Присъда № 623 от 05.11.2024, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 623 от 05.11.2024 г. по НОХД № 5168/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Районна прокуратура-***, ТО Дупница е внесла в Районен съд Дупница обвинителен акт, с който е обвинила О. О. З. в това, че на 19.04.2023 г., около 12:45 часа от Затвор - Бобов дол, чрез повикване от телефон с № ****** до телефон с № ***** в МВР - гр. София се е заканил, че ще извърши престъпление по чл. 333 от НК, а именно: „В момента ще мина сега с колата, има бомба вътре, само ще натисна копчето и ...и ще заминете. Всичко хубаво.

Е сега, в момента натискам копчето“, като това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му- престъпление по чл.

320а от НК.

С протоколно определение от 03.04.2024 г. съдията- докладчик е приел, че делото не е местно подсъдно на РС- Дупница, прекратил е съдебното производство и е изпратил делото на СРС.

В разпоредително заседание пред СРС страните не са направили искане делото да бъде разгледано по реда на някоя от диференцираните процедури и същото е разгледано по общия ред.

В хода на съдебните прения участващият прокурор от СРП поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт, като счита същото за несъмнено доказано от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда.

Моли съда да определи наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващите обстоятелства – обремененото му съдебно минало, както и това, че деянието е извършено по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, като бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване.

Пледира разноските да се възложат в тежест на подсъдимия на основание чл.

189, ал. 3 от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия З. – адв. Й. Г. моли съда за постановяване на оправдателна присъда. Същият посочва, че от доказателствените материали безспорно е установено авторството на деянието, но твърди, че същото е несъставомерно, тъй като отправената от подсъдимия закана не е могла да възбуди основателен страх. Обосновава тезата си с показанията на служителката на МВР, от които се установява, че същата не е възприела сериозно този сигнал, не се е уплашила, както и това, че тя от самото начало е разбрала, че подсъдимият З. няма как да минава с колата си покрай Министерството на вътрешните работи, тъй като е осъществявал обаждането от стационарен, а не от мобилен телефон и след това е предала сигнала без да личи каквато и да било уплаха от случилото се.

Подсъдимият О. О. З. депозира лаконични обяснения по случай, като посочва, че тъй като бил неправилно осъден за грабеж позвънил в Софийски градски съд. Твърди, че старшината му казал, че да се обади за бомба на телефона, на който позвънил, но същият смятал, че се обажда в съда. Посочва, 1 че се обадил, за да потърси помощ и изразява съжаление за обаждането.

В правото си на лична защита подсъдимият се солидаризира със становището на защитника си.

В последната си дума моли съда да го оправдае и посочва, че се е обадил в Софийски градски съд.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият О. О. З. е роден на *** г. в гр. ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, адрес гр. София, ж.к. ***.

Към 19.04.2023 г., подсъдимият О. З. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, наложено му с присъда № 20/20.10.2021 г. по НОХД № 2558/2021 г. по описа на СГС за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1 от НК. Подсъдимият изтърпявал наказанието в затвора в град Бобов дол.

На същата дата – 19.04.2023 г. подсъдимият З. решил да се обади в Министерство на правосъдието и около 12:45, в изпълнение на решението си, отишъл до стационарен телефон, разположен в коридор на затвора и набрал телефонен номер *****. На обаждането отговорила свидетелката *** Л., която работила като оператор-техник телекомуникации в дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към Министерство на вътрешните работи. З. попитал „Министерство на правосъдието, нали?“, а свидетелката Л. му отговорила, че се е обадил не в Министерство на правосъдието, а в Министерство на вътрешните работи. В отговор на това, подсъдимият З. заявил на свидетелката Л. следното: „В момента ше мина сега с колата, има бомба вътре, само ше натисна копчето и., и ше заминете. Всичко хубаво. Е, сега, в момента натискам копчето.“ Свидетелката Л. му отговорила, че е приела сигнала и подсъдимият З. затворил телефона. За получения сигнал свидетелката Л. уведомила дежурен служител в МВР.

