Решение № 1358 от 20.04.2018, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12627/2017
- Вид
- Решение № 1358
- Подписан
- 20.04.2018
- В сила
- 06.06.2018
- Състав
- МАРИЯ ДИМИТРОВА ЛИЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 143 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1358
Година 20.04.2018
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На трети април две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИНА КОНДАРЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12627 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. ***, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на ***, с адрес: ***. *** № ***, че същата му дължи суми в общ размер на 389,95 лв.
(триста осемдесет и девет лева и 95 ст.), представляващи неплатени месечни абонаменти и неустойки по Допълнително споразумение към договор, за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; законна лихва, от подаване заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането; извършените съдебни разноски и претендираните адвокатски възнаграждения по гр.д. № 8299/2017г. и по настоящото производство.
С исковата си молба ищецът твърди, че на 24.03.2012 г. между *** и „Космо България Мобайл" ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България" ЕАД) с ЕИК ********* бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца. Твърди, че на 26.08.2014 г. между същите страни било сключено Допълнително споразумение по програма GoWeb Start към договора за мобилни услуги, с което срокът за ползване на мобилните услуги се продължавал до 26.08.2015 г. срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 5,90лв.
Твърди, че *** не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер на 11,83 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.01.2015г. - 04.03.2015г.
Твърди, че на 02.12.2008 г. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
На 30.10.2010 г. между страните било сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, с което срокът за ползване на мобилните услуги се продължавал с 12 месеца. На 09.09.2011 г. между същите страни било сключено ново Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, с което срокът за ползване на мобилните услуги се продължавал с още 24 месеца. На 26.08.2014 г, между Н. и мобилния оператор било сключено Допълнително споразумение по програма GLOBUL Мах 10.99 + 50 промо мин. към договора за мобилни услуги с предпочетен номер +***, с което срокът за ползване на мобилните услуги се продължавал с нови 24 месеца - до 26.08.2016 г., срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 10,99 лв. Твърди, че Н. не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер на 19,38 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.01.2015г. - 04.03.2015 г.
На 05.04.2015 г. мобилният оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до В.Н., с която я уведомил за общата стойност на задълженията й, както и, че при неплащане ще настъпят следните последствия:
- договорите за предоставяне на мобилни услуги ще бъдат прекратени и използването на мобилните номера няма да бъде възможно;
- към дължимите суми ще бъдат добавени неустойки, съгласно подписаните допълнителни споразумения към договорите.
След поканата и в посочения
10 - дневен срок неизпълнението по допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги продължавало, поради което мобилният оператор начислявал предвидените неустойки, както следва: за мобилен номер +***- неустойка в размер на 200лв., предвидена съгласно Раздел III, чл. 6 от споразумението във фиксиран размер; за мобилен номер +*** - неустойка в размер на 158,74лв., формирана съгласно Раздел III, чл. 6 от споразумението от стандартните месечни абонаменти до изтичане на периода на споразумението.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:
- фактура № ***, издадена на 05.02.2015 г. за отчетен период 05.01.2015г. - 04.02.2015г., срок за плащане - 20.02.2015 г., издадена за сумата от 17,51 лв., от които 5,33 лв. за месечен абонамент за номер +***; 12,18 лв. за месечен абонамент за номер +***.
По тази фактура е извършено плащане в размер на 6,88лв., което погасява частично задължението за месечен абонамент за номер +*** до размер на 5,30лв.
Вследствие на горепосоченото плащане, претендира настоящата фактура до размер на 10,63 лв.
- фактура № ***, издадена на 05.03.2015 г. за отчетен период 05.02.2015г. - 04.03.2015г., срок за плащане - 20.03.2015г., издадена за сумата от 20,58лв., от които 6,50 лв. за месечен абонамент за номер +***; 14,08 лв. за месечен абонамент за номер +***.
- фактура № ***, издадена на 05.05.2015 г. за отчетен период 05.04.2015г. - 04.05.2015п, срок за плащане - 20.05.2015 г., издадена за сумата от 358,74 лв., от които 200 лв. - неустойка за номер +***; 158,74 лв. - неустойка за номер +***.
С оглед на гореизложеното на 01.06.2017г. „Теленор България" ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Пловдивски районен съд срещу В.В.Н., в което се претендирали: главница в размер 389,95 лв. (триста осемдесет и девет лева и 95 ст.) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Било образувано гр.д. № 8299/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, Гражданска колегия XXI състав.
В предоставения от съда двуседмичен срок, от страна на г-жа Н. било подадено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, в резултат на което за „Теленор България" ЕАД възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
ОТВЕТНИКЪТ В.В.Н., чрез пълномощника й адв. И.Д., с отговора на исковата молба заявява че е налице нередовност на исковата молба в две посоки: липсвала идентичност между пертендираните суми в заявление за издаване на заповед за изпълнение по образуваното заповедно производство ч. гр. дело № 8299/2017 г. по описа на ПРС, ХХІ гр. с., развило се по чл.410 от ГПК и не били посочени конкретни обстоятелства въз основа на които било възникнало вземането за неустойка, съответно по коя от хипотезите в Раздел ІІІ, чл.6 от двете споразумения се претендирала същата, което навеждало до разминаване между обстоятелствена част и петитум на исковата молба.
