Решение № 43 от 30.03.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Нова Загора, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ

Административно наказателно дело № 20232220200017 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от А. З. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*********, чрез: адвокат И. И. Я. от АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ - ЯМБОЛ, личен № 1800017786, адрес: *********, съдебен адрес: гр. Сливен, ул."Самуиловско шосе" № 5, против Наказателно постановление /НП/ № 22-0306- 001272/24.08.2022 г., издадено от началник РУ в ОДМВР СЛИВЕН, РУ НОВА ЗАГОРА.

В жалбата се твърди,че с горното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.НП получил на 17.12.2022 г.

Предвид на изложеното, обжалва посоченото по- горе НП, като моли съда да постанови решение, с което да се отмени НП/ № 22-0306-001272/24.08.2022 г., издадено от началник РУ в ОДМВР СЛИВЕН, РУ НОВА ЗАГОРА, като незаконосъобразно, тъй като било постановено при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

Аргументите в подкрепа на това искане са следните:

Санкционната норма на чл.178,ал.1,т.7 от ЗДвП предвижда наказуемост с глоба от 2000 до 7000 лв. по отношение на длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението, т.е. наказуемо по реда на чл. 178, ал.1, т.7 от ЗДвП е обявено само поведението на съответното длъжностно лице, което или не е взело своевременно мерки за отстраняване на препятствие по пътя, или за отстраняване на пътна принадлежност на пътя, или не е взело своевременно мерки за сигнализиране по установения начин на препятствие по пътя или неизправност на пътна принадлежност. Като и във всичките хипотези, допуснати чрез този текст, е необходимо същите да могат да застрашат безопасността на движението.

За да е спазено императивното изискване на чл. 42, т.4 от ЗАНН по отношение на 1

АУАН, съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП, в тези два документа следва да е извършено описание на нарушението, чрез посочване на датата и мястото, където същото е извършено, както и на обстоятелствата, при които е било осъществено. Това описание следва да е достатъчно ясно и пълно, както и да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посоченото в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност.

В случая не може да се приеме, че е налице надлежно описание на нарушението, като допуснатото нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяна на санкционния акт само на това основание, тъй като води, както до накърняване правото на защита на наказаното лице с оглед невъзможността му да организира защитата си, така и до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол върху санкционния акт.

В този смисъл и посоченото, че длъжностното лице "не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установен начин на препятствия на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат БД" освен, че повтаря законовия текст на чл. 178, ал. 7, по никакъв начин не описва в какво се изразява реалното деяние, дали е действие или бездействие, дали е трябвало да бъде отстранено нещо или да бъде сигнализирано, дали се касае за препятствие или неизправност на пътна принадлежност. Съгласно дългогодишната практика на съдилищата в РБългария при описание на нарушението не е достатъчна да се цитира законовия текст, а точно и ясно да се опише деянието, за да може от една страна нарушителят да е наясно с кое точно свое поведение е нарушил санкционната норма, а от друга страна, за да може решаващият съд да прецени дали съответствието на конкретното деяние с правната норма и дали то в действителност я нарушава.

В случая въобще не е ясно какво е изискуемото от нарушителя поведение и с кое свое действие същият е влязъл в противоречие с това изискуемо поведение. Не са посочени от проверяващите кои са били дължимите действия или бездействия, които глобеното лице е било длъжно да осъществи като длъжностно лице по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП.

Ясно е, че се касае за съществуването на някаква дупка, в която по неизвестни причини, е попаднало едно МПС. Но кога е направена тази дупка, от кого е направена и каква е връзката на санкционираното лице с издълбаването й; дали самото изкопаване на дупката е деянието, представляващо нарушението; дали това е неотстраняването в някакъв срок на тази дупка; дали нарушението се крие в липсата на сигнализация; или пък при наличието на недостатъчна сигнализация; дали се касае за липсата на въведена ВОДБ на улицата или пък за неправилно въвеждане на ВОБД...

2

Кое от тези възможности се касае и какво точно е противоправното деяние на лицето, така и не става ясно.

Освен това тази дупка как се квалифицира според съставителя на АУАН и АНО? Като препятствие на пътя или като неизправност на пътните принадлежности? Трябва ли да бъде отстранена или сигнализирана? Защото в описание на нарушението, така както е извършено от АНО, са заложени всички предвидени възможни хипотези, допуснати в нормата, а не конкретната ситуация и обстоятелствата, свързани с нея. А конкретната ситуация никога не може да покрие всички тези хипотези от правната норма.

По никакъв начин не е описано времето на извършване на нарушението. То няма и как да се опише, при положение, че както видяхме по-горе, въобще не се знае кое точно деяние представлява самото нарушение. Защото от така изнесената фактическа обстановка в АУАН, може без неясноти да се изясни само един краен резултат - попаднал в дупка товарен автомобил. Но това обстоятелство явно е настъпило след деянието, което би трябвало да е нарушение. И какво точно е това деяние, което е причина за попадане на МПС в някаква дупка, никой не е в състояние да изясни чрез описанието, направено в АУАН и НП. Още по-малко може да се фиксира времето на извършването му.

