Решение № 20 от 27.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20262000600005 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по искане от осъденото лице Б. С. Б. ЕГН ********** от гр.Бургас за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 539/ 2025 г. по описа на Районен съд - Царево, приключило с одобрено от съда споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. Оспорва се частта от определението, с която на основание чл.343б ал.5 вр. ал.1 от НК е отнето в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, собственост на искателя Б., а именно лек автомобил марка „Форд“, модел „Маверик“ с рег. № ** **** **. Претендира се възобновяване на наказателното производство поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на осъдения, отмяна на определението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция осъденият, редовно призован, се явява лично и с упълномощения защитник – адвокат Л. А. от АК-Бургас.

1

Защитникът поддържа искането по изложените съображения за допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище за основателност на искането за възобновяване. Допуснато е посоченото в искането нарушение, обосноваващо основание за възобновяване на производството по делото, отмяна на влязлото в сила определение в посочената част с удовлетворяване на заявените искания.

Апелативният съд провери доказателствата по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:

Искането на осъдения Б. Б. за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като изхожда от активно легитимирано съгласно чл.420 ал.2 от НПК лице, осъдено с влязло в сила определение по чл.382 ал.7 от НПК, което е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, т.е. със съдебен акт от категорията по чл.419 ал.1 от НПК. Искането е депозирано в срока по чл.421 ал.3 от НПК, и доколкото се претендира отмяна на влязлото в сила определение само в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението, собственост на искателя Б., то осъденият несъмнено има правен интерес от иницииране на настоящото извънредно производство.

Разгледано по същество, искането на осъдения Б. е основателно.

С определение № 217 от 15.09.2025г. по НОХД № 539/ 2025г., състав на Районен съд - Царево одобрил постигнатото между прокурор от Районна прокуратура - Бургас, обв. Б. Б. и упълномощения му защитник адв. А. споразумение за решаване на наказателното дело. Със споразумението Б. се признал за виновен в това, че на 09.09.2025 г., в землището на гр. Царево, обл.

Бургас, по ВП П-99, км. 53, КПП Лукойл - Царево, в посока от гр. Царево към с. Лозенец, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Маверик“, с per. № ** **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,55 на хиляда, установено по надлежният ред посочен в чл.1 ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на 2 наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+, с фабр. № 0064 – престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

За описаното престъпление, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.55 ал.3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба“. На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 5 месеца, от който срок на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 09.09.2025 г.

Със същото определение е одобрена постигната между страните клауза, съгласно която на основание чл.343б ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК в полза на държавата е отнето моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, собственост на искателя Б., а именно лек автомобил марка „Форд“, модел „Маверик“ с рег. № ** **** **.

С оглед анализираното съдържание на процесното споразумение настоящият съдебен състав достигна до заключение, че определението по НОХД № 539/ 2025г. на Районен съд - Царево, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение за решаване на наказателното дело, в частта, с която е отнет в полза на държавата лекият автомобил, притежание на осъденото лице, послужил за извършване на престъплението, е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл.383 ал.2 от НПК, засегнало правото на защита на осъдения.

Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.2 от НПК, след като одобри постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, съдът се произнася по прилагането на чл.53 от НК по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК.

Наред с това, нормата на чл.381 ал.5 т.1 - 6 от НПК урежда изрично и изчерпателно въпросите, по които страните задължително следва да постигнат съгласие в споразумението за решаване на делото, но сред тези въпроси не попада приложението на чл.343б ал.5 от НК, респективно чл.53 от НК. Според текста на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, към който препраща чл.383 ал.2 от НПК, съдът може да се произнесе с определение по въпроса за прилагането на чл.53 от НК, и това определение подлежи на обжалване и протестиране по реда на 3

Глава XXI от НПК, според изричното предвиждане на чл.306 ал.3 от НПК. За разлика от него, определението на съда, с което се одобрява постигнато между страните в наказателния процес споразумение за решаване на делото, е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, съгласно изричната разпоредба на чл.382 ал.9 от НПК.

По приложението на чл.343б ал.5 от НК преобладава съдебната практика, според която цитираната норма урежда мярка по чл.53 от НК, тъй като изисква отнемане на превозното средство, когато е собственост на дееца, или съответно присъждане на равностойността му, когато той не е негов собственик. Безспорно е в правната теория и в съдебната практика, че отнемането на предмета и/ или средството на основание чл.53 от НК поради извършено конкретно престъпление не е наказание, а допълнителна неблагоприятна за дееца последица, изразяваща се в принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на съответната вещ. С оглед правната природа на мерките по чл.53 от НК, тяхното включване в споразумението по реда на глава 29 от НПК е недопустимо, тъй като приложението им е ограничено до очертани в закона конкретни хипотези, разпоредбата на чл. 53 от НК е императивна и приложението не може да зависи от съгласието на страните по споразумението, а е поставено изцяло в правомощията на решаващия съд.

Съобразно тези принципни положения и при съблюдаване законовите регламенти на чл.381 ал.5 т. 1 - 6 от НПК, чл.383 ал.2 от НПК, чл.306 ал.1 т.1 и ал.3 от НПК, чл.382 ал.9 от НПК и чл.53 от НК, настоящият съд приема, че определението по НОХД № 539/ 2025г. на Районен съд – Царево за одобряване на постигнатото между представителя на РП - Бургас, обв. Б. и защитника му адв.А., споразумение за решаване на делото, в частта относно отнемането в полза на държавата на превозното средство, е постановено при нарушение на процесуалния закон. В случая е нарушена процесуалната разпоредба на чл.381 ал.5 от НПК, която не позволява на страните да се споразумяват относно прилагането на чл.53 от НК, както и тази на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, която урежда компетентността на съда да се произнася по прилагането на чл.53 от НК с определение, подлежащо на въззивен контрол. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото е засегнало процесуалните права на страните, като ги е лишило от възможността да атакуват пред въззивната инстанция съдебния акт по приложението на чл.53 от НК.

4

Установените в настоящото производство нарушения на процесуалния закон са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК и съставляват основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.

В настоящата извънредна процедура съдът следва да възобнови частично производството по цитираното наказателно дело, да отмени постановеното по него определение само в частта, с която е отнет в полза на държавата лекият автомобил, собственост на Б., и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по въпроса за приложението на чл.343б ал.5 от НК при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

Така мотивиран, на основание чл.425 ал.1 т.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1 т.2 от НПК, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 539/ 2025 г. по описа на Районен съд - Царево.

ОТМЕНЯ определение №217 от 15.09.2025г., постановено по НОХД № 539/ 2025г. по описа на Районен съд - Царево в ЧАСТТА, с която е одобрено постигнатото между страните споразумение за отнемане на основание чл.343б ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК в полза на държавата на лек автомобил марка „Форд“, модел „Маверик“ с рег. № ** **** **, послужил за извършване на престъплението, собственост на осъдения Б. С. Б. ЕГН **********.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5