Решение № 190 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. С.ОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.ОВА Гражданско дело № 20231110164035 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

06.01.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На седми октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.ОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.ова гражданско дело номер 64035 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на Х. Б. Б., с ЕГН **********, от гр.

*******************, против „Е.М., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************, представлявано от управителя Т.И.В.. Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че по силата на изпълнителен лист от 20.12.2011 г., издаден по гр.д. № 43502/2011 г. по описа на СРС, 35 състав, ищцата била осъдена да заплати на „Б.П.П.Ф., с предишно наименование „Д.И. парична сума. На 01.09.2023 г. по искане на ответника било образувано изп.д. № ********** по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № **** действащ в района на СГС, въз основа на посочения изпълнителен лист и въз основа на договор за цесия от 13.07.2020 г. Оспорва уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането, както и дължимост на парични суми на ответника. Също така твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист на 29.03.2013 г. било образувано изпълнително дело при ЧСИ Н. М., по което била връчена покана за доброволно изпълнение, последното изпълнително действие било извършено на 19.01.2015 г., а на 26.10.2018 г. делото било прекратено. Навежда твърдения за извършено отбелязване върху изпълнителния лист за погасените суми. Оспорва дължимост на сумите, както следва: сумата от 1 749,59 лв. – главница, сумата от 471,35 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 30.07.2010 г. , сумата от 451,98 лв. – мораторна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 153,46 лв. – разноски по делото пред СРС. Излага подробни съображения във връзка с погасяване на вземането по давност. В допълнителна молба, по повод дадени от съда указания, ищцата сочи, че не дължи процесните суми и с оглед несъобщаване на извършената цесия. Оспорва връчване на уведомление за извършената цесия. Позовава се на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Е.М., че Х. Б. Б. не дължи на ответника сумата от 1 749,59 лв. – главница, сумата от 471,35 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 30.07.2010 г., сумата от 451,98 лв. – мораторна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 153,46 лв. – разноски по делото пред СРС, по изпълнителен лист от 20.12.2011 г., издаден по гр.д. № 43502/2011 г. по описа на СРС, 35 състав, поради погасяване на вземането по давност, както и поради неуведомяване на ищцата за извършеното прехвърляне на вземането по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г., претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, оспорва отговора. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „Е.М., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.

Твърди, че по образуваните изпълнителни дела са били извършвани изпълнителни действия, които прекъсвали твърдяната давност. Във връзка с образуваното изпълнително дело при 2

ЧСИ С. Я., бил наложен запор върху банковите сметки на ищцата. Също така излага съображения, че давността била прекъсвана многократно с извършването на всяко отделно изпълнително действие. Позовава се на задължителна практика на ВС и ВКС, излага подробни съображения. По повод на извършените от ищцата уточнения на исковата молба заявява, че в кориците на приложените дела се съдържат данни за уведомяване на ищцата за извършената цесия. Позовава се на чл. 119 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявения иск, при условие на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 124, ал. 1 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения от ищеца заверен препис от изпълнителен лист от 20.01.2011 г., издаден по гр.д. № 43502/2011 г. по описа на СРС, 35 състав, се установява, че Х. Б. Б. е осъдена да заплати на „Б.П.П.Ф., с предходно търговско наименование „Д.И. сумата от 1 749,59 лв. за главница, сумата от 471,35 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009 г. до 30.07.2010 г., сумата от 451,98 лв. – мораторна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 153,46 лв. – разноски по делото.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че същият е представил уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 13.01.2025 г.

От приложеното изп.д. № 2013***0403907 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № ***, действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод Молба с вх. № 100361 от 25.03.2013 г. на „Б.П.П.Ф. с приложен изпълнителен лист от 20.01.2011 г., издаден по гр.д. № 43502/2011 г. по описа на СРС, 35 състав. С разпореждане от 29.03.2013 г. ЧСИ е изискал справки, разпоредил е да се изпрати покана за доброволно изпълнение и е насрочил опис на движимото имущество на длъжника. С разпореждане от 04.04.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника в посочени в разпореждането банки, като на същата дата са били изпратени запорни съобщения, а с разпореждане от 12.12.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, дължимо от работодателя ********************. Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 02.01.2014 г. От извършените отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист се установява, че по делото са постъпили плащания, както следва: на 31.01.2014 г. – 33,71 лв., на 26.03.2014 г. – 33,71 лв., на 13.05.2014 г. – 33,71 лв., на 28.05.2014 г. – 33,71 лв., на 3

01.07.2014 г. – 20,89 лв., на 31.07.2014 г. – 52,05 лв., на 17.10.2014 г. –144 лв., на 22.12.2014 г.

– 41,64 лв., на 19.01.2015 г. – 20,82 лв. и на 04.02.2015 г. – 20,81 лв. Върху изпълнителния лист ЧСИ е поставил печат, в който е отбелязано, че последното изпълнително действие е било извършено на 19.01.2015 г. С постановление от 26.10.2018 г. ЧСИ е прекратил производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като на същата дата са били вдигнати наложените от ЧСИ запори върху банковите сметки на длъжника.

От приложеното изп.д. № ********** по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № **** действащ в района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод Молба с вх. № 57271 от 09.01.2023 г. на „Е.М. с приложен изпълнителен лист от 20.01.2011 г., издаден по гр.д. № 43502/2011 г. по описа на СРС, 35 състав, както и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на задължените на ищеца към ответника.

По делото е безспорно установено, че на 20.01.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 43502/2011 г. по описа на СРС, 35 състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 24.10.2011 г., а въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.д. 2013***0403907 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № ***, действащ в района на СГС.

В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на 20.01.2011 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.

Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.

Видно от приложения препис от изпълнително дело, по молба за образуване на изпълнително производство „Т.С. до съдебния изпълнител е била подадена заедно с оригинала на изпълнителния лист. Считано от издаване на изпълнителния лист на 20.01.2011 4 г. към момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител на 25.03.2013 г. не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения препис от изп.д.

2013***0403907 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № ***, действащ в района на СГС, е видно, че последното действие от ЧСИ е било извършено на 19.01.2015 г. С постановление от 26.10.2018 г. ЧСИ е прекратил производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съдът следва да съобрази и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Прекратяването на изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege. Същевременно още при образуване на изпълнителното дело са били изпратени запорни съобщения до банки, а впоследствие е било изпратено запорно съобщение до работодателя по повод наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на което периодично са били нареждани суми по изпълнителното дело до 04.02.2015 г., като запорите са били вдигнати на 26.10.2018 г. Налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, запорът върху които не е вдигнат, е действие, което прекъсва погасителната давност. От датата на вдигане на запора до образуване на изп.д. № ********** по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № **** действащ в района на СГС, на 09.01.2023 г. не е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок и вземането не се явява погасено па давност.