Определение № 106 от 30.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Перник, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500028 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 184/25.07.2025 г. по гр.д. № 664/2023 г. на Районен съд гр. Радомир, е признато за установено по отношение на И. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Студена, *** и В. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ******, че Р. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ********** е собственик на ½ ид. ч. от реална част от У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир, одобрен със заповед № III-140/25.03.1969 г., при граници: улица, У. X.-90, У. XIII-101, У. XXVII-100 и У. XXVI-100, с площ на реалната част от 52 кв. м, която реална част е заключена между буквите А-Б-В-А по комбинираната скица - приложение № 5 към приетото заключение на вещото лице инж. Р.

Серафимов по съдебно - техническата експертиза, която скица, приподписана от районния съдия, е неразделна част от решението, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците И. А. Д. и В. С. Б., че Р. А. Г. е собственик на останалата ½ ид. ч. от реална част от У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир, одобрен със заповед № III-140/25.03.1969 г., при граници: улица, У. X.-90, У. XIII-101, У. XXVII-100 и У. XXVI-100, с площ на реалната част от 52 кв. м, която реална част е заключена между буквите А-Б-В-А по комбинираната скица - приложение № 5 към приетото заключение на вещото лице инж. Р.

Серафимов.

Съдът е осъдил И. А. Д. и В. С. Б. да предадат на Р. А. Г. владението върху реална част от У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир, одобрен със заповед № III-140/25.03.1969 г., при граници: улица, У. X.-90, У. XIII-101, У. XXVII-100 и У. XXVI-100, с площ на реалната част от 52 кв. м, която реална част е заключена между буквите А-Б-В-А по комбинираната скица - приложение № 5 към приетото заключение на вещото лице инж. Р. Серафимов по съдебно-техническата експертиза.

С решението е отхвърлен предявения от Р. А. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата Й. С. А., че ищцата е собственик на реална част от У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир, одобрен със заповед № III-140/25.03.1969 г., при граници: улица, У. X.-90, У. XIII-101, У.

1

XXVII-100 и У. XXVI-100, с площ на реалната част от 144 – 150 кв. м и при граници на частта: от юг – улица, от изток У. XV-100, от север У. X.-90 и от запад – У. X.90, както и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху така посочената реална част.

С решението Районен съд Радомир е осъдил Й. С. А. В. С. Б. и И. А. Д. да заплатят солидарно на Р. А. Г. сумата в размер на 1778,00 лева (хиляда седемстотин седемдесет и осем лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от унищожаването на каменен зид с дължина от около 15 метра от кариерни зидани камъни, две плодни дръвчета – сливи и 1 бр. акация, находящи се в У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 8800,00 лева (осем хиляди и осемстотин лева), като неоснователен и недоказан.

Съдът е отхвърлил предявения от Р. А. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците Й. С. А., В. С. Б. с и И. А. Д., да заплатят солидарно сумата в размер на 3500,00 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от унищожаването на собствения на ищцата У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявения от Е. М. С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците Й. С. А., В. С. Б. и И. А. Д. да заплатят солидарно сумата в размер на 2890,00 лева (две хиляди осемстотин и деветдесет лева), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от унищожаването на 10 кв. м плетена оградна мрежа, както и сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от унищожаването на собствения на ищцата У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявения от Е. М. С. и Р. А. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците Й. С. А., В. С. Б. и И. А. Д. да заплатят солидарно сумата в размер на 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди за натоварването и извозването на намиращите се в У. X.-90 и У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир отпадъци.

Със същото решение е отхвърлен и предявения насрещен иск с правно основание чл.

45 ЗЗД за осъждане на Р. А. Г. да заплати на В. С. Б. сумата от 4500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените ú имуществени вреди от падналата акация върху покрива на жилищната сграда, построена в У. XXVI-100 в кв. 10 по плана за регулация на с. Владимир, както и сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените ú имуществени вреди, представляващи ½ част от стойността на разходите за отстраняване на акацията от покрива на жилищната сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2023 г. до окончателното заплащане на сумите.

Съдът е отхвърлил предявения насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на Р. А. Г. да заплати на И. А. Д. сумата от 4500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените ú имуществени вреди от падналата акация върху покрива на жилищната сграда, построена в У. XXVI-100 в кв. 10 по плана за регулация на с. Владимир, както и сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените ú имуществени вреди, представляващи ½ част от стойността на разходите за отстраняване на акацията от покрива на жилищната сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2023 г. до окончателното заплащане на сумите.

2

С решението си съдът е отхвърлил и предявения насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на Р. А. Г. да заплати на И. А. Д. сумата от 3000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на падналата акация върху покрива на жилищната сграда, построена в У. XXVI-100 в кв. 10 по плана за регулация на с. Владимир, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2023 г. до окончателното заплащане на сумите.

