Търговски закон
- чл.692 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 4 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал.1, т.2 · Търговски закон
- чл.694, ал.4 · Търговски закон
- чл.694, ал.6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
- чл.694, ал.8 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. № 379 по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
694, АЛ. 1, Т. 2 ОТ ТЗ.
Ищецът „Т.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 2-3, представлявано от изпълнителния директор Ж.Е.А., чрез адв. В.Х., със съдебен адрес:***, с искова молба от 26.02.2018 г. и с молба-уточнение от 12.03.2018 г. твърди, че с решение от 27.09.2017 г.
СГС, ТО-17 с-в пo т.д. № 7340/15 г., е обявил неплатежоспособността на „Т.“ АД и е открил производство по несъстоятелност за посоченото дружество. Решението на съда е обявено в ТР по партидата на ищеца с вписване под № 20170927175853. В хода на производството ответникът е предявил вземанията си с молба № 136679 от 16.10.2017 г. В посочената молба В.С. претендира включването му като кредитор, с вземане в размер от 2 518 617 лв., която сума смята, че е дължима по Договор за прехвърляне на вземане, сключен с „Т.“ АД на 24.10.2014 г. С договора ответникът прехвърля вземанията си към „К.Т.Б.“ АД/н./, възникнали по следните банкови сметки: IBAN ***; IBAN ***, както и част от вземането си по банкова сметка *** ***, която част е в размер на 7 744 лв. срещу задължението на „Т.“ АД да му заплати покупна цена за прехвърлените Вземания в размер на 2 518 617 лв. Предявеното вземане не е прието от синдика на „Т.“ АД, поради което същото е включено под № 3 в Списъка на неприетите вземания на кредиторите и обявено в ТР под № 20171130095046. В.С. е подал възражение срещу неприемането на вземането му, която молба е с № 164835 от 6.12.2017 г. С Определение № 803/12.02.2018 г. съдът по несъстоятелността е уважил депозираното възражение, поради което е изменил Списъка на приетите от синдика вземания, като е включил в него вземането на ответника в размер на 2 518 617 лв., представляващо дължима, според съда, покупна цена по договор за прехвърляне на вземане с дата от 24.10.2014 г. В законоустановения срок се предявява настоящия отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ за установяване на обстоятелството, че вземането на В.С. за сумата 2 518 617лв., прието в производството по несъстоятелност, не съществува.
В.С. не е кредитор на „Т.“ АД и няма вземане към него, тъй като договорът за прехвърляне на вземане с дата 24.10.2014 г. е прекратен с обратна сила. На 05.11.2014 г. страните са подписали допълнително споразумение, в чл.1 от което са уговорили редица прекратителни условия. Чл.1, ал.1 от споразумението предвижда, че договорът се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, при настъпване на някое от изброените от т.1 до т.5 обстоятелства. Прекратяването е настъпило, тъй като са се осъществили няколко прекратителни условия /по т.1, т.3 и т.5/. Общоизвестен факт е, че БНБ е отнела лиценза на „КТБ“ АД /н./ на 06.11.2014 г. В т. 1 е предвидено, че ако това стане до 20.12.2014 г. договорът се прекратява. В т.3 страните са предвидили, че договорът се прекратява, ако прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „КТБ“ АД към него по договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка.
С влязла в сила съдебна спогодба по т.д.№ 9395/16 г. на СГС е прогласено, че на осн. чл.59, ал.3 от ЗБН извършените прехващания, обективирани в изявление за прихващане с вх. № 11279/06.11.2014 г. и изявление за прихващане с вх.№ 11580/11.11.2014 г. отправени от „Т.“ АД до „КТБ“ АД/н./, са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД/н./. До 31.01.2015 г. „КТБ“ АД/н./ не е издала на ищеца писмено потвърждение или друг документ, от който да е видно, че смята за погасени задълженията му, произтичащи от договорите за кредит /т.5/. Напротив, банката е предявила иск за прогласяване недействителността на извършените прихващания, въз основа на който е образувано т.д.№ 9395/16 г.
