Решение № 138 от 22.05.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Димитровград, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101661 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „АПС Бета България“ЕООД твърди, че на 06.04.2020г. ответникът Й. Д. А. сключил Договор за потребителски кредит №411321 със „Сити Кеш“ ООД. Съгласно този договор, А. получил сумата от 800 лева, която трябвало да върне на 10 вноски по 187 лева всяка, в срок до 08.02.2021г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.73%. Процесният Договор за кредит бил действителен, като сключен според изискванията на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа, че ответникът Й. Д. А., не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Поради това, на 18.06.2025г. в съда било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „АПС Бета България“ЕООД против 1

Й. Д. А. за неплатените задължения по горепосочения договор. Образувано било ч.гр.д.

№1176/2025г. по описа на РС-Димитровград, по което на 16.07.2025г. съдът издал Заповед №606 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за посочените в заявлението суми. Тази заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Й. Д. А., че дължи на „АПС Бета България“ сумата в общ размер на 800 лева главница по процесния договор за кредит. Претендира заплащане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответника Й. Д. **- адв.В. Т., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва предявения иск изцяло, като счита същия за неоснователен. Заявява, че по никакъв начин ищеца по делото не установявал сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстoяние с ответника по установения в чл.18 от ЗПФУР ред, както и изпълнението му от негова страна.

Липсвали доказателства в тази насока, поради което оспорва сключването на такъв договор.

Не били приложени доказателства за сключването на формален или реален договор за заем.

Представения Договор за паричен заем не съдържал подписа на ответника по делото, поради което липсвал сключен между страните писмен договор. Приложеното платежно нареждане не било по банкова сметка на ответника, а до „Изипей“ АД и като получател бил посочен „Сити кеш“ООД, а за наредител бил посочен ответника. Не били представени доказателства за личното получаване на сумата от Й. Д. ** или каквото и да е доказателство за усвояване на твърдяната в исковата молба сума от него. Счита, че не бил изпълнен фактическия състав на цесията за която се претендира, че е налице и активно легитимиране на ищеца, поради което оспорва прехвърлянето на процесното задължение. Оспорва, че цесията е достигнала до знанието на ответника, както и че са предприети предвидените от закона действия за това. Оспорва всички документи, приложени по делото, които не съдържат подписа на ответника. Оспорва усвояването/получаването на каквито и да е суми от ответника от цедента или цесионера, въз основа на което да възникне задължение за връщането им. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани вземания по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за паричен заем Кредирект №411321/06.04.2020г. „Сити кеш“ООД е предоставил на Й. Д. А. заем в размер на 800 лева, който е следвало да бъде платен на 10 месечни вноски, 3 от които в размер на 26,70 лева и 7 в размер на 130,04 лева. Датата за плащане на първата вноска е 06.05.2020г., а последната вноска е дължима на 08.02.2021г. ГПР е 47,73%, а ГЛП е 40,05%. Общата сума за плащане от длъжника е в размер на 990,38 лева. Представен е Погасителен план, съгласно който освен дължими главница и лихва в общ размер на 990,38 лева се дължи и неустойка в размер на общо 879,62 лева, която е включена във всяка една от 10-те погасителни вноски, като всяка от тях е в размер на 187 лева месечно. Съгласно чл.6.1 от Договора, заемателят се 2 задължава в срок от три дни , считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, отговарящо на условията на чл.33 ал.1 от ОУ- поръчител или банкова гаранция. В чл.6.2 от Дговора е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл.6.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 879,62 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя като с подписване на настоящия договор за заем заемателя се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

Според приетата като доказателство по делото Разписка за извършено плащане №2000000208765149/06.04.2020г. в полза на Й. Д. А. по Договор №411321 е преведена сумата от 800 лева. Плащането е извършено чрез системата за електронни плащания Изи пей. В разписката не е посочено кой, кога и дали е получил въпросната сума.