От горното ясно се вижда, че при съставянето на НП е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване, което е достатъчно основание за отмяна на НП. Това е така, защото издадения акт и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и съответно на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва точно и ясно описание на извършеното нарушение, както и на доказателствата, които го потвърждават. Казано с други думи, начинът на описание на нарушението в АУАН и НП не дава възможност да се разбере ясно и недвусмислено защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя. С оглед гореизложено са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е лишен от правото му на защита, а именно да разбере естеството на вмененото му нарушение, в какво качество му е вменено, кои са виновните действия, които административният орган е приел, че водят до констатираното нарушение и какво всъщност е то, за да бъде наложено съответно наказание.

От друга страна, от АУАН и НП не става ясно също така от какво произтича задължението на дружеството, чийто служител е глобен и въз основа на кои нормативни актове. Последното е от съществено значение, тъй като според нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва поддържането на пътищата. Няма данни да е налице хипотезата на чл. 11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Но кой е той - държавата или общината, така и не става ясно.

Доказателства в този насока не са събрани, поради което може да се направят следните изводи - дейността по уличната мрежа, в случая, които са държавна или общинска 3 собственост се възлага по Закона за обществените поръчки на определен чрез конкурс изпълнител. Дали такъв се явява "Пътно поддържане-Сливен"ЕООД, можем само да гадаем. Не е ясно актосъставителят да има убедителни доказателства за това. Като например да е поискал становище от ОПУ-Сливен или от Община Нова Загора какво строителство се извършва при процесния обект и от кого. И дали изобщо "Пътно поддържане-Сливен"ЕООД извършва такова или някакво трето лице. В АУАН и НП няма свидетелства за такова разследване от страна на АНО, което е нарушение на задължението му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Изпълнителят на дейности по ремонт на улична мрежа в никакъв случай не е лице, което стопанисва пътищата, а е лице, което реализира дейност върху пътя, възложена му от собственика. Съгласно Закона за пътищата - чл. 8 - пътищата са собственост на държавата, общините и частна собственост. В настоящия случай няма данни, не са събрани и доказателства относно притежаване качеството на лице, което стопанисва процесната отсечка от път, за който няма доказателства по делото чия собственост е - държавна или общинска. Независимо и отделно от горното, не е изследван и въпроса дали са възложени на фирма от съответния стопанин на пътя дейности по поддържането на пътя, за да се прецени на кого точно следва да се ангажира отговорността. АНО напълно своеволно и без да събере данни е посочил едно юридическо лице - "Пътно поддържане-Сливен"ЕООД като изпълнител на въпросния ремонт, но това не е подкрепено с никакви доказателства. А този въпрос е съществен, тъй като на наказаното лице му е наложена административнонаказателна отговорност именно като длъжностно лице, назначено в това дружество. Но ако на това дружество въобще не е възложено да извършва подобен ремонт, то фактът, че физическото лице е назначено в това дружество няма никаква правна стойност и той не може да бъде субект на нарушението.

В случая наказаното лице е определен от съставителя на АУАН и АНО като длъжностно лице - „технически ръководител на „Пътно поддържане- Сливен"ЕООД.

Оставяме настрана уговорката за недоказаност на привързаността чрез договор, административен акт или нещо друго на това дружество, посочена по-горе, към процесния строителен обект и поглеждаме към същността на субекта на нарушението.

Административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 7 ЗДвП, предвиждаща глоба от 2000 до 7000 лева за длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността на движението. За да се наложи наказание, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1. Длъжностно лице (това качество да е присъщо на наказаното лице); 2. Да не е взело своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности; 3. При условие, че предходните могат да застрашат безопасността на движение.

Легалното определение на понятието "длъжностно лице" се съдържа в нормата на чл.

93, т. 1 от НК, според която длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със 4 заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец. В тежест на наказващия орган е да докаже, че жалбоподателят има качеството на длъжностно лице. В АУАН, както и НП се твърди, че жалбоподателят е длъжностно лице „технически ръководител на „Пътно поддържане-Сливен"ЕООД, но не е ясно как това е установено. И дали на точно този „технически ръководител" е възложено да управлява строителните дейности по процесния обект. Защото „Пътно поддържане- Сливен"ЕООД е голямо строително дружество и технически ръководители на различни обекти има достатъчно много в него. Но отговорност може да носи единствено лицето, на което е възложено ръководството на строителните дейности по точно този обект. Въпросът е как точно е възникнало задължението на това длъжностно лице да упражнява функцията на „технически ръководител на обект:..."/тук също има празнота, тъй като по никакъв начин не е отбелязано в АУАН и НП за кой обект става дума/. Предвид изложеното, за да са налице предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо А. Б. за описаното в АУАН и НП административно нарушение, следва същият към датата на настъпилото ПТП да е бил съответно длъжностно лице, на което е възложена ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на общинско имущество и в съответствие със служебните си задължения да има пряко отношение, респ. задължение по контролиране изправността и състоянието на процесния пътен участък, както и да отстранява и сигнализира препятствия на пътното платно.