На същата дата, около 18:12 часа, подсъдимият З. отново позвънил на същия телефон номер в Министерство на вътрешните работи от стационарен телефон в затвора. Обаждането отново било прието от свидетелката Л. и между двамата бил проведен следния разговор:

З.: „В България е малоумна работа. О. З., О.. Е, днеска ме викна началника, дадох номера на петстотин и тоя полицая, къде е, къде са му се обадили, и той беше тука, викнаха ме и дадоха, казаха тоя номер и тоя номер да съм се обадил. Да знаеш.“.

Л.: „Добре“.

З.: „Аз този номер го имам, да не се притеснявате, имам го този номер още, отвънка даже, в телефона го имам, в Централния го имам. Вещите са ми там. Знаете много добре, че нема престъпление, няма нищо.“ Л.: „А Вие къде се намирате сега, господине?“

2

З.: „Сега съм в Бобов дол, госпожо“.

Л.: „Сега сте в Бобов дол в…“

З.: „Да. Аз…иначе аз съм, аз съм от София“.

Л.: „Да“

З.: „Регистриран съм си в София. От две…от девет…деветдесетте години съм там“.

Л.: „По постоянен адрес ли сте в София?“

З.: „А?“

Л.: „По постоянен адрес ли сте в София?“

З.: „Еми, да. По постоянен адрес. *** Люлин съм, там съм“.

Л.: „Люлин“

З.: „Да, да. Горе-до … точно така, до девето съм, да, до девето, точно така, до девето, девето районно, да. Тия, тия нещастници, какво са правили и те. Аз към бил на улицата съм, на улицата“.

З.: „Няма, няма престъпление, няма нищо. Аз не съм извършил нищо.

Значи аз навънка си работих. Значи ем да работиш, ем значи, на значи съм направил, значи като отида да работа, госпожо, значи съм направил престъпление. Това ли е, значи. А, госпожо?“

Л.: „А, да, господине, прав сте. Но …“

З.: „Значи пак ли, пак ли е престъпление. Какво е това нещо. Значи аз съм работил, бачкал съм, аз съм им помагал, у съда съм ги направил, Илиян Ванков и…и… оная ги направих, они щастливи ги направих. Пишем, пишем, само пишем, нема отговор, нема нищо. Няма нищо. Три…четири адвоката са ми на делото. Виждат, гледат. Аз сам се борим. Ония мълчат. Всичко мълчат.

Аз си се борим. Защото съм си прав. Това ако е у друга държава, немаше… има, има, има осъдалня, има, за супи има. За по, по една супа видех тая година аа…, къде бех у Централния, видех обвинителен акт за една супа, три години му дадоха. Че откраднал една супа. Една супа е лев и двайсе навънка бе.

Представяте ли си за какво говориме, какво става това. Какви, каква е тая България. Каква е тая държава, бе батко. Е, нема такава държава. Па сичките че напускаме от тука. Днеска ми идва, днеска ми идва, казват аа… забрана от България да не излизам. Как, айде, как да не бегам от България“.

Л.: „Извинявайте, как се казвахте?“

З.: „О. О. З. се казвам“

Л.: „О. О. З..“

З.: „З.. Да. Аа… гражданин съм. Истински гражданин съм. Истински гражданин. Видеха и невинните присъди, член 66 какво означава, че имам невинни присъди“.

Л.: „На колко години сте, господине? Извинявайте“.

З.: „А?“

3

Л.: „На каква възраст сте?“

З.: „Аз ли, аа…“

Л.: „Да“

З.: „На 39. Млад съм“

Л.: „На 39?“

З.: „На 39 годишен“.

Л.: „И толкова много агресия сте натрупали в себе си за това време, в което сте живяли. Не бива така“.

З.: „Аа…живял съм в мъки тука в затвора и…, и животът ми отиде.

Също така имам, имам наказателни кодекси, имам сичко, и съм писал какво означава, че…“

Л.: „Какви наказателни глоби имате? По КАТ, или?“

З.: „Не, не, не. Наказателни, наказателни кодекси имам.“ Л.: „Аа, наказателен кодекс, не глоби. Извинявайте“.

З.: „Да. Пиша, че свободата не оценяват, хората не оценяват свободата и по този начин ме наказват тука. Даже тука ми наказват, даже съм запечатка тука за нема нищо“.

Л.: „А добре де, от къде звъните в момента?“