Съгласно представения от ищеца по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на 13.01.2022г. „АПС Бета България“ЕООД и „Сити Кеш“ООД се договорили второто дружество да прехвърли в полза на ищеца по настоящото дело портфолио с вземания, описани в Анекс 1 към Договора. От страна на „Сити Кеш“ООД било издадено пълномощно, с което упълномощил ищеца „АПС Бета България“ЕООД да уведоми длъжниците, описани в Приложение №1 от 13.01.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между тях, за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.

Видно от представеното с исковата молба Уведомление за цесия от „АПС Бета България“ЕООД, Й. Д. А. се уведомява, че по силата на Договор за цесия от 13.01.2022г., „Сити кеш“ООД е прехвърлило вземанията си, произтичащи от Договор за кредит №411321/06.04.2020г., ведно с начислените лихви, такси и разноски, на „АПС Бета България“ЕООД. Ответникът е уведомен, че доброволно може да плати дължимите от него суми по договора по сметка на ответното дружество. Липсват данни въпросното уведомление да е било изпращано на ответника и съответно да е достигнало до неговото знание.

На 19.06.2025г. ищецът е депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било ч.гр.д.№1176/2025г., по което на 16.07.2025г. съдът издал Заповед №606 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в размер на 800 лева главница– задължение по Договор за потребителски кредит №411321/06.04.2020г., сключен със „Сити кеш“ООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2025г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 143,51 лева. Същевременно съдът е отхвърлил заявлението в частта му, в която е поискано присъждане на 553,02 лева неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит №411321/06.04.2020г., договорна лихва върху главницата в размер на 136,98 лева за периода от 06.04.2020г. до 06.02.2021г., лихва за забава в размер на 320,55 лева за времето от 06.02.2021г. до 31.05.2025г., сумата в размер на 364,86 лева, 3 представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ООД. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че може да предяви установителен иск за вземането си против ответника.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че на 06.04.2020г. между „Сити кеш“ООД и Й. Д.

А. е сключен Договор за паричен заем Кредирект №411321, като съгласно същия на ответника е бил предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 800 лева, който е трябвало да бъде върнат на десет вноски в срок до 08.02.2021г. Не се спори по делото, че „Сити кеш“ООД е продало на „АПС Бета България“ЕООД свои вземания към длъжници по договори за заем, сред които и този сключен с ответника.

Спорно по делото е дължи ли ответника на ищцовото дружество по процесния Договор, сключен със „Сити кеш“ООД, посочените суми в издадената от РС-Димитровград заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1176/2025г., както и уведомен ли е бил надлежно Й. Д. А. за извършената цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по отношение на него ищеца. На последно място, спорно е получил ли е реално ответника предоставената му в заем сума.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

На първо място, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че Й. Д. А. реално е получил предоставения му кредит от 800 лева. Ищецът представя по делото единствено Разписка за извършено плащане №2000000208765149/06.04.2020г. в полза на Й. Д. А. по Договор №411321 е преведена сумата от 800 лева. Липсват обаче каквито и да е други доказателства, че тази сума реално е била получена от кредитополучателя. Доколкото въпросната сума е следвало да се предостави на А. чрез Изи пей, то ищецът би следвало да изиска и представи разписка, подписана от съответното длъжностно лице предало сумата и от получателя на същата ответника А., от която да се вижда кога точно е станало предаването на процесната сума. В представената по делото разписка липсват каквито и да е подписи или печати на лицето извършило плащането и лицето, което евентуално е получило сумата от 800 лева. Наред с това, в разписката се сочи, че наредител на плащането е Й. Д. А., а получател „Сити кеш“ООД, което пък е в пълно противоречие с останалото съдържание на разписката, че извършения превод е в полза на ответника. Поради липсата на доказателства за получаване на процесната сумата от страна на Й. А., е невъзможно да бъде прието, че тя е била реално предадена на ответника и съответно, че той дължи връщането й на кредитора.

На следващо място, съдът счита, че вземането по процесния договор е било валидно 4 цедирано от кредитора на ищцовото дружество, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 13.01.2022г.

При постановяване на настоящото решение съдът взе предвид, че производството по делото се проведе в отсъствието на ответника Й. Д. А., който беше представляван от особен представител- адв.В. Т., посочен от АК-Хасково и назначен от съда. Издадената по ч.гр.д.