Определение № 2587 от 17.10.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2587 гр. Бургас, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501674 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано по частната жалба на процесуалния представител на Р. К. А. и З. К. А. ,двамата от гр. *** против определение № 4564 от 04.08.2023 г. постановено по гр.д. № 1132/2023 г. по описа на Районен съд –Бургас , с което производството по делото е прекратено в частта относно предявения насрещен иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и върната насрещната искова молба поради недопустимост на иска.

Сочи се в частната жалби ,че определението е незаконосъобразно ,тъй като в случая е налице постановено решение на съда по чл. 11ал. 2 ЗСПЗЗ и е признато правото на възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С.Ч. ,един от който е наследодателката на ищците по насрещния иск М.С.А. . Ищците по насрещния иск твърдят ,че именно от нея е било одържавено имуществото ,подлежащо на реституция ,поради което при уважаване на предявения насрещен иск те ще имат право да искат изменение на решението за възстановяване ,включително и промяна на лицата ,в чиято полза е издадено решение за възстановяване ,по реда на чл.

14 ал. 7 и чл.7а ЗСПЗЗ.Затова и за частните жалбаподатели – ищците по насрещния иск е налице правен интерес от предявяването му.

Моли се за отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответникът по частната жалба –П. Т. Д. ,я оспорва и моли за потвърждаване на определението .Подробно излага съображенията си относно тезата за недопустимост на насрещната искова претенция.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК , от процесуално легитимни лица ,против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима .

След преценка на изложените в частната жалба съображения и отговора по нея , и данните по делото Бургаският окръжен съд счита „частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи :

Производството по делото е боразевано по исковата молба на П. Т. Д. срещу Р. К. А. и З. К. А. ,двамата от гр. *** ,с която се иска осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху ¼ ид.част от съсобствения на страните недвижим имот с идентификатор 678000.8.141,с площ от 1928 кв.м. ,,находящ се в гр. Созопол ,м.“Буджака „,както и да бъде отменен на оснчл. 537 ал. 2 ГПК констативен нот. акт № *т.* ,рег. № *****,н.д. № *** от **.**.20** г. на нотариус Бинка Кирова ,в частта относно притежаваните от ищеца ид.части от имота.

Ответниците са оспорили исковата претенция и с отговора на исковата молба за предявили насрещен иск срещу първоначалния ищец с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ,с който се иска да бъде установено по отношение на ищеца ,че наследодателят на ответниците –М. С. Ч. /А. / ,поч.

1988 г., е притежавала към момента на образуване на ТКЗС недвижим имот ,наподящ се в м. Буджака ,с идентификатор 008141,който е идентичен с процесния,като заявяват ,че правният им интерес от предявяване на иска е възможността на поискат изменение на решението за възстановяване на този имот ,включително и лицата ,в чиято полза е издадено ,на оснчл. 14 ал. 7 и чл.

7а ЗСПЗЗ,а при условията на евентуалност посочват ,че следва по реда на косвения съдебен контрол съдът да се произнесе по валидността на реституционното решение ,което ищецът представя ,за да установи собственическите си права .

Районният съд ,с оглед изложените от насрещните ищци доводи ,че правото на собственост върху процесния имот е принадлежало единствено на праводателя на ответниците – техния наследодател М. Ч. ,която е придобила собствеността по силата на договор за доброволна делба от 1943 г. и от този 2 момент не е губила правата си ,като имотът не е бил одържавяван или обобществяван ,е приел ,че за ответниците не е налице правен интерес от водене на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ.Позовавайки се на разясненията ,дадени в ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС ,съдът е посочил ,че при липса на твърдения за заявени реституционни права от М. Ч. ,т.е. липсата на конкуренция на заявени права ,а напротив – отричане от страна на ищците по насрещния иск на приложимостта на този институт изобщо по отношение на процесния имот,то не се обосновава правен интерес от водене на иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ,а и с признанието или отричането правата на ищците по ревандикационния иск ще се установят ицелените от ответниците факти и обстоятелства ,заявени с насрещната искова молба и ще бъде решен спора относно собствеността .

Затова насрещният иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ не е приет за съвместно разглеждане по делото и насрещната искова молба – върната ,като в в тази част производството по делото е било прекратено .

Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви от първостепенния съд .

Самите ответници-насрещни ищци са квалифицирали предявената насрещна искова претенция като спор за материално право по смисъла на чл.

14 ал. 4 ЗСПЗЗ-като се иска да се установи по отношение на ответника по насрещната искова молба –главен ищец ,че към момента на одържавяването на имота ,собственик на същия е била единствено и само М.С.А. – наследодател само на ответниците – насрещни ищци,наследник на общия наследодател на страните .

