Определение № 43 от 23.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Ловеч, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500007 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 2429 от 04.12.2023 год., постановено по ч.гр.дело № 1831 по описа за 2023 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил заявлението на „Банка ДСК“АД, със седалище и адрес на управление: ****, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист против длъжника С. П. С., ЕГН **********, с адрес: **** в частта за вземане в размер на сумите: 2,020.37 лева – законна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 29.11.2023 г., и 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

Срещу това разпореждане в отхвърлителната му част е подадена частна жалба от „Банка ДСК“АД, чрез пълномощника юрисконсулт А. М..

Счита, че в тази част разпореждането на РС Ловеч е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че неоснователно е отхвърлена претенцията за сумата 120.00 лв., представляваща разходи за изискуем кредит, тъй като същата се дължи на основание Договора за кредит, сключен между „Банка ДСК“АД и длъжника, неразделна част от който са Общите условия и Приложение № 3 за дължимите такси по кредити за текущо потребление. Оспорва извода на районния съд, че естеството на претенцията е свързана с управление на кредита и противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочва, че разходите при изискуем кредит не представляват такса или неустойка /обезщетение за забава/, не са начислени с оглед управлението на кредита, не се дължат във връзка с някаква предоставена услуга от Банката на потребителя, а са свързани с действия, които банката е принудена да извърши заради некоректното, в нарушение на разпоредбите на договора поведение на своя клиент. Излага, че вземането в размер на 120 лв. представлява усреднен 1 разход, свързан с превръщането на кредита в изискуем, направените разноски за намиране на длъжника, за изпращане на писма, връчването на покани за доброволно изпълнение, уведомления за предсрочна изискуемост и др.

По отношение на отхвърлена сума от 2 020.37 лв., представляваща законна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 29.11.2023 г., т.е. законната лихва от датата на обявената предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК излага доводи, че съдът неправилно се е позовал на т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Според нея не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. Счита, че заповедният съд няма основание да откаже присъждане на поисканата законна лихва, тъй като същата се дължи като последица от забавата на длъжника, когато последният не е изпълнил на падежа. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, ВКС, в което е указано, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част и да уважи заявлението по чл. 417 ГПК в неговата цялост, като му присъди направените разноски в настоящето производство.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1831/2023 год. на РС Ловеч се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „Банка ДСК“АД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника С. П. С. като кредитополучател, за вземане в размер на: 19 864.19 лв. – главница, 1 739.53 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.10.2021 г. до 04.02.2023 г., 99.57 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 16.10.2021 г. до 04.02.2023 г., 2 020.37 лв. – лихва за забава за периода от 05.02.2023 г. до 29.11.2023 г., 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 476.87 лв. платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ловешкият районен съд е уважил заявлението и постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за посочените суми за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, както и сумата 479.58 лв. разноски по делото, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 2 съразмерно с уважената част на заявлението, като е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното вземане за 2 020.37 лв. законна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 29.11.2023 г. и 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е изложил съображения, че заявлението в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за сумата 120.00 лв.

„разходи при изискуем кредит” противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като същата е свързана с управление на кредита. За да отхвърли заявлението относно претендираната законна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 29.11.2023 г. в размер на сумата 2 020.37 лв., районният съд се е позовал на т.4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги. В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист жалбоподателят е представил Договор за кредит за текущо потребление, Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“, погасителен план и ГПР, уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и Такси за текущо потребление.

Въззивната инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи. Доколкото договорът за кредит за текущо потребление е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда, вкл. и тяхното противоречие със закона и добрите нрави. Претендираната сума за „разходи при изискуем кредит“ в размер на 120.00 лв. е посочена в т. 5 от тарифата за Такси по кредити за текущо потребление, с която кредитополучателят е запознат съгласно чл. 21 от договора. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. В случая подобна такса не е посочена в договора и този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такава такса (разход) фигурира в Тарифата на Банката. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да събира такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Както в 3 договора, така и в ОУ обаче не е регламентирано това задължение на потребителя в съгласие с изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която се изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Прилагането към договора на подписан от длъжника екземпляр от тарифата на банката не освобождава кредитора от задължението да лимитира отговорността на кредитополучателя с договора или общите условия към него, както и изискването на императивната разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗКИ. В случая дори не са представени доказателства, че от страна на заявителя са направени разходи в претендирания размер, свързани с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита за неоснователни изложените в частната жалба възражения относно отхвърлената претенция за „разходи при изискуем кредит“ за сумата 120.00 лв.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил и подаденото от „Банка ДСК“ АД заявление за сумата 2 020.37 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 05.02.2023 г. до 29.11.2023 г.

В частната жалба са изложени доводи, че дължимостта на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа, като се позовава и на ТР № 3 от 27.09.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е дадено разрешение на въпроса как следва да се определи размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит. Въззивният съд счита тези оплаквания за неоснователни. Правилно ЛРС се е позовал на даденото в т. 4а от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, в която е даден отговор, че не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 и т. 3 от ГПК за законна лихва върху вземането от датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по аргумент на т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното от жалбоподателя ТР № 3 от 27.09.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към заповедното производство, а касае постановяване на решението по чл. 422, ал.

1 ГПК при предявен установителен иск. В него е указано, че когато предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника, какъвто е настоящия случай, приложение намира разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по т. д № 3/2017 г. ОСГТК. Когато предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на 4 заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в решението по чл. 422, ал. 1 ГПК се установява вземането съобразно вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо ((ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на спора следва да се остави без уважение като неоснователно направеното в частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящето производство.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2429/04.12.2023 г. по ч.гр.дело № 1831/2023 год. по описа на Районен съд – гр.Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК”АД - София, ЕИК: **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист против длъжника С.

П. С., ЕГН **********, с адрес: **** за вземане в размер на сумите: 2 020.37 лв. – законна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 29.11.2023 г. и 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

Оставя без уважение като неоснователно искане на „Банка ДСК”АД за присъждане на разноски в настоящето производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5