На 16.06.2015 г. между страните е подписано ново допълнително споразумение към договора за прехвърляне на вземане, в което „Т.“ АД и В.С. приемат, че договорът за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. не е произвел каквото и да е правно действие и кредитор на „КТБ“ АД/н./ е В.С.. В т.3 от това споразумение страните са декларирали, че нямат каквито и да са имуществени претенции една към друга във връзка с прекратилия с обратна сила действието си договор за прехвърляне на вземане. На 14.08.2015 г. със заявление, входирано в „КТБ“АД/н./ с вх. № 3493 страните съобщават на банката, че сключеният между тях договор за прехвърляне на вземане е прекратен с обратна сила, както и че договорът не е произвел каквото и да е правно действие, поради което кредитор на банката е само и единствено В.С.. Установява се, че след като В.С. няма подлежащо на събиране ликвидно и изискуемо вземане към дружеството в несътоятелност, същият не е кредитор на „Т.“ АД.
Въз основа на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на В.С. в размер от 2 518 617 лв. по договор за цесия от 24.10.2014 г. не съществува. Моли съда да осъди ответника да заплати извършените от ищеца разноски, включително и платения адвокатски хонорар. Моли, на осн. чл.694, ал.4 от ТЗ, да бъде конституиран в производството синдикът на „Т.“ АД - Е.Г.Т., с адрес: ***, aп. 8. Прилага писмени доказателства по опис.
С молба от 12.03.2018 г., подадена във връзка с Разпореждане от 01.03.2018 г. на СГС, VI-9 състав, с което исковата молба е оставена без движение, ищецът е уточнил, че с исковата молба е поискано на осн. чл.694, ал.4 от ТЗ да бъде конституиран в производството синдикът на „Т.“ АД - Е.Г.Т.. Поддържа така направеното искане.
С Определение от 13.03.2018 г., постановено в закрито заседание, СГС, VI-9 състав, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, е конституирал синдика като страна в производството по т.д. № 379/2018 г. по описа на СГС, VI-9 състав.
Синдикът на „Т.“ АД, с ЕИК ******** – Е.Т., със съдебен адрес:***, имаща качеството на страна по делото, е депозирала отговор на искова молба от
10.04.2018 г. Твърди, че искът е подаден в предвидения от закона срок (чл.694, ал.6 ТЗ, изм., обн. в ДВ бр.105 от 2016 г.), считано от датата на обявяване в търговския регистър на определението по чл.692 от ТЗ, и същият е допустим, тъй като изхожда от лице, което има правен интерес и е процесуално легитимирано да предяви иск по чл.694 от ТЗ срещу прието от синдика вземане. Приетите и оспорени с настоящия иск вземания на ответника произтичат от договор за прехвърляне на вземания, сключен между страните - „Т.“ АД и В.И.С. на дата 24 октомври 2014 г. С Допълнително споразумение към него от дата 05.11.2014 г. страните са уговорили, че „договорът за прехвърляне на вземане от 24 октомври 2014 г. се прекратява с обратна сила автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако: 1. До 20.12.2014 г. включително БНБ не отнеме лиценза на „К.Т.Б.“ АД за извършване на банкова дейност; 2. Началната дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД се окаже по-ранна от достоверната дата на придобиване на вземането от цесионера;
3. Прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „К.Т.Б.“ АД към него по Договорите за кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка; 5. До 31.01.2015 г. „К.Т.Б.“ АД не е издала на цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметка или с друг документ, че смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договорите за кредит. Цедираните вземания са надлежно съобщени по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника „КТБ“ АД /н/ на 06.11.2014 г. и са осчетоводени от Банката. С едностранни изявления вх.№ 11279/06.11.2014 г. и вх.№ 11580/11.11.2014 г., „Т.“ АД е отправило изявление до КТБ за прихващане между придобитите по договорите за цесия ликвидни и изискуеми вземания със свои ликвидни и изискуеми задължения по три договора за кредит. Банката е осчетоводила прихващанията. Прихващанията са атакувани по съдебен ред - по чл.59 ЗБН, като с влязъл в сила на 12.10.2017 г. съдебен акт по т.д.№ 9395/2016 г. на СТС, TO, VI-11 състав, са признати за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/. Уважените конститутивни искове водят до пряка промяна в правната сфера на страните по атакуваната сделка: връщане на вземанията на „КТБ“ АД /н/ по договорите за кредит към „Т.“ АД в патримониума на Банката - имуществени права, придобити след откриване на производството по несъстоятелност — чл.3 ЗБН, респ. възстановяване на цедираните вземания в имуществото на „Т.“ АД по договорите за цесия. Решението е задължително за страните по делото. Касае се за относителна недействителност, като съдебният акт има установително действие само спрямо длъжника КТБ, кредиторите на несъстоятелността на КТБ и синдиците на КТБ.