Няма спор ,че недопустимостта на насрещната искова претенция се обосновава с разрешенията ,дадени в ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС .В т. 2 на това решение ВКС е указал следното :“Оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за 3 възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.“

„Предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Според постоянната практика на ВКС оспорването на правото на възстановяване собствеността върху земеделска земя към момента на обобществяването на земите е обусловено от наличие на правен интерес /ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК, ВКС/. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или при възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОбСЗГ за възстановяване собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ.

Ищците имат правен интерес да предявят иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ само ако между тях и ответниците има спор на кого следва да бъде признато правото на възстановяване върху земеделски земи по предвидения в ЗСПЗЗ особен административен ред“/реш. № 972 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 472/2009 г. ,трето г.о. ГК/.

Конкретният случай не е такъв.

Ищците, като наследници на починалата си наследодателка М.С.А. не са предявили пред поземлената комисия искане за възстановяване правото на собственост по отношение на процесната нива. С решение постановено по гр.д.№ 1305/1999 г. на БОС по реда на чл.

11 ал. 2 ЗСПЗЗ е отменено решението на БРС и е прието за установено по отношение на ПК-Созопол ,че наследниците на С.С.Ч. /поч. 1939г/ имат право на възстановяване на собствеността върху нива 2 дка в м. „Буджака , землището на гр. Созопол и с решение № 997/25.05.2004 г. на ПК-Созопол на наследниците на С.С.Ч. е възстановена исканата нива в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Наследниците на М.С.А. не са предявявали претенции и не им е отказвано от ПК възстановяване на друг,или същия имот в посочената местност.. С посоченото решение на Поземлената комисия исканията на наследниците на С.С.Ч. са уважени и решението на Поземлената комисия е влязло в сила.

При това положение Поземлената комисия не би могла на основание на съдебно решение да измени влезлите в сила решения и да върне на ищците по насрещния иск незаявен от тях за възстановяване имот.При липса на правен интерес от предявения насрещен иск съдът правилно не го е приел за съвместно разглеждане .Липсата на правен интерес от предявяване на насрещния иск за спорно материално право по смисъла на чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ се обосновава и с невъзможността оттук насетне да се инициира последващо реституционно производство по ЗСПЗЗ,доколкото с последната редакция на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ от 2007 г. е въведена преклузия на срока по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ за заявяване на реституционни претенции ,срокът за които отдавна е изтекъл.

Затова неправилни са оплакванията на частните жалбоподатели ,че за 4 имота има постановено реституционно решение в тяхна полза.Всъщност частните жалбоподатели не оспорват ,че те не са подавали заявление за реституция /за което са изпуснали срока ,защото вече и да искат не могат да подадат такова заявление поради изтичане на преклузивните срокове /,а освен това имотът вече е реституиран и в тяхна полза /макар и да твърдят ,че следва да бъде реституиран само на тях/.

В крайна сметка следва да се посочи ,че предпоставка за предявяване на иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е възможността при уважаването на този иск да се потърси нова реституция /извън вече проведената в полза на трето лицеответник по спора за материално право /,като инициира в своя полза ново ресттуционно производство .За ищеца по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ не следва да е преклудирана възможността за реституция –било защото вече е настъпила преклузията по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ,било защото ищецът вече сам е заявил същия имот за реституция в полза на своя праводател /респ. на праводателя от своя наследствен кръг/.Ако обаче ищецът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ не е заявил процесния имот за реституция ,или не е предявил иск за реституция в срока по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ ,то за него ще е налице преклузия за подобна реституция и ще е недопустимо инициирането на спор за материално прав о.В противен случай възможността за прилагане на чл. 14 ал. 7а ЗСПЗЗ ще е предпоставка за допустимостта на спора за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ,независимо от преклузията на срока по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ и ще се окаже ,че спор за материално право може да се води винаги ,без ограничения ,а така се нарушава сигурността и защитата на правото на собственост ,тъй като всеки ,който не е подал заявление в срок и не е предявил иск за реституция в срок ,би могъл да предяви претенции за произволен имот ,твърдейки ,че неговият наследодател е внесъл имота в ТКЗС .

С оглед на горното съдът счита ,че атакуваното определение следва да бъде потвърдено ,поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4564 от 04.08.2023 г. постановено по гр.д. № 1132/2023 г. по описа на Районен съд –Бургас , с което производството по делото е прекратено в частта относно предявения 5 насрещен иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и върната насрещната искова молба поради недопустимост на иска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6