Решение № 337 от 26.07.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Плевен, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500426 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 229/29.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6702/2023 г. по описа на Плевенски районен съд е признато за установено в отношенията между страните П. С. П., ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № 809323/06.02.2023 г., регламентираща неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна.

Със същото решение, Плевенски районен съд е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7 да заплати на П. С. П., ЕГН ********** сумата от 172,33 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по чл.11 от Договор за потребителски кредит № 809323/06.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /29.11.2023 год./ до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на 1 управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на П. С. П., ЕГН ********** сумата от 100,00 лв., представляваща направени деловодни разноски за държавна такса.

Осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ - гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 480,00 лв.

С Определение № 1524/15.04.2024 г., постановено по гр. дело № 6702/2023 г. по описа на ПлРС в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 за изменение на Решение № 229/29.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6702/2023 г. по описа на ПлРС в частта за разноските, като неоснователно.

Срещу постановеното решение на ПлРС е постъпила въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД – София чрез пълномощника – адв. Х. М. от САК, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че въззиваемият П. С. П. е сключил със „СИТИ КЕШ" ООД – гр. София общо 13 договора за потребителски кредит, като във всеки един от тях е уговорена неустойка и всички тези 13 договора са използвани като повод да се образуват 13 граждански дела срещу дружеството.

Въззивникът посочва, че в материалите по първоинстанционното производство се намира Справка за движенията по кредит № 809323/06.02.2023 г., според която исканият от кредитополучателя кредит е усвоен на 06.02.2023 г., изчакано е да минат точно три дни /срока на „клиента" за предоставяне на обезпечение по чл.5, след която дата се начислява договорената неустойката за неизпълнение на това задължение/, след което цялото задължение, включващо и неустойка в размер на 172.33 лв. е погасено на 10.02.2023 г., т.е. четири дни по-късно. Въззивникът твърди, че прави впечатление обстоятелството, че това предсрочно погасяване, четири дни след сключването на договора, е налице и при останалите 12 кредита.

Според въззивника, целта на въззиваемия П. С. П., погасявайки предсрочно и в срока за отказ по чл.29 от ЗПК вр. чл.7 от Договора е чрез сключването на Договора за кредит да се кумулират доказателства, необходими за завеждането на максимален брой производства срещу "СИТИ КЕШ" ООД – гр. Софиия, в 2 рамките на които същият предявява претенции за възстановяване на платените по-рано неустойки, като във всички тях претендира разноски по договор за безплатна правна помощ, обоснован с материална затрудненост на лицето.

Въззивникът излага съображения и досежно обстоятелството, че между страните съществуват трайни отношения и при наличието на множество сключени договори при идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесиите клаузи, доколкото въззиваемият се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.

Счита, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Твърди, че въззиваемият е бил отлично информиран за условията за ползване на продукта предварително, а именно да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в случай че не го направи, да плати неустойка в точен и индивидуално определен размер. Според въззивника, това изключва възможността П. С. П. да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договори за кредит.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмените изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да остави без уважение предявените искове от П. С. П.. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.

С. П. чрез пълномощника му – адв. Д. М. от САК, в който се изразява становище, че решението на ПлРС е валидно, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Въззиваемият счита за правилно приетото от ПлРС, че процесният Договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в същия липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47.52 %, както и не се съдържа информация за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. Въззиваемият посочва, че изискването за 3 предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които, предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставят /тридневен от сключване на договора/, правят задължението неизпълнимо. Посочва, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно, риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Посочва, че липсата на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.8 от ЗПК превръща договора в недействителен.

Въззиваемият счита за основателен и предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с оглед основателността на предявения установителен иск.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди изцяло постановеното решение от ПлРС. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

Постъпила е частна жалба срещу Определение № 1524/15.04.2024 г., постановено по гр. дело № 426/2024 г. по описа на ПлРС, с което е оставено без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение. Въззивното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД – София изразява становище, че определението на ПлРС е неправилно. Посочва, че съдът не е съобразил съдебната практика и представените писмени доказателства, свързани с декларирани от въззиваемия данни за материално затруднение, с оглед присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ. Счита, че декларираните пред кредитора данни за семейно и имуществено състояние и официалните данни от Агенцията по вписванията опровергават изцяло декларираните от страните по договора за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на П. С. П.. При условията на евентуалност, въззивното дружество твърди, че на въззиваемата страна не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като е инициирано в условията на злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК. В тази връзка посочва, че въззиваемият П. С. П. е подал 13 искови молби срещу въззивното дружество с единствената цел да се възложи в тежест на „СИТИ КЕШ“ ООД - 4

София заплащането на разноски в прекомерен размер. Твърди, че на въззиваемия и ищец в първоинстанционното производство не следва да се присъждат разноски за повече от едно производство, като посочва съдебна практика на СГС, обективирана в Решение от 21.01.2021 г. по в.гр.д. № 6572/2019 г., Определение № 2927/07.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1597/2023 г. и др., както и Решение № 6654/28.04.2023 г. по дело № 34485/2022 г. на СРС.

Въззивникът навежда доводи и за прекомерност на определения размер на адвокатското възнаграждение в размер на 480,00 лв., който надхвърля почти три пъти размера на осъдителния иск, който е в размер на 172,33 лв., като посочва, че това води до неоснователно разместване на блага /неоснователно обогатяване/, което по същество представлява злоупотреба с процесуално право – арг. чл.3 от ГПК.

Въззивникът „СИТИ КЕШ“ ООД – София моли съда, да измени първоинстанционното решение, като остави без уважение искането на П. С. П. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ, поради материална затрудненост.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД от адв. Д. М. от САК в качеството му на пълномощник на въззиваемия П. С. П., в който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Посочва се, че представената Декларация за материално и гражданско състояние, удостоверяваща, че П. С. П. е материално затруднено лице е подписана лично от него под страх от наказателна отговорност.

Посочва се, че наличието на много заведени съдебни производства от страна на П. С. П. срещу фирми за бързи кредити е индиция за неговата свръхзадлъжнялост, а не за добро материално състояние.

Моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното определение.

В съдебно заседание, въззивникът „СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София не се представлява. В депозирана молба процесуалният представител – адв. Х. М. от САК поддържа въззивната жалба и моли, подадените въззивна жалба и частна жалба да бъдат уважени. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззиваемият П. С. П. не се явява и не се представлява. В депозирана молба процесуалният му представител – адв. Д.

М. от САК моли съда, да потвърди първоинстанционното решение, както и да 5 бъде потвърдено обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Претендира направените разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на въззивника, в случай че същото е над минималното.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.