Решение № 4920 от 31.10.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 4920/31.10.2023 г., постановено по НОХД № 12658/2023 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, НО, 129-ти състав.

Производството е образувано по внесен o на 19.09.2023г. в СРС постановление по чл.375 и следв. НПК, вр. чл.78а от НК, с което Софийска районна прокуратура предлага обвиняемият С. П. Н., с ЕГН:**********, да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 78 А от НК да му бъде наложено административно наказание.

В съдебно заседание, не се явява представител на СРП.

Обвиняемият С. П. Н. се явява лично в съдебното заседание и заявява, че действително е управлявал на посочените в предложението на СРП време и място МПС, с ясното съзнание, че свидетелството му за управление на МПС е временно отнето. Обяснява, че е извършил деянието, тъй като приятелката му се обадила, че има проблем.

Защитникът на обвиняемия – адв.*******************************, също не оспорва изложената в постановлението на СРП фактическа обстановка, но счита, че въз основа на нея не може да се ангажира наказателната отговорност на неговия подзащитен. Посочва, че СУМПС на обв. Н. е било отнето за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, но при последвалия анализ на дадената от Н. кръвна проба се установила липса на наркотични вещества. С оглед на това се счита, че поведението на обвиняемия не е било виновно, поради което се моли да бъде оправдан. Алтернативно, се предлага обв. Н. да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“.

В последната си дума обв. Н. моли за справедливо решение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства в хода на досъдебното производство, на осн. чл.378, ал.2 НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Обвиняемият С. П. Н. е с постоянен и настоящ адрес в *******************************. Спрямо същия е била постановена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3901/224332-004985/27.09.2022 година, издадена от мл. автоконтрольор в ОППСДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство", за срок не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, тъй като спрямо него е бил съставен акт за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.

1, пр. 2 от ЗДвП за това, че на 26.09.2022 г. в гр. София е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози, установено с техн. средство. Видно от приложеното по делото копие от АУАН № 789152 от 27.09.2022 г., със съставянето на същият Акт е било иззето и СУМПС на С. П.

Н..

1

Така издадената Заповед за прилагане на ПАМ е връчена на обв. С. Н. лично на 27.09.2022 година, видно от отбелязването в разписката към нея.

Няма данни по делото, а и не се твърди, издадената ЗППАМ да е обжалвана в посочения в нея срок за това и същата е влязла в сила на 12.10.2022 г.

След издаването на сочената ЗППАМ, на 03.01.2023 г., около 04:12 часа, в гр. София, по ул. „Акад. Борис С.ов“, обв. С. Н. управлявал МПС – лек автомобил *******************************, с посока на движение от ул.

„Франсоа Митеран“ към ул. „8-ми декември“ и е бил спрян за проверка от служители на СДВР – свидетелите *******************************. В хода на проверката и тъй като обв. С. Н. не представил СУМПС, била извършена справка в системата на ОПП-СДВР, от която се установило, че СУМПС на С. Н. е временно отнето с горепосочената заповед.

На мястото на проверката, на 03.01.2023 година, св. С. И. съставил против С. Н. Акт за установяване на административно нарушение серия GA №**** за допуснато от него нарушение по чл. 150 от ЗДвП за това, че управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач и за това, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация, в нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Впоследствие, образуваното административнонаказателно производство било прекратено с мотивирана резолюция от 13.02.2023 г. и не е издавано Наказателно постановление въз основа на АУАН № 789152 от 27.09.2022 г., като на 24.04.2023 г. е образувано досъдебно производство № 717/23 г. по описа на 7 РУ-СДВР, пр.пр. 18108/23 г. по описа на СРП, за това, че на 03.01.2023 г., около 04:12 часа, в гр. София, ул. „Акад. Борис С.ов“, с посока на движение от ул. „Франсоа Митеран“ към ул. „8-ми декември“ С. Н. е управлявал МПС – лек автомобил ******************************* в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

От приложеното по делото заверено копие от Постановление за прекратяване на наказателно производство на СРП от 01.08.2023 година е видно, че образуваното на 24.04.2023 г. ДП № 1314/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. 33558/22 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е било прекратено преди привличането на обвиняемо лице, тъй като след съставянето на АУАН № 789152 от 27.09.2022 г. спрямо С. П. Н., последният е дал кръвна проба за химичен анализ и след изготвена химикотоксикологична експертиза е установено, че в представената от Н. кръвна проба не е установено наличие на наркотични вещества. Прокурорът е приел, че тъй като в кръвната проба на С. Н. не е установено наличие на каквото и да е наркотично вещество, наказателното производство следва да се прекрати поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал.

3 от НК.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият С. П. Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна 2 отговорност по реда на чл. 78а от НК.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият С.

