Решение № 583 от 05.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330206684 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. Л. против Наказателно постановление № 36-0000811/08.11.2022г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“-Пловдив, с което на К. В. Л., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-33 от 03.11.1999г. на МТ.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок – НП е получено от жалбоподателя на 15.11.2022г., а жалбата е подадена на 21.11.2022г. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

На 19.10.2022г. жалб. Л. управлявал автобус „Фолскваген Крафтер“ с рег. № **** от категория М2, собственост на „Мегатранс МТ“ ЕООД, с който се извършвал специализиран превоз на пътници съгласно Договор за специализиран превоз на пътници от 20.03.2013г. между „Мегатранс МТ“ ЕООД и „Бултекс 99“ ЕООД. Около 08,00ч. на бул. Санкт Петербург № 131 в 1 гр. Пловдив, на автобусът била извършена проверка от св. К. – *** при РД „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив. В хода на извършената проверка свидетелят установил, че 7 от пътниците са без карта, издадена от превозвача и удостоверяваща правото им да пътуват. Поради това и св. К. издал срещу жалб. Л. АУАН за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от Наредба № Н-33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил подписан от водача без възражения, след което било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства – показания на св. К., както и от представените по делото писмени доказателства. В изброените доказателствени източници липсват съществени противоречия, които да налагат по-детайлното им обсъждане.

Жалбоподателят възразява в насока, че не са били описани детайлно пътниците, които са пътували без карти, но същевременно същият е подписал без възражения акта, който видно от датата му и от показанията на св. К. е бил съставен в момента на проверката, поради което и в случай, че описаното в него не е отговаряло на констатираното по време на проверката, е имал възможност още тогава да възрази, че не е имало пътници без карта, респективно че броят им е бил различен от посочения, поради което и съдът не намира причина да не кредитира показанията на св. К. по отношение на оспорения с жалбата факт.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Съдът, преценяйки материално - правната законосъобразност на обжалвания акт намери, че същият е издаден в нарушение на материалния закон, доколкото обжалваното НП е издадено срещу лице, което не се явява субект на твърдяното нарушение.

Съгласно чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-33 от 03.11.1999г. на МТ, При специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува. В така посочената норма са изведени две задължения за лица, т.е. същата въвежда правило за поведение на две категории лица. Първата категория са пътниците, като нормата въвежда задължение за всеки пътник да има карта, издадена от превозвача, при осъществяването на специализиран превоз, като именно тази карта го легитимира като редовен пътник и удостоверява правото му да пътува. Втората категория лица, за които е въведено правило за поведение, са превозвачите, доколкото нормата съдържа задължение за същите да издадат карти на пътниците, при това по образец и с реквизити, описани детайлно в Наредбата. Същевременно обаче, в нормата липсва задължение за водача на МПС-то, с което се извършва специализирания превоз. Видно от Наредбата е, че задълженията на водачите са изрично описани – така например в чл. 66 от Наредбата са описани задълженията на водачите за това какви документи следва да бъдат представени на контролните органи при поискване, като сред тях не са картите на пътниците. При така посоченото, водачът на автобуса не се явява 2 субект на административнонаказателна отговорност по чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-33 от 03.11.1999г. на МТ, поради което същият няма как да бъде наказан за така вмененото му нарушение, доколкото отговорност по тази норма би могла да бъде ангажирана спрямо превозвача, който именно трябва да снабди водача с необходимите документи за платена превозна цена (респ. карти на пътниците, удостоверяващи този факт) и багажни разписки, като в противен случай би отговарял по чл. 94, ал. 2 от ЗАвП.

В смисъл, че водачът не е субект на отговорност по чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-33 от 03.11.1999г. на МТ е и трайната съдебна практика на съдилищата в страната - Решение № 2526 от 09.4.2015 г. по адм.д. № 7172/2014 г. на Административен съд – София - „визираната за нарушена норма на наредбата не вменява … задължение за водача. Изискването е по отношение на пътниците да имат карта за специализиран превоз “; Решение № 2296 от 08.4.2013 г. по адм.д. № 3962/2012 г. на Административен съд – София – „Субект на задължението по чл. 62 от Наредба № 33/03.11.1999 г.

… за осигуряване на карта за специализиран превоз е превозвача съответно на дефиницията по § 1, т. 5 от ДР на ЗАвтП, а не водача на превозното средство“; Решение № 2637 от 19.4.2013 г. по адм.д. № 8714/2012 г. на Административен съд – София; Решение от 09.06.2011 г. по к. адм. н. д. № 134 / 2011 г. на Административен съд – Перник – „Ползваната норма па чл.

105 от Закона за автомобилните превози е обща и се прилага само за нарушения, за които в закона не е предвидена специална норма. В настоящия случай за нарушение по чл. 62 от Наредба №33 ол1 03.11.99 г. на МТ, законодателят е предвидил наказанията да се налагат по чл. 94, ал.

2 от Закона за автомобилните превози и това е специалната норма, приложима за констатираното нарушение.“, Решение от 29.07.2011 г. по к. адм. н. д. № 162 / 2011 г. на Административен съд – Перник , Решение от 29.07.2011 г. по к. адм. н. д. № 164 / 2011 г. на Административен съд – Перник и др.

С оглед на изложените аргументи, процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя от въззиваемата страна. По делото обаче липсват доказателства за сторени разноски, нито такива са претендирани, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 36-0000811/08.11.2022г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“-Пловдив, с което на К. В. Л., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-33 от 3

03.11.1999г. на МТ.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4