Решение № 12236 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12236 гр. С., 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110134365 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 205473/12.06.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 22437/26.01.2026г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 38089/01.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 69046/2024г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Н.П. е предявил срещу ответниците З.

П. К., Н. П. К. и Е. И. К. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 109, вх. А, ет. 6, ап. 16, аб. № *********, както следва:

1. З. П. К. (1/6):

69,64 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

14,10 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.11.2024г.;

4,97 евро за главница за дялово разпределение за периода м.10.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

1,35 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021г.-11.11.2024г.

1

2. Н. П. К. (1/6):

69,64 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

14,10 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.11.2024г.;

4,97 евро за главница за дялово разпределение за периода м.10.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

1,35 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021г.-11.11.2024г.

3. Е. И. К. (4/6):

278,56 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

56,42 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-11.11.2024г.;

19,88 евро за главница за дялово разпределение за периода м.10.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.11.2024г.) до окончателното им изплащане;

5,43 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.12.2021г.-11.11.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. А.К. / юрк. Д.Д. / юрк. Д.Б..

Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците З. П. К., Н. П. К. и Е. И. К. чрез назначения им особен представител адв. С. Р. – АК-С., са подали Отговор, вх. № 11676/15.01.2026г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни.

Претенциите неоснователно били предявени при условията на разделност. Прави възражение за погасяването им по давност. Оспорва ответниците да са собственици или ползватели на имота, съответно да е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Общите условия на ищеца не били приети изрично и с писмено потвърждение от К.и. Нямало данни те да са получавали уведомление, че са в забава, или да са били канени да платят суми. Оспорва се начислената топлинна енергия да е доставена и разпределена в съответствие с нормативните изисквания. Ответниците не се явяват в насрочените по делото открити съдебни заседания. Не се представляват или се представляват от особения им представител – адв. Р., която оспорва предявените искове, 2 включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД е депозирало Молба, вх. № 25472/28.01.2026г. на СРС, към която представя доказателства във връзка с отчитането и разпределението на топлинната енергия. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

3

С Договор от 22.08.1985г. за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ П.В. К. и Е. И. К. са закупили от Министерството на народната отбрана недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 109-110, вх. А, ет. 6, ап. 16, ведно с припадащите му се площи, права и помещения, за който съдът приема, че е идентичен с топлоснабдения имот. По делото не са представени доказателства, че купувачите към онзи момент са в брак: това, че имат общи фамилии и общи деца обосновава само предположение, че това е така, но предположението не е равнозначно на доказан факт. Поради това съдът приема с оглед нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС, че всеки от купувачите е станал собственик на половината от апартамента. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РИС26-УГ51-****/07.05.2026г. на Столичната община – Район „Искър“, П.В. К. е починал на 26.04.2008г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. И. К. и децата си З. П. К. и Н. П. К.. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН те са наследили по 1/3 ид.ч. от половината на П. К., като така З. К. и Н. К. са станали собственици на по 1/6 ид.ч. от целия имот, а Е. И. К. – на 4/6 от него (3/6+1/6=4/6).

Доколкото няма данни за последващо отчуждаване на имота, следва да се приеме, че в рамките на процесния период ответниците са собственици на същия п при посочените дялове, като отговарят за доставената до него топлинна енергия съобразно дяловете си.

Следва да се има предвид, че нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобИ. с приемането му, като това приемане произвежда действие от открИ.не на наследството.

Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл.

48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от открИ.нето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС,ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-Пловдив.

Възражение за липса на прието наследство от страна на ответниците не е инвокирано.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично 4 е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.