Чл.25 ЗЗД урежда режима на сделките, сключени под отлагателно или прекратително условие. Сключените сделки при прекратително условие имат следното действие: до настъпване на уговореното между страните условие, сделката поражда своето правно действие. Ако уговореното прекратително условие се сбъдне, се прекратява правното действие на сделката и се възстановява правното положение от преди това. Несбъдването на прекратително условие води до продължаване действието на правната сделка, т.е. тя придобива действието на една безусловна сделка. Изискването на чл.25, ал.1 от ЗЗД е условието да представлява бъдещо несигурно събитие. В случая, след подписване на договора за цесия, са настъпили следните обстоятелства. С Решение от 06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал.1, т.1, ал.
2, т. 25 и чл. 151, ал.1, предл. първо от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, Управителният съвет на БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД. Решението е обявено публично, поради което още на 06.11.2014 г. е настъпило първото уговорено между страните по договора за цесия прекратително условие, визирано в чл. 1, т. 1 от допълнителното споразумение. С Решение № 1443/03.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т.д.н.№ 2216/2015 г., е отменено Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, TO, VI-4 състав, в обжалваната част и вместо него е постановена нова начална дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД - 20.06.2014 г. Няма пречка договорът за цесия, като всеки един двустранен договор, да бъде прекратен поради настъпване на уговорено в съдържанието му прекратително условие по смисъла на чл.25 ЗЗД. Правилото на чл.25 ЗЗД е общо и е приложимо към всички двустранни договори, включително и тези, имащи за предмет прехвърляне на едно вземане, за които липсва специална норма, която да дерогира и изключва приложението на общата такава. В този смисъл и съобразно предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, страните са се съгласили и приели, че действието на сключения договор за продажба на вземания се прекратява с обратна сила автоматично, при настъпване на което и да е от уговорените прекратителни условия, без да е необходимо изрично изявление в този смисъл. Видимо от постигнатите договорки и с оглед настъпилите след сключването му прекратителни условия, визирано в чл. 1 на допълнителното споразумение, действието на договора за цесия е било прекратено с обратна сила. Това се потвърждава изрично и в последващо подписаното между страните Споразумение от 16.06.2015 г., с което страните приемат, че договорът за цесия не е произвел каквото и да е правно действие и декларират, че нямат каквито и да е имуществени претенции една към друга във връзка с прекратилия с обратна сила действието си договор за прехвърляне на вземане. Разбира се, прекратяването на действието на цесията е само между страните по прекратената облигационна връзка: цедент и цесионер, но не и по отношение на длъжника „КТБ“ АД /н/, за който като носител на вземанията се счита „Т.“ АД, след осчетоводяване на цесиите в резултат на получените уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Такова уведомление до Банката е депозирано с вх.№ 3493/14.08.2015 г., като банковата институция е уведомена, че договорът за прехвърляне на вземанията е прекратен с обратна сила, поради което като кредитор и носител на тези вземания следва да се счита единствено В.С..