Определение № 23566 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23566 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110109397 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадена искова молба от ЗАД „А*“ АД срещу ЗАД „О*“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2844,24 евро /с левова равностойност 5562,85 лв./, представляваща застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.04.2026 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 733,98 евро /в левова равностойност 1435,54 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2024 г. до 06.04.2026 г.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Ищецът е поискал на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „*, което искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелството, което се цели да бъде установено с полицата не е спорно между страните, с оглед изричното изявление на ответника в тази насока.

Основателно е искането на ищеца на основание чл. 192 ГПК да бъде 1 задължено трето за делото лице – ОД * да представи цялата Административнонаказателна преписка, образувана във връзка с АУАН, посочен в Протокол за ПТП № 2023.1023.361 – 1/10.07.2023 г., тъй като искането е относимо към релевантните за спора факти и необходимо за правилното му решаване.

Следва да се допусне поисканата от страните съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на формулираните в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, доколкото същите са относими към предмета на доказване и необходими за правилното решаване на спора.

Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че на 10.07.2023 г., около 14:30 часа, на републикански път III – 112/14+9 км е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „*, с водач И* В* М*, предприема маневра изпреварване, като частично навлиза в пътната лента за насрещно движение и не съобразява необходимото странично разстояние от находящото се пред него и изпреварвано МПС марка „*. В резултат на несъобразената дистанция, двете МПС-та се ударили и лек автомобил марка „* бил изблъскан извън пътното платно. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № 2023.10.23.3611/10.07.2023 г. от мл. Автоконтрольор при ОД *, като на виновния водач на лек автомобил марка „*, бил съставен АУАН № GA – 1010701. Твърди, че към датата на произшествието увреденият автомобил бил с валидна автомобилна застраховка „Каско“, сключена с него, по комбинирана полица № ** със срок на застрахователното покритие от 14.10.2022 г. до 13.10.2023 г. Сочи, че съгласно депозирано уведомление за застрахователно събитие при него била заведена щета № ** и бил извършен оглед и опис на щетите, в резултат на които се установило, че необходимите разходи за евентуален ремонт надвишавала действителната стойност на автомобила. С оглед на това, причиненото увреждане на застрахования при ищеца автомобил представлявал икономически тотал /тотална щета/, при който стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила. Посочва, че извършването на ремонт на увредения 2 автомобил било икономически нецелесъобразно, с оглед на което за същия било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 39 425,92 лева, която сума представлявала разликата между действителната стойност на автомобила и запазените части и детайли /9 200 лева/. Сторени били и ликвидационни разноски в общ размер на 155 лева, от които 15 лева представлявали административни разноски, а 140 лева представлявали разходи за публикуване на обява за изкупуване на увредения автомобил в интернет портал. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане, за което е предявил претенциите си пред ответника с уведомление, в което била инкорпорирана и покана за плащане.

Посочва, че уведомлението, заедно с писмото, били връчени на ответното дружество на 29.02.2024 г, като ответникът одобрил и изплатил само сума в размер на 34 018,07 лева. С оглед на изложеното обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция за заплащане на непогасената част от дължимото обезщетение, а именно сумата от 5562,85 лева, с включени ликвидационни разноски от 155 лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на 1435,54 лв. за периода от 30.03.2024 г. до 07.04.2026 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Изрично е заявил, че не оспорва наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет oтговорността за причинени вреди, вследствие на управлението на автомобил „*“ при ответното дружество, както и обстоятелството, че на 10.07.2023 г. е настъпило процесното ПТП при сочения от ищцовото дружество механизъм, в резултат на което е увредено МПС марка „*. Сочи, че изплатеното от ищцовото дружество обезщетение в размер на 39 425,92 лева е определено вследствие на установеното необосновано от икономическа гледна точка възстановяване на автомобила и прекратената регистрация. Намира, че при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид 269 дена експлоатация на автомобила от сключване на застраховката, което възлизало на 45 337,43 лева, както и чл. 22 от Методиката към НЗЗ – 24, че при наличие на запазени части следва да се изплати обезщетение не по-малко от 75 % от действителната стойност към датата на ПТП. Намира, че с оглед наличието на тотална щета, за да бъдат репарирани действителните вреди на застрахования, от действителната стойност на автомобила следвало да се приспадната 3 запазените му части. Посочва, че с извършеното от него плащане на регреса в полза на ищеца в размер на 34 018,07 лева е погасил задължението си.

Оспорва, че дължи процесната сума на ищеца, представляваща заплатено застрахователно обезщетение. Оспора акцесорния иск за мораторна лихва поради неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявените права и възражения и разпределение на доказателствената тежест:

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; размерът на причинените вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане на падежа.

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното в отговора на исковата молба, следва да се обявят следните обстоятелства: че на 10.07.2023 г., около 14:30 часа, на републикански път III – 112/14+9 км е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „*, с водач И* В* М*, предприема маневра изпреварване, като частично навлиза в пътната лента за насрещно движение, и не съобразява необходимото странично разстояние от находящото се пред него и изпреварвано МПС марка „*, в 4 резултат на което двете МПС-та се ударили и лек автомобил марка „* бил изблъскан извън пътното платно и бил увреден до степен на икономически тотал /тотална щета/; че към датата на произшествието увреденият автомобил бил с валидна автомобилна застраховка „Каско“, сключена с ищеца, по комбинирана полица № ** със срок на застрахователното покритие от 14.10.2022 г. до 13.10.2023 г.; наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени вреди при управлението на автомобил – МПС

„* при ответното дружество; изплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ от страна на ищеца в размер на 39 425,92 лева; както и обстоятелството, че ответникът е заплатил в полза на ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на 34 018,07 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2026 г. от 11:45 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „*.

ЗАДЪЛЖАВА ОД *, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, на основание чл. 192 ГПК да представи цялата

Административнонаказателна преписка, образувана във връзка с АУАН, посочен в Протокол за ПТП № 2023.1023.361 – 1/10.07.2023 г.

ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на формулираните в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 350 евро, вносим от страните както следва - 250 евро от ищеца, и 100 евро от 5 ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Р. Р., тел. 0**.

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и датата на насроченото съдебно заседание след внасяне на депозитите.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6