Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 4987 от 09.10.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 3072/2025
Вид
Разпореждане № 4987
Подписан
09.10.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4987 гр. Кюстендил, 09.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20251520103072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. А. Г., против длъжника С. П. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес:

***************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 90,33 BGN /деветдесет лева и тридесет и три стотинки/ представляваща главница, дължими за периода от 14.08.2023 г. до 28.11.2023 г. по системен партиден номер *********, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ********, за които са издадени следните фактури:

473507149/13.09.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 16,08 лв., с падеж 28.09.2023г.; 472012017/14.08.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 9,10 лв., с падеж 03.09.2023 г. ; 474982285/12.10.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 49,60 лв., с падеж 27.10.2023; 476463373/13.11.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 15,55 лв., с падеж 28.11.2023; ведно със законна лихва от 06.10.2025 г. до изплащането на вземането; 60,00 BGN /шестдесет лева/ - неустойка за периода от 08.12.2023 г. до 22.01.2024 г., начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната като за задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи: 903114710/08.12.2023 г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 60 лв., с падеж 22.01.2024 г., ведно със законната лихва от 06.10.2025г. до изплащане на вземането; 17,74 BGN /седемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва, за периода от 04.09.2023 г. до 05.10.2025 г.; 10,25 BGN /десет лева и двадесет и пет стотинки/ мораторна лихва, за периода от 23.01.2024 г. до 05.10.2025 г.; както и сторените разноски – 21,25 лева държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.

С Разпореждане рег. № 4946/07.10.2025 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

1

В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал вземането за мораторна лихва.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

Така, с оглед горното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в общ размер на 60,00 лв.

Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира за недължима. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.

На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае за писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за 2 развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за неоснователност на претенцията в тази й част.

Изложеното налага извод за недължимост на претендираната сума за неустойка в пълния й размер от 60,00 лв., а като законна последица от това се явява недължима, като акцесорно задължение, и законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата за мораторна лихва, начислена върху стойността на претендираната неустойка – конкретно сума в размер на 10,25 лв., начислена за периода 23.01.2024 г. – 05.10.2025 г.

Поради гореизложеното за посочените суми заявлението следва да бъде отхвърлено.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 12,88 лв. – държавна такса и 48,48 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която С. П. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ***************** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, сумите, дължими по системен партиден номер ********* като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ******** за периода 14.08.2023 г. – 22.01.2024 г., а именно: 90,33 BGN /деветдесет лева и тридесет и три стотинки/ представляваща главница, дължими за периода от 14.08.2023 г. до 28.11.2023 г. по системен партиден номер *********, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ********, за които са издадени следните фактури: 473507149/13.09.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 16,08 лв., с падеж 28.09.2023г.; 472012017/14.08.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 9,10 лв., с падеж 03.09.2023 г. ; 474982285/12.10.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 49,60 лв., с падеж 27.10.2023; 476463373/13.11.2023 г., по която дължимата сума е в размер на 15,55 лв., с падеж 28.11.2023; 17,74 BGN /седемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва, върху сумата от 90,33 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 04.09.2023 г. до 05.10.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от 06.10.2025 г. до изплащането на вземането, както и сторените разноски – 12,88 лева държавна такса и 48,48 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 срещу С.

П. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ***************** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 60,00 3

BGN /шестдесет лева/ - неустойка за периода от 08.12.2023 г. до 22.01.2024 г., начислена поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната като за задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи:

903114710/08.12.2023 г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 60 лв., с падеж 22.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 10,25 BGN /десет лева и двадесет и пет стотинки/ - мораторна лихва, за периода от 23.01.2024 г. до 05.10.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е отхвърлено в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4