Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2468 от 06.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 109/2024
Вид
Определение № 2468
Подписан
06.10.2025
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2468 гр. Бургас, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242100100109 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

С определение № 401/ 10.09.2029г. по в.гр.д. № 278/ 2025г. по описа на Апелативен съд - Бургас делото е изпратено на настоящия съд за разглеждане на искане на ответниците, инкорпорирано във въззивната им жалба, за изменение в частта за разноските на постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение. Ответниците считат, че не следва на ищцата да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като самата ищца е адвокат и се е представлявала в производството сама, а възнаграждението за адвокат е заплатено само с цел да бъдат обременени ответниците по делото. Оспорват и размера на присъденото възнаграждение, като сочат, че в него недопустимо са включени и разноските по обезпечителните производства – ч.гр.д. № 4781/ 2023г. на Районен съд – Бургас и в.ч.гр.д. № 286/ 2024г. на Апелативен съд – Бургас.

В предоставения срок по чл.248, ал.2 от ГПК ищцата представя отговор, с който оспорва искането.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона Бургаският районен съд намира за установено следното:

Молбата е с правно основание чл.248 от ГПК.

Предявена в установения от закона преклузивен срок и е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

1

С първоинстанционното съдебно решение по делото съдът е уважил предявения иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил ответниците да заплатят на ищцата направените по делото съдебни разноски в размер на 7850 лв. Видно от мотивите на съдебния акт само част от тази сума е за разноски за адвокатско възнаграждение – 5450 лв. Разликата от 2400 лв. до пълния размер на присъдените разноски съвпада с размера на заплатената от ищцата държавна такса по делото. Претендираните разноски за адвокатски възнаграждения от по 1000 лв. и държавна такса от 40 лв. за обезпечителните производства по ч.гр.д. № 4781/ 2023г. на РС – Бургас и в.ч.гр.д. № 286/ 2024г. на АС – Бургас, включени в списъка по чл.80 от ГПК, не са присъдени на ищцата с първоинстанционното съдебно решение.

Не е спорно, че ищцата по делото Ж. Д. М. е адвокат. В настоящото производство същата е извършвала съдопроизводствени действия както лично, така и чрез упълномощен процесуален представител – адвокат М. Х..

Процесуалният закон /ГПК/ и Законът за адвокатурата /ЗАдв./ не ограничават правото на лицата с юридическа правоспособност да ползват адвокатска помощ и съдействие. В упражнение на това свое право ищцата Ж. М. е упълномощила процесуален представител по делото – адвокат, като пълномощното е приложено още с предявяването на иска по гр.д. № 5373/ 2023г. на РС – Бургас. На основание чл.36 от ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер се определя в договор между адвоката и клиента. По делото не се установява адвокатската помощ да е оказана на ищцата безплатно. Напротив, с искането за присъждане на разноските и списъка по чл.80 от ГПК е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който ищцата е заплатила на адвоката договореното възнаграждение в размер на 5450 лв. Предвид цената на предявения по делото иск, предмета на спора, броя на проведените по делото съдебни заседания и минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, съдът приема, че размерът на така заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

По изложените съображения и двете въведени от ответниците възражения са неоснователни и искането им за изменение на решение в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

2

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците П. И. А. и Н. И.

Х., включено във въззивната им жалба, за изменение на постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение в частта за разноските, като на ищцата не бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3