Отхвърлен е предявения насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на Р. А. Г. да заплати на В. С. Б. сумата от 3000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на падналата акация върху покрива на жилищната сграда, построена в У. XXVI - 100 в кв. 10 по плана за регулация на с. Владимир, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2023 г. до окончателното заплащане на сумите.

С решението Районен съд – Радомир е възложил в тежест на страните разноските по делото.

В срок е постъпила въззивна жалба от Й. С. А., В. С. Б. и И. А. Д., чрез адв. А. А., с която се обжалва частично постановеното от първата инстанция решение.

На първо място, по отношение на уважения иск по чл. 108 от ЗС за реална част от 52 кв.м., се сочи за изяснено, че ответниците са собственици на У. XXVI-100 в кв.10 по плана за регулация на село Владимир, общ. Радомир, а ищцата притежава 1/2 идеална част от У. X.-90, кв. 10 по регулационния план на с. Владимир. Твърди, че заключението на съдебно-техническата експертиза изяснява по безспорен начин, че ограда е поставена точно по регулационна линия между тези урегулирани поземлени имоти. В тази връзка за неправилни се сочат решаващите изводи на съда, че с поставената ограда се завземала площ от 52 кв. м. от У. X.-90, кв. 10 по плана за регулация на с. Владимир. Възразява се, че процесните 52 кв.м. са били придадени поо регулация с дворищно-регулационен план на с.Владимир, одобрен със Заповед № ІІІ-140 от 25.03.1969 г., към парцел V в кв.10. Сочи се още, че след изменение на плана за регулация, касаещо У. V в кв.10 са нанесени два отделни поземлени имота – У. ХХVІ – 100 и У. ХХVІІ-100 в км.10 по плана за с.Владимиру като спорните 52 кв.м. са в площта на У. ХХVІ-100. Възразява се, че изводите на първоинстанционният съд противоречат както на правната уредба, така и на съдебната практика, като се излагат подробни доводи по същество и се анализира приложимия материален закон.

На следващо място се счита, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с доказателствата по делото и материалния закон по отношение на частично уважения иск за имуществени вреди, по който Й. А. В. Б. и И. Д. да осъдени да заплатят солидарно на Р. Г. сумата в размер на 1 778,00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди от унищожаването на каменен зид с дължина от около 15 метра от кариерни зидани камъни, две плодни дръвчета, находящи се в У. ХVІ – 90, кв.10 по регулационния план на с.Владимир, ведно със законната лихва върху сумата. Възразява се,че съдът е обосновал своето решение без да е изследвал съществуването на този зид и на дърветата, както и дали такъв е бил собственост на ищцата и дали е попадал в У. ХХVІ – 100 в кв.10. Относно оценителната експертиза се възразява, че вещото лице не е установило на място съществуването на каменен зид, а е основало заключението си само по твърденията на ищцата и поставените задачи. В подробно изложение се твърди, че на мястото на зида е преминавал път, изграден много преди регулацията на населеното място, като след нея площта, използвана за път, попада изцяло в имота на ответниците. Възразява се, че след като последните са придобили правото на собственост върху ½ ид.ч. от У. ХХVІ – 100 в кв.10 по плана на с.Владимир, те са премахнали само остатъци от каменен зид, попадащ изцяло в техния имот. Възразява се, че ищцата не е понесла вреди от премахване на ограда, тъй като ограждане е възможно само по регулационните линии на имотите, а процесният зид не се намира на регулационната линия.

3

На следващо място, се сочи, че съдът неправилно е уважил същият иск и срещу Й. С. и В. С..

Твърди се още, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта, в която е отхвърлен искът на основание чл.45 ЗЗД за осъждане на Р. Г. да заплати на В. С. Б. и на И. А.

Д. сумата от по 4 500,00 лв. на всяка, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от падането на дърво – акация, върху покрива на жилищна сграда, както и по 500,00 лв. на всяка, представляващо обезщетение за имуществени вреди за сторените разходи по отстраняване на дървото от покрива на жилищната сграда, в едно със законната лихва върху сумата. Твърди се,че по делото е установено, че дървото акация е именно собственост на ищцата и е засадено от същата, доколкото и тя е предявила иск за обезщетение за погиването на същото дърво.

В заключение се иска отмяна на съдебното решение в обжалваните част и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове от страна на ищцата, както и да бъдат уважени предявените насрещни искове от ответниците.

Претендира се заплащането на разноски във въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба. В подробно изложение се възразява срещу наведените във въззивната жалба твърдения за пороци на съдебния акт. Анализират се свидетелските показания, като се твърди, че насрещният иск на ответниците е останал недоказан, поради което правилно съдът го е отхвърлил. Сочи се относимата нормативна уредба във връзка с регулацията на поземлените имоти и се анализира приложимостта й относно процесните 52 кв.м. както и каменният зид, който се твърди, че е разрушен неправомерно. В заключение се иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна, прави се възражение за липса на доказателства, че жалбоподателите попадат в хипотезата на чл.38 от ЗА.