Решение № 203 от 13.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Т. К. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600344 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 17.05.2023г. , постановена по НОХД № 10202/2021г., СРС, НО, 98-ми, е признал подс.М. К. за виновен в това, че на 12.01.2021г., в 12:55ч., в гр. София, ж.к „Овча купел“, на ул. „******** се заканил на А. К. Н. с думите „Отидеш ли в полицията, ще те запаля заедно с апартамента ти и теб вътре“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като заканването е с убийство и е извършено в условията на домашно насилие, след като М. К. и А. Н. в продължение на около 2 години са живеели във фактическо съжителство – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. На подсъдимия е наложено наказание по правилата на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. На основание чл.67, ал.3 вр. чл.42, ал.2, т.4 от НК съдът е наложил на К. и пробационна мярка „включване в програма за обществено въздействие“ през първата година от определения изпитателен срок. Със същата присъда на основание чл.45 от ЗДД подсъдимият е осъден да заплати на А. Н. сумата от 300лв, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимото лице.

Въззивното производство по ВНОХД № 344/2026г. по описа на СГС е образувано по жалба и допълнение към нея от подс. К. чрез защитника му – адв. Й., като се излагат твърдения за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга такава, с която подс. К. бъде признат за невиновен. Постъпило е и възражение и допълнение към него 1 от частния обвинител и граждански ищец А. Н. чрез повереника й адв. А.. В тях се пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

С определение от 20.01.2026г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода по същество защитата на подсъдимия в лицето на адв. М. моли съдът да отмени обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, както и постановена при груби и съществени процесуални нарушения. В защита на тезата си излага пространни доводи. В заключение моли съдът да постанови нова присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен.

Другият защитник на подсъдимия – адв. Й. – поддържа изцяло заявеното от колегата си, като прави някои допълнения относно анализа на доказателствата и доказаността на обвинението. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна такава; алтернативно - да върне делото за ново разглеждане.

В правото си на лична защита подс. К. поддържа изцяло застъпената от адвокатите си теза.

Представителят на СГП по време на своята пледоария застъпва становището, че присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение, а именно – разминаване между диспозитива и мотивите на присъдата в частта относно наказанието.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец– адв. А. – моли съдът да отхвърли подадената жалба и да потвърди присъдата на СРС, като излага доводи в тази насока. В заключение моли съдът да потвърди обжалваната присъда.

В правото си на последна дума подс.К. заявява, че желае да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата и възражението, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При цялостна служебна проверка на правилността на постановения съдебен акт, въззивният съд констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за неговата отмяна, без да е необходимо произнасяне по съществото на делото. Съдебният акт страда от сериозни недостатъци - логическа последица от допуснати в хода на досъдебното производство и процесуалната дейност на съда, съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени чрез ревизия, поради което и мотивиращи неговата отмяна.

На първо място обвинителният акт на СГП не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и не е съобразен с основните положения, визирани в ТР №2/2002г. на ВКС.

Обвинителният акт поставя и определя рамките на доказване по делото, като с оглед гарантирането право на защита на обвиняемото лице, има и конкретни реквизити, които същият трябва да съдържа. Най - съществените изисквания към съдържанието на прокурорския акт са посочване престъплението, в което лицето се обвинява с индивидуализиращите го фактически обективни признаци (време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице и вредоносни последици), 2 както и съответните субективни измерения на същите в съзнанието на автора на посегателството, доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка, и приложимия наказателен закон чрез визиране на правната квалификация на деянието. В конкретния казус, ръководещият досъдебното разследване орган не е осъществил тези си служебни задължения и не е повдигнал прецизирано обвинение срещу подсъдимия К. в съответствие с императивните норми на НПК и съобразно константната съдебна практика на ВКС. С обвинителния акт спрямо подсъдимия К. е повдигнато обвинение за престъпления по чл.144, ал. 3 вр. ал.1 от НК. В тази връзка въззивният съд констатира, че между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт е налице разминаване, свързано с механизма и мястото на извършване на деянието. Така в обстоятелствената част прокурорът е посочил, че „на 12.01.2021г., в 12:55 ч. обвиняемият позвънил от своя мобилен телефон, с номер *** на мобилния телефон на Н., с номер ***. Изплашена от предишните му закани, Н. решила да запише разговора. Обвиняемият заявил: „отидеш ли в полицията, ще те запаля, заедно с апартамента ти и теб вътре“. В диспозитива на обвинителния акт обаче се наблюдава съществено разминаване в подхода, предприет от представителя на СРП за описване на предприетите от К. действия и начина, посредством който заканителните думи са достигнали до знанието на пострадалата Н. – „ на 12.01.2021г., в 12:55ч., в гр. София, ж.к „Овча купел“, на ул. „******** се заканил на А. Н. с думите:

