Решение № 284 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3412/2024
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И. като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330203412 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0444-000193 от 03.06.2024г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на ** /М. Д./, р.**, документ за самоличност тип /№ СУМПС/ **, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят * * /М. Д./ обжалва наказателното постановление /НП/, като формулира претенция за отмяната му като незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на наказателното постановление поради незаконосъобразност.
Въззиваемата страна – ВПД Началник РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, 05 РУ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В депозирана молбастановище навежда доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност прави възражение за 1 намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против ** /М. Д./ за това, че на 03.06.2024 г. около 18:01 часа в гр.Пловдив на бул.“Освобождение“ като водач на товарен автомобил, **, при обстоятелства: гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ до бл.52 посока от север към юг управлява товарен автомобил Ситроен Джъмпер с рег.№ **, собственост на ЕТ „С-М.А.“ с Булстат 1220093111, като на път отворен за обществено ползване МПС-то е прекратена регистрация от 30.05.2024 в 18:32 часа по реда на чл.143, ал.15 от Закона за движение по пътищата, с което е извършил:
1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
С това виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 03.06.2024г., съставен от С. И. Б. – полицай към ОДМВР Пловдив, 05 РУ Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Описаната фактическа обстановка, която и самият жалбоподател не оспорва, се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – гласни и писмени, като съдът кредитира както свидетелските показания на актосъставителя Б., така и от приложените писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани. В случая чрез действията си по управление на процесния автомобил, жалбоподателят не се е съобразил с това правило за поведение, тъй като по улица на населено място е управлявал 2 нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство. Това му поведение с категоричност се доказва от приложените по делото доказателства, от които се установява, че на 28.03.2024г. е била извършена покупко-продажба на процесния автомобил, като данни от договора по тази сделка са били изпратени по електронен път от нотариуса, изповядал я, в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР на същата дата – 28.03.2024г.
Купувач по сделката е бил синът на жалбоподателя – А. М. Д.. При промяна на собственика на МПС, купувачът-приобретател на регистрирано МПС е задължен в едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС, така както повелява разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. В случай, че не изпълни задължението си за регистриране на превозното средство, в двумесечен срок от придобиване, съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията на регистрираното ППС се прекратява служебно, като това се осъществява не с издаването на нарочен административен акт, а с фактическото отбелязване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система. От датата на промяната в собствеността на процесното МПС – 28.03.2024г., до изтичане на цитирания двумесечен срок това обстоятелство не е било заявено от новия собственик, то законосъобразно е счетено от наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл.143, ал.15 от ЗДвП, уреждащ служебното прекратяване на регистрацията на МПС и същата е била прекратена с отбелязване в информационната система, считано от 30.05.2024 г. в 18:32 часа. В този случай автомобилът с прекратена регистрация се приравнява на такъв, който не е регистриран по надлежния ред. Предвид на това безспорно, с оглед установените факти и неоспорения факт, че жалбоподателят към момента на нарушението е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото към датата на нарушението е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано.
Установените по делото факти и анализът на законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача /независимо дали е собственик на МПС или не/ по управляване на нерегистрираното превозно средство води до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който се наказва с 3 лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Ако поради незнание бъде извършено такова нарушение следва да се счете, че е налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост.
Отделно от това следва да се има предвид в тази насока, че всеки водач има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила, като едно от основните задължения на всеки водач е да се увери, че същото е надлежно регистрирано.Незнанието на закона от собственика или от водача на автомобила никога не е извинително обстоятелство.
Наложените наказания са определени от законодателя кумулативно и във фиксирани размери и срокове, поради което нито съдът, нито наказващият орган имат възможност да ги отменят или изменят.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от оправомощени лица, видно от приложените по преписката заповеди, съдържат законово определените реквизити, като са спазени компетентността и предвидените в закона срокове, досежно тяхното съставяне, респективно издаване. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения поради неучастието на преводач в административнонаказателното производство предвид обстоятелството, че жалбоподателя е чужд гражданин. Видно от 4 свидетелските показания на актосъставителя в хода на проверката и при съставяне на АУАН комуникацията между проверяващите и водачът М. Д., която е продължила около 40-50 минути, се е осъществявала на български език, който той владеел в значителна степен и в спорадични моменти синът му – А. Д., присъствал по време на проверката, превеждал на баща си единични думи на италиански език. Нещо повече при проверката от страна на нарушителя е било депозирано обяснение във връзка с нарушението, което е било записано от А. М. Д. на български език и е било прочетено на жалбоподателя на разбираем за него език, за което последният се е подписал саморъчно. Все в този ред на разсъждения от страна на жалбоподателя е депозирана и жалба, инициирала настоящото производство, адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и защита, които също са изготвени на български език и са подписани от жалбоподателя саморъчно без да са съпроводена с превод на чужд език, поради което несъмнено същият е могъл да разбере в какво е обвинен и по никакъв начин не са му били ограничени правата, още повече, че същият ги е реализирал изцяло в настоящото производство.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 24-0444-000193 от 03.06.2024г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на ** /М. Д./, р.**, документ за самоличност тип /№ СУМПС/ **, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Съобразно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в производствата, като искане за присъждане на такива е направил жалбоподателя, но предвид изхода от делото, а именно потвърждаване на наказателното постановление, то липсва основание за присъждането им.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0444-000193 от 03.06.2024г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на ** /М. Д./, р.**, документ за самоличност тип /№ СУМПС/ **, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6