Твърди, че фактическата обстановка била различна от изложената в исковата молба.
На първо място ответницата била платила всички дължими суми за предоставените й услуги до момента, в който без причина и предупреждение мобилният оператор преустановил предоставянето на уговорените услуги.
Твърди, че нито й било изпращана, нито била получавала от нея приложената към исковата молба „покана за доброволно плащане", която била датирана от 05.04.2015 г. Наред с изложеното тази покана била неподписана и оспорвали освен изпращането и получаването й, и достоверноетта на датата на съставянето на този неподписан документ, който според нея бил съставен с оглед нуждите на настоящия процес, за да оправдае неоснователното неизпълнение на поетите с двете допълнителни споразумения, цитирани по-горе и основните договори задължения от страна на ищеца по делото.
Заявява, че оспорва обстоятелството приложените към исковата молба общи условия да са именно действащите към момента на сключването на двете процесни допълнителни споразумения от 26.08.2014 г., както и тя писмено да е приела именно тези общи условия.
Наред с изложеното, нормата на чл.
147а. (Нов -ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), ал.1 от ЗЗП предвиждала, че при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързвали потребителя само ако му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласно ал.2 от същия текст, съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с неговия подпис. Следващите алинеи на цитирания текст предвиждали, че търговецът или упълномощен негов представител бил длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носело от търговеца. Предвидено било и че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, било включена в индивидуалните договори, не било доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Наред с изложеното представените общи условия били неподписани и оспорвала освен приемането им от страна на ответницата, и достоверността на датата на съставянето на този неподписан документ, който според нея бил съставен с оглед на нуждите на настоящия процес.
Прави възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД. Възражението й се основавало на обстоятелството, че ищцовото дружество не било изпълнило поетите към нея задължения по двете Допълнителни споразумения от 26.08.2014г. към Договори за мобилни услуги с предпочетени номера +***и +*** до края на срока на договора.
Това било така, защото без причина и предупреждение, мобилният оператор преустановил предоставянето на уговорените услуги, без да е имал каквото и да е правно основание за тези свои действия. Ето защо счита, че двете претенции за реално изпълнение относно сумата от 11,83 лв., представляваща месечен абонамент по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 26.08.2014г., дължим за периода 05.01.2015 г. - 04.03.2015 г. и относно сумата от 19,38 лв., представляваща месечен абонамент по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 26.08.2014г., дължим за периода 05.01.2015г. -04.03.2015г. били изцяло неоснователни.
Твърди, че изцяло неоснователни били и претенциите за неустойка в размер на 200 лв., предвидена съгласно Раздел III, чл.6 от споразумението / визира се Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 26.08.2014г./ и неустойка в размер на 158,74 лв., предвидена съгласно Раздел III, чл.6 от споразумението /визира се Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 26.08.2014г./. От една страна доколкото клаузите предвидени в Раздел III, чл.6 от двете споразумения, препращали към текстовете на чл. 3 от цитираните допълнителни споразумения, а те на свой ред - към няколко различии хипотези от общите условия на мобилния оператор, с оглед изложеното по-горе оспорва обстоятелството ответницата да е приела писмено именно тези общи условия на мобилния оператор, приложени в исковата молба. Свидетелство за това било и обстоятелството, че същите не носели изявление в този смисъл и съответно подпис на ответницата. Показателен бил и факта че клаузата на т. 12 от представените от оператора / и дори неподписани от никого общи условия, съдържали задължения за Теленор, а не задължения за потребителя, както би следвало да бъде, съдейки от клаузата на чл. 3 от цитираните допълнителни споразумения.
Това само по себе си било достатъчно основание да се отхвърлят предявените искове за неустойки.
Отделно от това явявайки се само неизправна страна по договора, ищцовото дружество не могло да претендира заплащането на неустойка от насрешната страна по същия договор, каквато се явявала ответницата.
Дори обаче условно да се приеме, че именно това били общите условия на мобилния оператор и че те са били писмено приети от ответницата, клаузата на чл. 6 от цитираните допълнителни споразумения и клаузите, към които същите препращали, представляват по естеството си неравноправии клаузи и като такива се явявали нищожни и не могли да породят валидно правни последници за страните по договора и в частност за ответницата. Членове 6 от Раздел ІІІ на двете споразумения, препращат към текстовете на чл. 3 от цитираните допълнителни споразумения, а те на свой ред - към няколко различии хипотези от общите условия на мобилния оператор - т.За и т. 12. Доколкото в крайна сметка условията, при които се дължи определената неустойка са предвидени в общите условия на мобилния оператор, то ако цитираните точки са именно автентичните и именно те са приети от ответницата се явяват неравноправии клаузи, защото нямали аналогично предвидена неустойка при огледални действия на оператора.
Разпечатката съдържа 43 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de1f1b56-60ab-4df9-9d0f-b7e87034f055