„„отидеш ли в полицията, ще те запаля, заедно с апартамента ти и теб вътре“.

Различният начин на формулиране на механизма и мястото на извършване на деянието (по телефона в единия случай, в другия - на място, като е посочен конкретен адрес) обоснова непълнота и неяснота във фактическото обвинение и съставлява неотстраним порок. Последният се явява съществено нарушение на процесуалните правила, неминуемо ограничаващо правата на подсъдимото лице. Съгласно чл. 55 от НПК, неотменимо право на обвинения в извършване на престъпление, е да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само след изпълнение на това изискване, той е в състояние да участва ефективно в наказателния процес и да изгради своята линия на защита по така повдигнатото обвинение. Липсата на достатъчна конкретизация на обвинението и същественото разминаване между обстоятелствената му част и диспозитива е съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемия да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването и претендираната спрямо него наказателна отговорност, тъй като само тогава би имал възможност да ги оспори изцяло или частично. В този смисъл е и посоченото вече ТР № 2/2002, съгласно което чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, поради което и главното му предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на доказателствения процес и осъществяване на правото на защита.

Именно тези изисквания в конкретния случай не са изпълнени.

Ето защо присъдата страда от сериозен процесуален недостатък. Съдията докладчик не е упражнил правомощията си да върне обвинителният акт на СРП за отстраняване на посочените процесуални нарушения и е приел за разглеждане в съдебно заседание обвинителен акт, характеризиращ се със съществено несъответствие между диспозитива и обстоятелствената си част. Така констатираният порок в сезиращия съда процесуален документ е бил пренесен и в присъдата и мотивите към нея от страна на контролирания съд по същия начин, което е още едно основание за отмяна на атакуваната присъда. В приетата от СРС фактическа обстановка е възприет същият механизъм и място на извършване на деянието, като този, посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: по телефона. В диспозитива на присъдата обаче подс. К. е признат за виновен по различни фактически обстоятелства, касаещи мястото и механизма на извършване на изпълнителното деяние – с посочен точен адрес, без посочване, че се касае за осъществен разговор по 3 телефона, посредством който заканата, отправена от подсъдимия е достигнала своя адресат – св. Н..

Отделно от посоченото по-горе, настоящият състав констатира и друго съществено процесуално нарушение, което дава самостоятелно основание за отмяна на присъдата на СРС. Налице е противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея по отношение размера на наложеното наказание "лишаване от свобода". Присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви, като между тези две нейни части не може да има каквото и да било противоречие. С диспозитива на постановената присъда първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от девет месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл.

66, ал. 1 НК. Същевременно в мотивите към присъдата по вида и размера на наказанието е посочено, че на подсъдимия К. следва да бъде определено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години.

Това противоречие от една страна ограничава процесуалните права на страните, тъй като те са поставени в невъзможност да разберат какво наказание е било наложено на К. и да формулират основанията си за обжалване и протестиране на съответния съдебен акт. От друга страна коментираното противоречие следва да бъде приравнено на фактическа липса на мотиви по отношение размера на наказанието, което според съдебната практика е абсолютно съществено процесуално нарушение и води до отмяна на постановения акт. Като такова абсолютно и безусловно нарушение на процесуалните правила съдебната практика третира не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори в решаващия акт на първата или втората съдебни инстанции (какъвто основен въпрос е размерът на наложеното наказание), както и неяснотата на мотивите, от които не може да се разбере действителната воля на съда.