П. Н. е осъществил от формална страна престъпния състав на чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като на 03.01.2023 г., около 04:12 часа, в гр. София, ул.

„Акад. Борис С.ов“, с посока на движение от ул. „Франсоа Митеран“ към ул.

„8-ми декември“ е управлявал

МПС

– лек автомобил

*******************************, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена му със ЗППАМ №3901 от 27.09.2022 г. и връчена му лично на 27.09.2022 г..

Към дата 03.01.2023 г., посочената Заповед е била влязла в сила, но дори и да не беше влязла в законна сила поради обжалване, то доколкото съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подаването на жалба против ЗППАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т. е. тя подлежи на предварително изпълнение, е следвало С. Н. да съобрази поведението си с наложената му ПАМ и да не управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността му във връзка с констатираното на 27.09.2022 г. в гр. София нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП .

От показанията на свидетелите *******************************, а и от обясненията на самият обвиняем, безспорно се установи, че на 03.01.2023 г. в гр. София С. Н. е управлявал МПС и извършеното разкрива от обективна страна признаците на престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК . Но при така възприетата фактическа обстановка и след извършения анализ на доказателствата, вкл. и прекратяването впоследствие на воденото наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и отпадане на основанието за отнемане на СУМПС на Н. и съответно за издаване на процесната ЗППАМ от 27.09.2022 г., съдът прие, че по делото безспорно е установено, че С. Н. е осъществил всички белези на състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК , но конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК . Съгласно този законов текст не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност то не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Всяко деяние, независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане на обекта на защита, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда общественоприемливо. По силата на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК , престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" пълна липса на обществена опасност или наличие на такава, но с явна незначителност.

3

В процесния случай, съвкупната оценка на всички релевантни доказателства и установените с тях факти, включени в предмета на доказване, сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл. 9, ал.

2 от НК и като последица оправдаването на подсъдимия Н. на посоченото основание.

Като се съобрази с всички събрани по делото доказателства, съдът намира че управлението на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС в случая е виновно административно нарушение, а не престъпление, по следните съображения:

Сравнението на съставите на чл. 343в, ал. 3 от НК и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 4 от ЗДвП сочи, че едно и също деяние едновременно се третира като административно нарушение и като престъпление, като разликите са в предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на деянията. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 4 от ЗДвП предвижда административно наказание "глоба" от 100 до 300 лв. за управление на МПС след като свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, а тази на чл. 343в, ал. 3 от НК предвижда ангажиране на наказателна отговорност за управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и налагане на наказания "лишаване от свобода" до три години и "глоба" от 200 до 1000 лв.

Прочитът на съответните норми сочи, че е налице пълно съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на административното нарушение и на престъплението. Липсват обаче установени в закона критерии, установяващи основанията за разграничаване на административното нарушение от престъплението. В тази връзка и поради противоречива съдебна практика, на 09.10.2020 г. е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) от Районен съд гр. Луковит, като с определение от 23 март 2022 г. Съдът на Европейския съюз се е произнесъл по Дело C-454/20, с което е постановил, че той няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Районен съд Луковит, но изрично е акцентирано, вкл. и в други решения на СЕС, на това, че в подобни случаи съдилищата дължат ясни и точно мотиви за доказателствата и установените от тях факти, въз основа на които са приели, че конкретното деяние представлява престъпление или административно нарушение.

Настоящият съдебен състав, с оглед процесния казус, счита че деянието, за което е повдигнато обвинение на Н. формално осъществява признаците от обективна страна на престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, но в случая установените обстоятелства сочат на явна малозначителност на деянието, което изключва престъпния му характер.

4

Деянието, което привидно осъществява признаците на състав на престъпление, е с явна незначителна обществена опасност, предвид данните за личността на дееца /макар последните да не са от решаващо значение/, сочещи на ниска степен на обществена опасност – неговата млада възраст /на 21г. към датата на деянието/, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност досега, както и не е извършил като водач на МПС други нарушения на правилата за движение по пътищата, с изключение на двата случая, за които са му издадени горепосочените АУАН. Следва да се вземе предвид и целта за използване на МПС – за да окаже помощ на своя приятелка.

Управлението на автомобила без СУМПС и в срока на изтърпяване на ПАМ не е осъществено демонстративно /същото е било в късните часове на нощта, когато няма интензивно движение/ и с чувство за безнаказаност, а е било провокирано от силни чувства към човек, на който е искал да помогне, а и от убедеността, че е неправилно "наказан", както със съставеният му АУАН на 27.09.2022 г., така и с издадената ЗППАМ. В случая именно това се е установило по категоричен начин, макар и няколко месеца по-късно, когато е установено, че на 26.09.2022 г. Н. е управлявал МПС в гр.