Определение № 1428 от 26.08.2024, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1428 гр. гр. Хасково, 26.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101588 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен, от Х. Т. Х., ЕГН **********, от гр**************, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4.

В исковата молба се твърди, че през 2015г. ищецът сключил Договор за потребителски паричен кредит № 2002918 от 02.10.2015г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземането по който договор било прехвърлено на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на цесия, за която ищецът не бил уведомен по надлежния ред. Във връзка с това прехвърляне на вземането „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 1052/2018г. по описа на Районен съд – Хасково. По посоченото дело били издадени Заповед № 473 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.05.2018г., както и изпълнителен лист, възоснова на които било образувано изп. дело № 63/2019г. по описа на ЧСИ З.З., с рег. № 875, с район на действие – района на Окръжен съд – Хасково. По този изпълнителен лист от 15.06.2018г. ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 16 289.98 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 2002918 от 02.10.2015г.; 1 149.97 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.03.2017г. до 27.11.2017г.; 653.30 лева – 1 обезщетение за забава за периода от 14.03.2017г. до 27.04.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 361.87 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. Посочва се още, че първоначално през 2019г., когато било образувано изпълнително дело № 63/2019г. по описа на ЧСИ З.З., били извършвани определени изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело, но от 2020г. до месец януари 2024г. включително не били извършвани никакви изпълнителни действия /повече от две години/ и поради това ищецът счита, че е настъпила перемция.

В тази връзка, на 19.01.2024г. била депозирана молба по изпълнителното дело, с която било поискано произнасяне в този смисъл, т.е. производството да бъде прекратено, но това не било сторено, като ищецът получил на 24.01.2024г. по ел. поща писмо, че ЧСИ Запрянов отказва да прекрати изпълнителното дело поради липса на основания по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В уточняваща молба ищецът посочва, че от 2020г. до началото на 2024г. не били извършвани изпълнителни действия по смисъла на закона от страна на взискателя, т.е. повече от две години. Ищецът основавал иска си само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и това бил фактът перемция, която настъпила след издаването на изпълнителния лист и след образуването на изпълнителното дело. По посоченото изпълнително дело перемцията била настъпила още в началото на 2023г., тъй като в посочения двугодишен срок изпълнителни действия не били искани, а нямали прекъсващ давността ефект подадените молби, извършваните справки и др. такива. Последващо изпълнително действие било извършено в началото на 2024г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 16 289.98 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 2002918 от 02.10.2015г.; 1 149.97 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.03.2017г. до 27.11.2017г.; 653.30 лева – обезщетение за забава за периода от 14.03.2017г. до 27.04.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 361.87 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото, по издаден изпълнителен лист от 15.06.2018г. по Ч.гр.д № 1052/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, за които вземания е образувано изпълнително дело № 2

63/2019г. по описа на ЧСИ № 875 – З.З., с район на действие – Окръжен съдХасково, както и всички разноски по изпълнителното дело, както и разноските за принудителното събиране по изпълнителното дело в полза на ответната страна, както и такси и разноски, съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Ищецът претендира разноски. Прави искане за прилагане на Ч.гр. д. № 1052/2018г. по описа на РС-Хасково, за изискване на копие от изп. дело № 63/2019г. по описа на ЧСИ З.З., за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, както и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по преценка на съда.

Ответникът подава отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Моли съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск или да постанови решение, с което да отхвърли същия, като му присъди разноски.

При така изложените фактически твърдения в исковата молба съдът намира предявения иск за недопустим по следните съображения:

При предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в случая заповедното производство/, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника, измежду които факти обаче не е този на настъпилата перемция в изпълнителното производство. Доколкото обаче единственото поддържано в исковата молба, а и в уточняващата такава, основание за недължимост на сумите е твърдяна от ищеца перемция, като липсва позоваване на изтекла в негова полза погасителна давност, съдът намира иска за недопустим.

Правилно е отбелязано от ответника по делото в подадения отговор на исковата молба, че по дефиниция чрез иска по чл.439 от ГПК се упражнява по съдебен път материалноправното възражение за изтекла погасителна давност.

Само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, поради което длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, възоснова на което е издаден 3 изпълнителен лист. Тъй като обаче в исковата молба, както вече бе отбелязано по-горе, липсва каквото и да било позоваване от ищеца на изтекла в негова полза погасителна давност относно процесното вземане и излагане на фактически твърдения в тази насока, предявеният иск съдът намира за недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Води от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1588/2024г. по описа на Районен съд – Хасково, като – недопустимо.

ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН **********, от гр**************, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, направените по делото разноски в размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: А.Б.

4