Решение № 1820 от 28.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. Пловдив, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330204304 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. М. П. ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3089715 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен, като се предлага същият да бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Н. поддържа жалбата пред съда на изложените основания, също предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен, излага аргументи по съществото на спора. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде 1 потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 06.07.2021г.. Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

2

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 12.10.2019г., в 11:47 часа, в град Пловдив, на бул.„Цариградско шосе“ № 118, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 546 било заснето движение на лек автомобил марка „Рено Меган“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 73 км./ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 76 км./ч. – било посочено превишение с 26 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 12.10.2019г. и час 11:47:37ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Г. М. П..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на 3 установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случа се твърди нарушение, извършено в населено място, а именно - град Пловдив, на бул.„Цариградско шосе“ № 118 като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h - с глоба в замер на 100 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

4

Съгласно Протокол № 4-32-19 от 08.03.2019г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Рено Меган“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Г. М. П..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Рено Меган“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното нарушението – 12.10.2019г..

Въпреки това, в случая по делото се установи, че съгласно представения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 12.10.2019г. – на същата дата и място – град Пловдив, на бул.„Цариградско шосе“ № 118 с посоченото техническо средство е контролирано движението на МПС в посока от Запад към Изток.

Същевременно, в обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3089715 на ОДМВР няма посочена посока на движение на лек автомобил марка „Рено Меган“ с регистрационен номер „***“.

Предвид това е невъзможно Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 12.10.2019г. да бъда отнесен към твърдяното нарушение, доколкото в обжалвания Електронен фиш липсва твърдение лек автомобил марка „Рено Меган“ с регистрационен номер „***“ да се е движил в посока от Запад към Изток.

Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо, доколкото не се установява, че същата е издадена при съблюдаване на условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи, а именно – липсва предвидения в чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 5

12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи Протокол , доколкото представения такъв от дата 12.10.2019г. не може да бъда отнесен към твърдяното нарушение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.5 от делото/ с посочено като основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, а като изплатен доход „БЕЗПЛАТНО“.

Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 и Т.3 от Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано без разпит на свидетели в две съдебни заседания със съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само за представяне на писмени доказателства. Също така материалния интерес от 100 лева е очевидно минимален, в пъти по-малък от самото присъдено възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3089715 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Г. М. П. ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата и е наложено административно наказание - глоба в размер на 6

100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на адвокат С.К. Н., в качеството му на процесуален представител на *** ЕГН:**********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.