Решение № 3411 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3411 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.ОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110145839 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. П. Т. срещу „Т-С“ ЕАД.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело №781/2025 г. по описа на ЧСИ М., по което взискател бил ответникът. Производството било образувано по изпълнителен лист, издадена по ч.гр.д. №70032/2017 г. по описа на 82 състав, за следните суми: сумата в размер на 150,17 лева – главница за период м.05.2014 г. – м. 04.2016 г., 43,75 лева - лихва за забава върху главницата от 150,17 лева за периода 16.11.2014 г. – 27.09.2017 г., сумата от 20,40 лева – такса за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. м.04.2016 г.

Ищецът твърди, че вземанията били начислени за недвижим имот, представляващ гараж, находящ се в гр. София, адрес **, какъвто имот ищецът никога не бил притежавал. Сочи, че в изпълнителното производство изрично възразил, че не дължи посочените суми като погасени по давност. Твърди, че бил подал до ответника искане за погасяване по давност на посочените суми, но ответникъ,т за да разгледа искането, бил изискал от ищеца да представи нотариален акт за отчуждаване на имот- гараж, какъвто ищецът никога не е притежавал.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 150,17 лева – главница за период м.05.2014 г. – м. 04.2016 г., 43,75 лева - лихва за забава върху главницата от 150,17 лева за периода 16.11.2014 г. – 27.09.2017 г., сумата от 20,40 лева – такса за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. м.04.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №70032/2017 г. по описа на СРС, 82 1 състав и е образувано изпълнително дело №781/2025 г. по описа на ЧСИ вВ.М поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2018 г. било образувано изпълнително дело №2022***0404447 по описа на ЧСИ М.Б, рег.

№***, като с молбата за образуване на изпълнителното дело ЧСИ бил упълномощен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. На 16.09.2022 г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в "Обединена българска банка" АД. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано и налагането на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, како и извършване на опис и оценка на движими вещи и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Изпълнителното производство било прекратено на 23.01.2025 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид това, на 10.04.2025 г. било образувано ново изпълнително дело №20258600400781, като с подадената молба за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Излага аргументи относно прекъсването на погасителната давност. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а това се установява от приобщения изпълнителен лист от 05.11.2018 г., издаден по ч.гр.д. №70032/2017 г. по описа на СРС, възражение с вх.

№3086158/07.11.2018 г., както и разписка за връчване от 06.11.2018 г, че процесният изпълнителен лист е издаден за следните суми: 150,17 лева представляваща стойност на доставена от ответното дружество топлинна енергия за периода м.05.2014 г. м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 43,75 лева – мораторна лихва за периода 16.11.2014 г.29.07.2017 г., както и сумата от 20,40 лева – сума за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г. след като с горепосоченото възражение от 07.11.2018 г. ищецът в настоящото производство изрично е признал дължимостта на посочените суми, за които е било образувано ч.гр.д. №70032/2017 г. по описа на СРС.

От приложеното по настоящото дело изпълнително дело №2022***0404447 по описа на ЧСИ Б., рег. №*** се установява, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист „Т-С“ ЕАД е подала на 27.07.2022 г. молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е било образувано горепосоченото дело. В молбата е направено искане за извършване на справки за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за трудови договори и за налагане на запори върху сметките.

Направено е и искане в случай че не бъдат установени банкови сметки и трудови договори, ЧСИ да насочи изпълнението към движимите вещи на длъжника. На ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело на 15.09.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД, което е получено от банката на 16.09.2022 г.

На 21.01.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Т-С“ ЕАД в 2 случай че по изпълнителното дело е настъпила перемпция същата да бъде констатирана, което е сторено с постановление от 23.01.2025 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 13.02.2025 г. е издадено съобщение за вдигане на наложените по изпълнителното дело запори.

С приемо-предавателен протокол от 19.02.2025 г. процесният изпълнителен лист е предаден на С.Й.У.

Към настоящото дело е приобщено и изпълнително дело №2025********* по описа на ЧСИ М., рег. №860, от което се установява, че на 09.04.2025 г. въз основа на процесния изпълнителен лист „Т-С“ ЕАД е подала молба до ЧСИ М. за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията, предмет на изпълнителния лист. В молбата е направено искане за изъвршване на справки за банкови сметки и сейфове на длъжника, както и за трудови договори и за налагане на запори върху сметките.

Направено е и искане в случай че не бъдат установени банкови сметки и трудови договори, ЧСИ да насочи изпълнението към движимите вещи на длъжника. На ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

На 11.04.2025 г. от ЧСИ М. са изпратени запорни съобщения до НОИ и „Обединена българска банка“ АД за налагане на запори респ. върху пенсията и банковите сметки на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е титуляр на задължение по изпълнително основание, ползващо се с формална удостоверителна сила, а в тежест на ответника е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност за вземането.

Исковият ред за защита по чл. 439 ГПК на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, е приложим при позоваване на факти, които са новонастъпили – след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на изтекла давност, като счита че срещу него не са извършвани действия, които да спират или прекъсват погасителната давност.

Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.

416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна 3 степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.

От приложената по делото разписка за връчване от 06.11.2018 г. и възражение от 07.11.2018 г., подадено от ищеца по ч.гр.д. №70032/2017 г. по описа на СРС се установява, че заповедта за изпълнение по горепосоченото дело е била връчена на ищеца на 06.11.2018 г., като с възражението от 07.11.2018 г. ищецът И. Т. изрично е признал дължимостта на част от вземанията, за които е издаден и процесният изпълнителен лист. В този смисъл, с изричното признание на задълженията, направено в подаденото на 07.11.2018 г. възражение, е прекъсната погасителната давност за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист (чл. 116, б. „а“ ЗЗД), като в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила.

От посочената дата е започнала да тече 5-годишната давност за погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията.

Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно 4 изпълнително действие.

Впоследствие погасителната давност за събиране на вземането е прекъсвана последователно на 15.09.2022 г. (когато е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД по изп. дело №2022***0404447 по описа на ЧСИ Б., рег. №***) и на 11.04.2025 г. (когато са изпратени запорните съобщения до НОИ и „Обединена българска банка“ АД по изпълнително дело №2025********* по описа на ЧСИ М.).